The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Добавяне на коментар
Сряда, 25 Октомври 2006
Сутринта се събутих както и очаквах свеж като репичка. Гърлото ми беше на 6 и не се чуствах ни най-малко отпаднал. ТОва сигурно се дължи и на това, че цяла нощ сънувах един единствен сън. Да странно е, при положение, че многократно се будих, пих вода и т.н и въпреки това доста скучният ми сън как се боря с някакъв проблем (е беше поне успешно) от работно естество, вече ми избледнява конкретиката :Р. Сутринта си донатъпках боклуците в куфара, пих едно кафенце, хапнах две вафли и се отправих на път. За щастие имам билетчета за експересен влак и самото пътуване не беше нито прекалено дълго нито прекалено протяжно. Малко ми пооритаха краката две малки лапетии в купето през половината път, но пък другата половина прекарах в разговор с един млад начален учител по математика от Хайделберг, с който въобще не ми беше скучно и така убих лесно 4те часа път. Пристигнах в хотела около 3 следобед. Хотелчето ми е малко, но приятно - 4-звездно точно под носа на Сименс. След като успокоих страстите в къщи, че съм пристигнал успешно и никой не ме е езял по пътя, се топнах за 30тина минутки във ваната да отпусна морно тяло от пътя, след това още малко помързелувах в леглото и накрая глада ме принуди да се ръзмърдам малко. Първоначалния ми опит да си намеря дюнерче в околностите на хотела удари на камък, а може би аз не търсих където трябва, но тогава реших, че може направо да се насоча към центъра, където по късно трябваше някъде да се срещнем с Дени. Мюнхен е наистина много красив град, може би смело мога да кажа от видяните от мен най-красивият до тук. Имах възможност около два часа да се пошматкам сам по центъра и после видях още немалко и с Дени така, че имам достатъчно основание да го твърдя. Към 8 ми се обади Дени, че е свободна вече и само минутки по късно бях на уговорената спирка с нея. Много се радвам, че имах щастието да я видя, усещането да срещнеш познат човек на 2000км от къщи и на 450 от второто вкъщи е много много приятно, още повече Дени не е кой да е познат човек ;). Тя ме разведе около Олимпия щадиум и в парка до него където можахме да се порадваме на няколко лебеда които опирито си топяха главите в водата всеки път като натиснех копчето да ги снимам. Накрая издебнах поне единият да ми позира! След това се върнахме за ужас на Дени на съквартирантките в хотела ми (хехе какво нещо е възможноста да дадеш повода за добра клюка >:S ), където прекарахме още много време в бърборене, докато вече не можехме да си държим очите отворени (нали така Дени :P)...to be continued...
P.S. Снимки и от двата ми дена приключения в Мюнхем има в албума http://grizach.servebeer.com/photo-album/main.php?g2_itemId=7610
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50