The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Добавяне на коментар
Четвъртък, 26 Октомври 2006
Това е деня на истината в Сиеменс. Сутринта се стегнах костюмарче, лъснах се, изтупах се и така нататък. Слязох като гъзарче в ресторанта да закуся, само ми липсваше вестника Financial Times в ръка да се слея тотално с тълпата костюмарчета там. После се върнах до стаят, глътнах две глътки въздух събрах си пак партакешите и се изнесох постепенно към Сименс.
Точно в уговорения час бях пред вратата на г-н Хофмайстер. Моята свръзка във фирмата. Той ме представи на другия си колега Мартин, който ще ми е евентуалния пряк началник. Първо следва час интервю, което бързо излезе от строгата рамка на такова и се превърна в неофициален разговор по технологии и информатика - така да се каже плувах в свои води. После само Мартин ме запозна накратко с технологията на проекта и моята евентуална задача при тях. В последствие ми постави и примерна задача, над която да помисля и да предложа моите размисли по нея. Преди обаче да мога да започна да мисля (ха-ха това звучи все едно е нужен ден да започна ;) ) установихме, че е време за обяд и заедно с него и Хофмайстер се насочихме към стола. Много ми допадна, че целият отдел се храни заедно и наистина си говорят приятелски помежду си, нещо което и в Фраунхофер съм открил, макар и не в такъв краен мащаб, но за мен е много важно да има приятна и приятелска работна атмосфера, защото иначе работата не носи удоволстввие (да правилно разбирате - работата може и носи удоволствие, когато е правилно избрана и на правилното място). После получих час за мислене, след което и възможността да представя идеите си. Това също мина доста приятно, по-напрегнато от неангажиращия разговор преди това, защото си се оказа доста сериозен въпрос от бъдещата ми работа, но в никакъв случай неуспешно. Следва кратък разговор между нас тримата с Хофмайстер по уговаряне на техническите детайли по практиката ми. Получих уверение, че в следващите дни ще ми бъде съобщено дали ще бъда приет в редиците на Сименс и с това бях изпратен за в къщи.
Преди да отида но гарата се срещнах още веднъж с Дени , която беше така добра да ме съпроводи до гарата и да ме изтърпи ;) още около час докато ми тръгне влака за Дармщат. Разделихме се с обещанието да се видим след месец и малко отново, но на родна земя и в познатата компания.
Пътя ми минаваше през Манхайм, където имах и час пауза м/у влаковете тя премина в кратка среща на по бира/кафе с Венета, с която от пролетта не се бях виждал, така починах леко и после се качих в последния влак, който ве отведе обратно в Къщи около 11:30 вечерта си влязох в топлото удома. Където вече ме чакаше и мейла, че съм приет за практикума...лека нощ Джул, заслужи си го!! :)
[ Коментари: 2 / Добави коментар ]Коментари
Мерси Наде, дал бог всекиму (пък и нямо само вие да се издигате в йерархията де ;) )
Добавяне на коментар
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50
Поздравления!!! :)
Написа Natasha (email) на 30-Oct-2006 09:45