The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Добавяне на коментар
Четвъртък, 7 Декември 2006
След като тази вечер за всеки случай направих годишния си отчет пред шефа, за в случай, че не се засечем следващата седмица и за пореден път получих уверението, че ще бъда пак желан април месец отново при тях и си пожелахме весело прекарване на празниците, се ориентирах към запразняване. Понеже с моите БГ хора тук видяхме, че на 8ми Декември ще е трудно да се съберем, защото има много различни мнения къде и как и дрън дрън, та решихме поне в тесен и дълбок приятелски кръг да се съберем на 7ми вечерта и да посрещнем поне заедно празника. Той кръгът се стесни много повече след като застреляха единия гей (ха-ха това беше от един виц)... исках да кажа, че Зузи ми прати 30тина минути преди уговорената ни среща СМС, че и било зле, Сашо бил здухан нещо, Асен пък се измъкна, че утре трябвало да става в 6 и така останахме само ядрото - Мони, Краси, моя милост и още няколко Дийбургски фенове и девойката от Габрово, която се оказа че се е сгъстила с единия от Дийбург и така беше сред нас. Та по стара традиция в 11 немско време или 12 българско, вдигнахме наздравицата за началото на празника. Все пак празника е български и следователно се празнува по българския часовник, дори и да съм в Япония или в Калифорния пак бих го празнувал когато в България е този ден! Интересното беше, че и на отиване и на връщане попадах на някакви странни шофьори в рейса. На отиване тоя ми тикаше по едно време някакво ягодово бонбонче в ръцете, макар че аз упорито се дърпах, и се опитваше с думи и жестове да ми обясни къде ми е спирката, защото явно немския му беше доста лимитиран. На връщане пък попаднах на някакъв руснак с който си побъбрихме малко и той разказваше с умиление как едно време много се кефил на коняк Плиска, цигари Стюардеса и Ту154 и на българско вино. Жалко само че утре пак трябва да се става към 9 и не можахме да направим купона както трябва, а и бяхме толкова малко и увяхнали...а сигурно отаряваме вече, все пак това е четвъртия път да празнуваме 8ми. Мале как минаха 4 години не се усети.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50