The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Добавяне на коментар
Петък, 15 Декември 2006
Пътуването ми към България се очертаваше напрегнато от една седмица насам, новините за мъглите в София така и не престанаха, така че беше ясно че днес вечерта ще е забавна. Та първо дойдох 3 часа преди полета на летището, заради слуховете, че ще има опашки от чакащи от отменените полети. И опашки наистина имаше, за щастие аз се наредих 6ти и така си гарантирах качването на самолета, а дори и добро място. Но опашката се изви по продължение на доста голяма часто от огромния инаме първи терминал. Такава чудовищна опашка още на това летище не бях виждал. Опашката не тръгна докато не казаха от София, че самолета е зилетял, а той тръгна с около 2 часа закъснение, след това ни раздадоха ваучерчета за 10евро хапване на летището. Ние с Краси се натъпкахме много зле в Макдоналдс и това се оказа много добър ход презвид развитието на вечерта. С влизането ми в самолета попитах леко повяхналата стюардеса дали има шанс да кацнем в София, а ня съвсем искренно ми каза, че са много малки и най-вероятно ще кацнем в Пловдив или Бургас. Е, Бургас си е е**** *****та, рекох си, 6-7 часа път с автобус до София, отиде ми Строежо тая вечер. Е тъкмо по времето като по моя преценка прелитахме над София, пилота каза, че летището там е затворено и ще се каца в Пловдив. Шанса за Строежа още не беше загубен! Кацнахме в Пловдив към 10, там пълен хаос никой няма идея кой рейс е за нас кой какъв е, накрая ни натовариха в един и към 11:30 потеглихме. Последните ми надежди за Строежа бяха за около 12 и нещо. На рейса му падна бронята, шофьора я търси около 30 мин по пътя и в крайна сметка пристигнахме в София в 2 часа през ноща, а с това умряха и надеждите ми за нощния живот на София. На аерогарата естествено такситата не искаха да качват, само някакви мошенници искаха по 20лв да ме карат до студ град и добре, че съвсем случайно едно момиче което летя с нас ни се притече на помощ и ни покани да ни закарат с тяхната кола. Много благодаско, ако четеш това ела в Дармщат някой път да те черпя, когато пожелаеш!! Е остана само да се прибера при Лъчо и да се наспя.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50