The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Добавяне на коментар
Понеделник, 22 Януари 2007
Тия от университета ще ги разстрелям ако мога. Отивам си днеска рано рано да видя какво не е наред с изпитната ми регистрация. Те в аперативка. Чакам...чакам...заспивам...неее не заспивам, а си чакам като кон отпред. Идва жената и ми вика: - Ами г-н Пастърмов не сте писали номерата на изпитите тука и не може да ви регистрираме. - Е защо не ги попълнихте нали ги имате. - Ха, че аз ако тръгна на всеки да му търся тия номера, знаете ли колко време трябва да се занимавам. (при положение, че малко преди това ми обясняваха - вие сте първият и единствен засега, които се регистрира за магистърски изпити по време на бакалавърското си следване, грррр) - Ами аз от къде да ви ги намеря номерата? - Ооо, ми де да знам, вървете във факултета и питайте незнам кой си, той трябва да ги има. - Хубаво, ама аз си отивам за Мюнхен след час, как да ви пратя като/ако ги разбера след като съм си заминал? - Ами, че вие можехте и без това да ми ги пратите по Факса... Е тука вече добре че нямаше тежки предмети наоколо, просто вътрешно в себе си виждах апокалиптични сцени, как и късам главата, набучвам я на разни ръждиви и дебели колове, обелвам и кожата като обелка на банан, други приятни сцени от хорори ако ви идват наум сигурно също са ми минали през главата. Аз като я питах преди няколко дни, кажете какво трябва да допълня и може ли по факс? Не, не можело, трябвало лично да дойда! Мамка му! 60 Еврака за тоя дето клати гората. Че и на всичкото отгоре просто излязох, пуснах си лаптопа, отворих страницата на факултета и там с големи букви има линк - "Списък на изпитите на фак. по Информатика", където надлежно в колонки си ги пише - Име - номер бла бла. След 10 минути и ги треснах на едно листче и си заминах поживо поздраво за Мюнхен.
Е не ми беше писано да пътувам с нормални хора. На близките седалки 3 часа пътува едно цигане, което май беше обрало някого щото подхвърляше няколкостотин евро и един GSM дето ме врънкаше да съм му дадял моя да проверяло работел ли неговия. Гейчето явно ме мислеше за наивник някакъв, ама като ми писна учтиво да му отказвам, го сложих на мястото му, той и кондуктора го беше надушил щото вися наблизо почти през цялото време. После пък на неговото място седна един дядка, дето се скарал с бабичката на гарата и я натири да сяда другаде, по-късно пък дойде някакъв друг дядка да го увещава да се върне, оня и него натири и пак си остана сам. Поне като компенсанция, нещо беше бъгнат оригинлния влак, с който е трябвало да пътуваме и резервния, които бяха пуснали, беше само с вагони първа класа с доста удобни кресла. Аз тъпчото да тръгна с батерии с сумарна мощност от 8000mAh и в тях да нямам общо и 1000 едвам със супер икономии изтика лаптопа да свири mp3-ки около 2 часа.
Тука мога само да ви препоръчам една програмка казва се RightMark CPU Clock/Power Utility. С нейна помощ може да си бъзикате SpeedStep настройките на CPUто. Така например аз го бях шибнал винаги да е на множител 6 с минимално напрежение и допълнително да не ползва повече от 33% от циклите си ефективно. Тоест се едно бях с 200Mhz проц., напълно достатъчно за mp3 player. Освен това бях затворил лаптопа да не свети дисплея, спрях WiFi-а, дигнах кеша на WinAmp да зарежда по цели песни, така харда се спира за по 3-4мин м/у песните. Извадих CD-то да не се върти и то и така от 40% батерия изстисках 2 часа - като нормално компа дори и ненатоварен изяжда цяла батерия за около 2:40 часа.
Вечерта Дени ми гостува сефте в новата ми квартира. Сготвихме си малко вкуснотийки за хапване пиленце с ориз и фламбиран банан за десерт с коктейлче за прокарване.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50