The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Добавяне на коментар
Неделя, 2 Декември 2007
Това сигурно е най-дългия ден, който съм описвал в блога си някога. Започна в 3 часа сутринта с трудно ставане и освежаващо но прекалено малко кафе. Добре, че таксито ме чакаше в уречения час под блока, че и времето не беше съвсем в час. После следваше близо 30минути висене с останалите 5-6 нещастници, които трябваше да хванат първия автобус за летището. На самото летище май единствената опашка беше за нашия полет, която естествено вече се беше оформила, защото не млако нещастници висяха сигурно от предната вечер тук. За щастие от някъде изникна една жена която ме светна, че на check-in машините на Air France можело да се чекират и пътниците на КЛМ. Така си спестих висенето на опашката и направо се хибенейтнах на едно столче пред гейта. Интересното е, че холандския написан изглежда доста нормално, но като го слушаш е супер хъ-хкащ език. Се едно имат някаква храчка в гърлото, която упорите но ще да излезе от там. И вкусовете им са доста инетересин - сандвич поръсен със захар, вътре с топено сирене, марулка и...мармалад. Летището във Амстердам е приятно, не видях чак много от него, но явно е добре организилано и се оправих лесно, а може би и брагодарение на дългия опит по летищата на Европа. Полета до италия също беше приятен, даже по едно време едвам се държах да не заспя. Забравих да споне марката на самолетите - Фокър (не, не се бъзикам - Fokker е). Нещо като малък Боинг със 5 места на ред но иначе просторен, но прекалено малък да го закачат на ръкав затова и винаги ни извозваха с автобус до самолета. Най сетне към 11:30 пристигнах на летището в Болония и от там директно на автобуса за центъра...so far so good както се казва обаче на веднага пристигналия след това 87 не се качих, защото пича ми вика: "но билето! билето другаде" и аз съответно останах да вися цял час до следващия автобус за хотела ми. Като цяло усещането е, че антглийския не е силна страна на италианците. Около час и половина по-късно стигнах до хотела си (оо и да споне 15 блъскане на обратно защото автобуса спря едва 2 спирки след тази накоято трябваше да сляза аз) се настаних в стаята ми и се пльоснах като парцал на леглото.
Все пак 30мин по-късно станах защото ми се искаше да хвана светлото за няколко снимки. Идеята супер, обанче засилвайки се за центъра реших да си взема картата ми на Deutsche Bank за всеки случай. Тук карта, там карта, няма карта...дей*** м**** му загубил съм я като съм си вадил парите за билета. Ами сега?! Слязох аз до цънтъра, ама мислите ми все в картата - как няко италианец таман е тръгнал на шопинг тур с нея - те че не зная пина не го знаят ама с подпис ще минат метър все някъде и после върви се разправяй не си бил ти. Накрая не издържах и след кратко ровене в нета (мдаа сигурно 10Евро за GRPS направих в роуминг) намерих телефон на банката за блокиране на карти и я резнах. Така с поулекнало сърце легнах да спя.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50