The Diary

Лятото в България 2007

Петък, 27 Юли 2007

И това е първия пост за лятото ми в България. Първото излизане вечерта на родна земя премина прилично добре и при това успях да се видя и с Надя и с Кекса и Лъчо и още една камара от хора още от сефтето. Забавното беше, че всъщност не Надя посрещна мене ами ние нея, защото направо я събрахме с летящ старт от автобуса в 1 и 30 през ноща и право в улица. За утре съм се уговорил с кекса за едно малко бъг скуошинг парти у нас да почовъркаме сайта на nvpatch-а че е лудница. Аз похвалих ли се че тоя сайт прави по над 100 посещения дневно вече втори месец и по близо 50ГБ трафик на месец от даунлоуди! Именно затова направихме едно скриптче да познава кога е пуснат компа на кекса и той да е мирор за файловете в това време и така да не товарим толкова лошо хостинга му.

Събота, 28 Юли 2007

Ей от колко време не бяхме правили бъг скуошинг в нас. Този път пуснах Кекса да оперира с машината а аз само мрънках отстрани. Така ми си освободиха ръцете да напавя кратко филмче, ама Кекса дразни изобщо не приказва простотии като бачка и не е забавен :-(. Следващия път пак аз ще си бачкам, че да има кои да приказва глупости за пред камерата. Важното е, че свършихме работата а между другото за физзарядка изнесохме една пералня и печка и внесохме нови на тяхно място. Така културата и спорта вървяха ръка за ръка. Вечерта пихме някъде бири мири ама къде беше вече ми се губи.

Неделя, 5 Август 2007

Вечерта ходихме на късната прожекция на Пропукване. Нещо като трилъро-драма но сравнително инетересно направена. Макар аз по принцип да не харесвам такива филми този не ме приспа. Някак си весело е как лошия си върти всички на пръста и добрите сами се прецакват постоянно докато накрая нашето момче не подивя и не го направи на нищо за има няма 10мин.

Понеделник, 6 Август 2007

Сутринта в ранни зори потеглих с Лъчко за балкана. С голфарата стигнахме до Златарица и от там стана едно диво родео с УАЗ-ка към балкана. Крайна цел беше селцето Стара Речка на към 20КМ още навътре в балкана. Много беше забавно. На първия зъл трап си шибнах главата в тавана и това ме научи да се държа по здраво за дръжката пред мене. Може би е полезно да спомена, че това чудо на техниката няма предвидени колани, все пак е бойна машина и не се знае кога ще трябва да скочиш в движение така, че колан само ще те спъва. Иначе Лъчо успя да емне звяра до 80 на правите което с тая машина беше равносилно на 220те с на Томас БеЕмВе-то. Горе пристигнахме направо при катуна на работниците на Лъчо, той си нагледа горите, което беше 20мин катерене по една стръмна урва, ама си беше забавно, после пък седнахме край огъня с циганите лъчо да си оправи сметките с тях, естествено аз всичкото това го вижзам като идилия и малко разнообразие ама сигурно биш го намерил за мизерия само ако си бях в БГ постоянно. На връщане понеже Лъчо вече се беше очупил да кара по пречупения терен руското куче и го емкаше още по здраво, дори изпревари един вартбург като оня май свърши нещо в гащите от страх и щеше чак в шубраците да влезе като видя връхлитащия с нечуваните 70км/ч отзад Лъчо. На връщане минахме през Елена но времето се скапа и не можахме много да се раздвижим - само мушнахме по един мизерен тост с шунка възстуденичък и с малко шунка ама от сърце ;-). На пътя пък сварихме катастрофа в която една лада беше успяла да обърне по капак някаква кала в канавката а тя соеше помляна отпред но на платното все пак, здрава машина, ей!

Четвъртък, 9 Август 2007

Да не повярва човек успяхме да се замъкнем на диско тая вечер. Макар, че на мене ми се ходеше в Скрийм, мнозинството рече Джак и като е Жак - Жак да е. Поне пак беше ретро, така че се ядваше. Мене това ми беше сефтето там и не съм супер очарован - вътре е тесничко, цените надути здраво а обслужването доста неприветливо. Ама бабчето на кенефа кърти - измерва всеки със подивял поглед в който просто свети неонов надпис "20ст бе келеш!" и дори направилите се на луди да минат гратис биват залостени на излизане и не им се прощава. Кенефите не светят но и не те удря амонячен обак в носа на влизане поне. Важното е че се забавлявахме добре и като сложим боулинга преди това си беше весел ден.

Събота, 11 Август 2007

Днес пристигнах на морския бряг - море, вълни, бира и кебапчета ехх... и най якото Wi-Fi в хотела ми има безплатен безжичен интернет, знаех си че не сбърках да си взема сонито. Сега ще си джиткам нетец на воля. На плажа пък са опънали не една ами две волейболни мрежи и при голямото наличие на полска, руска и друга международна младеж ще има с кого да се играе. Добре е ще си почина хубаво на това море.

Събота, 18 Август 2007

За сефте за тия 4 години от както съм заминал за Германия видях мой колеги българи в България. След като преди два дена се чухме с Краси и Мони, че и те са на морето, днес доживяхме и да се видим. Аз се смъкнах до Дружба, там пихме по бира на плажа, а после отидох и за час-два до вилата на Мони. От там идеята беше да се видим и с Генчо във Варна, но малко се пообъркаха плановете с превоза и остана да се видим с него в Търново. Иначе друго какво да се похваля от морето? Затвориха кафето където се ловеше WiFi-то и сега трябва да вися пред едни канцеларии залепен за една врата и то прав защото тсамо така имам добър сигнал, но какво ли не би дал човек да си провери пощите и да види кой е из нета за 10-15минутки. Останалото е дремене и игра на волейбол (нали все някой трябва да учи полякините и рускините да играят ;-) ).

Неделя, 19 Август 2007

Видях Калиакра днес. Не бях ходил още там и съжелявам вече. Много красиво място се оказа, супер скали, супер море и изобщо чудничко, както казваше Новак. Направих една кола снимки и меко казано няма слаба, аз там имам чуството, че където и да погледнеш и става картичка. Иначе беше брутална жега и само тук таме на най-високото се усещаше лек ветрец иначе просто потта се стичаше по нас като река. НА връщане спрях за малко в Каварна и снимах сградата с портрета на Дио. Просто велико, самия факт, че са го нарисували така е жесток!

Понеделник, 27 Август 2007

Разширих кръгозора си запознавайки се с една руская девочка с интересното име Зулфия която генчо съвсем случайно ни доведе в Сити на масата. Оказа се, че била в България на екскурзия и понеже учи медицина и я свързали от нейния университет с Деница (на Генчо любимата, която също учи медицина) и така попаднала за два дни в Търново. Разговорът ми с нея ми помогна да поизтрия прахта от прашасалия ми английски и определено ме обогати с възможността да се докосна до нейната култура и живот. Пък и не ми се беше отварял случай да прекараме няколко часа на конете това лято, което също не е за испускане лятно време в Търново.

Вторник, 28 Август 2007

Мислех си че познавам що годе всичко около търново, но се оказа че съм бъркал. Точно над Преображенския манастир по една туристическа пътека има няма 15мин вървене нагоре има един заслон с масички и пейки отпред. Много уютно направено, а само на 50тина метра може човек да седне на скалите над манастира от където изгледа е просто зашеметяващ. Добре че Генчо ме извика да ида с него, Деница и Зуля там, защото щеше да е голям пропуск, също както Калиакра е бил досега, още повече това не е на 250, а на няма и 10км от къщи. Вечерта се засилихме да ходим на диско, то пък се оказа чалга ден, малко разочароващо особено за Зуля, която се надяваше да види една Търновска дискотека в по-добра светлина, но уви нямаше какво да направим, пък и не беше като да сме сами там, че да поръчваме музиката и явно болшинството си се кефеше.

Събота, 1 Септември 2007

Последен ден в България. Куфара е стегнат. Бабите навестени. Естествено не съм забравил и, че Дени днес има рожден ден. Още веднъж и тук - да и е честит рожденния ден, само берекет и успех в изкуството и живота и т.н и т.н. каквото още и душа иска :). Съжелявам че няма да мога да и посетя купона на Златарица тази вечер, но предвид сиуацията ми се ще да прекарам вечерта с нашите. Именно затова и отидохме заедно на ресторант вечерта. То беше една акция. Заплющя като изведро а и половината ресторанти пълни. Накрая в щастливеца до улицата се намери малка закътана масичка за нас с изглед даже към конете и да се радваме на светкавиците. Таман се прибрахме към 11 и един бивш съученик на бащата му звънна че е само за до сутринта в Търново да се видят и аз се възползвах от ситуацията да посетя Смока в Сити, щото лъчо го бях вече изтървал. Пийнахме по биричка там, после се качих при бащата в Етър и там още биричка и в крайна сметка вместу предвиденото ранно лягане, ние се върнахме в 2 и докато настроя на нашите компа както им го оставям, да копна един диск за майка ми и то стана 3 и нещо и тей от тая седмица май имам само 2 дни с повече от 5 часа сън на нощ. Та сега като си ида в Германия ще имам да понаваксам, ама пък съм психически супер зареден, просто ще пръсвам като ида в Германия!

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.