The Diary

Зимата на 2006-2007 в България

Петък, 15 Декември 2006

Пътуването ми към България се очертаваше напрегнато от една седмица насам, новините за мъглите в София така и не престанаха, така че беше ясно че днес вечерта ще е забавна. Та първо дойдох 3 часа преди полета на летището, заради слуховете, че ще има опашки от чакащи от отменените полети. И опашки наистина имаше, за щастие аз се наредих 6ти и така си гарантирах качването на самолета, а дори и добро място. Но опашката се изви по продължение на доста голяма часто от огромния инаме първи терминал. Такава чудовищна опашка още на това летище не бях виждал. Опашката не тръгна докато не казаха от София, че самолета е зилетял, а той тръгна с около 2 часа закъснение, след това ни раздадоха ваучерчета за 10евро хапване на летището. Ние с Краси се натъпкахме много зле в Макдоналдс и това се оказа много добър ход презвид развитието на вечерта. С влизането ми в самолета попитах леко повяхналата стюардеса дали има шанс да кацнем в София, а ня съвсем искренно ми каза, че са много малки и най-вероятно ще кацнем в Пловдив или Бургас. Е, Бургас си е е**** *****та, рекох си, 6-7 часа път с автобус до София, отиде ми Строежо тая вечер. Е тъкмо по времето като по моя преценка прелитахме над София, пилота каза, че летището там е затворено и ще се каца в Пловдив. Шанса за Строежа още не беше загубен! Кацнахме в Пловдив към 10, там пълен хаос никой няма идея кой рейс е за нас кой какъв е, накрая ни натовариха в един и към 11:30 потеглихме. Последните ми надежди за Строежа бяха за около 12 и нещо. На рейса му падна бронята, шофьора я търси около 30 мин по пътя и в крайна сметка пристигнахме в София в 2 часа през ноща, а с това умряха и надеждите ми за нощния живот на София. На аерогарата естествено такситата не искаха да качват, само някакви мошенници искаха по 20лв да ме карат до студ град и добре, че съвсем случайно едно момиче което летя с нас ни се притече на помощ и ни покани да ни закарат с тяхната кола. Много благодаско, ако четеш това ела в Дармщат някой път да те черпя, когато пожелаеш!! Е остана само да се прибера при Лъчо и да се наспя.

Събота, 16 Декември 2006

На следващата сутрин дойде Надето с Иринчето да ме видят, та закусихме с тях, поразходихме се малко, в опит да изберем бални одежди на Ирина, дори и предложих ако и трябва кавалер за бала услугите си ;-). После хапнахме и с Кекса и Иво пак в Студ град и после се отправих поживо поздраво за Търново, където ме чакаха вече нашите да ме отведът в топлото вкъщи, аххх.

Неделя, 17 Декември 2006

Днес ми е първата от двете визити в училище. Макар да съм говорил вече нееднократно пред аудитория, искренно се вълнувам. Аз не възприемам разликата в възрастта м/у мен и учениците, но помня как ние възприемахме студентите. За ученика студенка е като учителя, целта му е да си върши работата, да изпитва, преподава и при това се натяга, защото ще му пишат и на него оценка. Е аз нямам намерение да влизам в тази роля - искам просто да разкажа на тези, които настина се интересуват, защо си трува да се учи информатиката и да се стреми човек да бъде по-добрият.

Отидох около час преди времето в която се бяхме разбрали. Кица ми предложи да разкажа накратко на един клас математици, които тогава имаха част това което ще кажа на другите. Това не мина много добре, нито аз бях готов да го направя по този начин, нито аудиторията искаше много да им губя времето. Това обаче някак си ме отпусна за истинското ми представяне после. Настроих се да не очаквам много и разказвах спокойно, без да обръщам внимание на най-малкия шум. Обаче напук на очакванията ми, ме слушаха оста внимателно, съдейки по опита си на ученик, мисля че много повече не може изобщо да стане тихо в една стая с 50 човека. Първо им говорих около 2 учебни часа, за информатиката, състезанията и работата в тая област. Мисля си, че се получи защото видяха, че нито аз тях ще ги изпитвам, нито мен някой ме изпитва. Освен това си позволих малко по-свободен език от приетия за нормален и така се постарах да скъся дистанцията. Именно тая дистанция - която за мен и без това не е дълга. Бях си говорил преди дни с една позната, че аз като бях на 14 се чуствах на 18, на 18 пак се чуствах на 18 и сега на 22 пак се чуствам на 18. И това много ме радва... Та обратно на темата. Последния час им "предадох" Greedy и Dynamic Programming техниките. Там имахме малък конфликт с Кица. Тя им каза, да слушали, че щели да ги изпитват на това, а аз изрично бях обещал, че няма да кажа нищо, на което да ги изпитват. Но те пак си слушаха (сигурно примера с Фафличките беше добър ;-) ).

Като цяло мога да кажа, че съм доволен и бих го направил отново, дори всъщност бях поканен да го направя отново и обещавам да стане така.

Коментари

От страна на така наречената 'аудитория' мога да споделя, че беше много сполучливо представянето ти ! :-)

Написа Yosif (email) (www) на 27-Jan-2007 23:40

---

Хей мерси много за коментара. Радвам се да получа отзив от тебе и се надявам да е имало наистина микроскопична част във фантастичното ви представяне на състезанията!

Накрая извинямай, че ти пускам коментара толкова късно, но нещо скрипта да ме светва за нови коментари за удобрение беше позадрямал. Е обещавам да му хвърля едно око ;-)

Написа ___Jul___ (www) на 15-Mar-2007 00:07

Сряда, 20 Декември 2006

Днес беше втората ми среща в училище - този път само със състезателите. Макар и да не ги познавам добре, изглежда ми, че имат идея за какво иде реч. Не съм мислил, че ще кажа нещо нечувано, но мисля, че предадох добре идеята на това, което исках да кажа. Като цяло наблегнах на факта, че силната теоретична подготовка не е достатъчна, ако човек не е готов да се бори истински. Освен това попрехвърлих малко темата за подготовката на работното място преди състезание - някой типични грешки, допускани на състезание, както и донякъде личните ми виждания за правилната организация на времето по време на състезанието. Надявам се поне малко от това, което казах, да е имало стойност за момчетата (мдаа, за съжаление състезателКА още нямаме по информатика в ПМГ, а напоследък момичетата въобще не са за подценяване в информатиката). Като цяло мога да заключа, че съм доволен от педагогическите си прояви тази зима. Научих и аз със сигурност нещо ново.

Неделя, 24 Декември 2006

Най сетне се събрахме! Всички временнопребиваващи в чужбина Търновци сме тук: Дени, Пац, Калин и Аз. Със това, заедно с факта, че всички останали също са в Търново за Коледа прави групата ни тази вечер цяла. Май само Надето се изниза за село, но ние си знаем, че духом е с нас. Така сефтосахме пълна сбирка в Ситито, която все пак приключи по-навреме, предвид, че е Бъднивечер и че Дени и Калин тепърва ще отпочиват от пътя истински. И все пак празничното усещане определено вече ме е обзело с пълна сила. Очертава се як сезон, Задава се и Златарица, малиииии.

Вторник, 26 Декември 2006

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МАМО И ТАТЕ! Да сте ми живи и здрави още много много години да ме посрещате в топлото вкъщи! Аз пък ще се постарая да продължа да бъда това което ви кара да се радвате, че съм ви син.

Естествено вечерта бяхме в Щастливеца с пълния род в ТЪрново и хапвахме и пиивахме здраво. Защото само като полееш здраво един празник ще се изпълнят пожеланията за празнуващите.

Сряда, 27 Декември 2006

Златарица 1-ви ден.

Започнаха се най-най-яките дни от тая ваканция. Тая вечер след като за сефте леко си чукнах колата се почна празника...то с колата си беше едно премеждие от самото начало. Първо не щеше да ми запали цял час и ни накара да я бутаме до дерето на пишмана почти. Накрая запали и аз пък успях да и чукна калника по особено идиотски начин - то ще звучи като оправдание от мене, но после си мислех, че най-вероятно спирачките са ме изиграли, защото те си плачат за обезвъздушаване отдавна. Просто няма начин да не съм натиснал спирачката в тоя тъп случай. Как да е поне стана повод за ебавки с мене вечерта, но аз го приех за част от купона. Естествено до ранните часове на нощта това беше забравено, скъсахме се от кеф, хапване, пииване и приятна музичка. Запалените навсякъде печки дръпнаха студа полека от стаите и ги изпълниха с аромата на горящо дърво. Супер романтика, просто селския живот за няколко дни е жестоко нещо. Предполагам, че ако трябваше да стоим там дълго щеше да ни се увиди, пушека и липсата на елементарни удобства, но за няколкото дни които сме тук е просто върхът, да се отпуснем малко и да се върнем към корените си.

Четвъртък, 28 Декември 2006

Златарица 2-ри ден.

Станахме доста рано, защото печката беше угаснала и полека студът беше почнал да се промъква в стаите. Така си е винаги първата нощ - стените са още студени и пият топлото много бързо. Аз помня от миналата година, втората вечер ще е съвсем друго нещо дори и за малко да сме без печка. От краткия сън и малко студеното легло сутринта имах лек цепоглав, които след топлото кафенце и аспиринчето изчезна безследно. След бульончето за обяд, което девойките ни бяха така добри да сготвят и когато и последните съмсуляци ги изритахме от креватите се поразходихме малко из гората над златарица. Времето и тази година е много благосклонно към нас. Може да няма сняг за ски, но поне денем става топло и не мръзнем много. От къщата драго и Пац изкопаха едни шапки на БДЖ-то от преди години и се разхождаха из селото баш като селски ергени за женене, чак се чудя как не наизлязоха бащите и младите булки да ги искат за женихи. Ха-ха-ха! Ооо, аз май вчера не казах кои сме тук. Домакините са Дени и Пац, гостите сме Гери, Кети, Любов, Драго, ЛЪчо, Пешо, Калин и аз, а тая вечер дойдоха още Смилен с неговата девойка Ралица и Генчо и Мишака. Вечерта на трапезата бяхме като в ония игрички 15. Помните ли ги, дето имаш на едни плочици числата от 1 до 15 и трябва да ги подредиш по редове с приплъзване. Е така се излизаше и при нас. Само хората до двете врати на механичката, можеха с много зор да се измъкнат и полека трябваше да приплъзнеш всички един по един докато дойде твоя ред да се измъкнеш. Има ли нужда да се повтарям от вчера - ядене, пиене, песни, танци, игрички просто нямаше празно.

Петък, 29 Декември 2006

Златарица 3-ти ден

От начало мислехме да останем и тази вечер тук, но девойките ни взеха да се разболяват с oбезпокотелни темпове. ПЪрво беше Кети, последва я Любов, която спа с Пац в коридора - много лоша идея и то като имаш предвид, колко свободно място имаше. ТОй и Пац не беше съвсем във форма след проветривия си сън. Така решихме, че няма да рискуваме повече жертви и ще вървим. Жалко само, че пък Надето се обади, че би могла да дойде, а ние тръгвахме. Но решението беше взето и в ранния следобед изкарахме кервана от 4 коли с които бяхме там. Първо изпратихме Генчо и Мишо, а останалите три коли се водихме и дърпахме до Търново. ДОбре де, с Драго се дърпахме с жигулите, Лъчо само трябваше да ни изчаква тук и там. Тая вечер ще се спиии! Гроги съм, но съм доволен, заредих се с енергия да скъсам ушите на пичовете в Мюнхен, само да ми дадат бачкането! Освен това имаме поне 3ГБ снимки и видео, част прегледахме още там преди да тръгнем, други тепърва предстоят, но като цяло са много здрави и ще ми топлят душата още дълго като ги разглеждам.

Събота, 30 Декември 2006

За пръв път от както завършихме преди 3 години видях на едно място 20човека от класа ни. Невероятното постижение се дължи изцяло на Надя. Просто нямам думи как е успяла да убеди толкова много хора. Наистина бях възхитен. Поговорих с доста от тези, които не виждам често. Интересно беше и мястото на срещата - Тихия Кът в началото на Гурко. Трябваше да бъдем в хотела малко по-надолу но Боев разбрал малко неточно поръчката на Надето. Как да е, макар и малко схлупена механичка, навява много забавни спомени в мен. Това беше мястото където в подготве карахме със Смока рожденните си дни. Там се случиха доста неща, за които и до ден днешен се сещаме с усмивка. Просто да не повярва човек - с тези хора се познаваме вече от 1997 година ще почне 10 година. Как фърка времето а?! Ама не сме още за изхвърляне де ;-)

Неделя, 31 Декември 2006

И така дойде последния ден на 2006. Време е за равносметка и преосмисляне на мизерния ни животец на тази планета, които някой много егоистично мислят за единствената населена във Вселената ;-). Накратко през деня не се случи нещо кой знае какво, а какво се случи през времето на празника ще разберете в поста ми от утре.

Равносметката: Почвам от себе си : Доволен съм от годината в професионално отношение най-вече. Свърших с изпитите си от бакалавъра, спечелих стипендия от Сименс, уважават ме колегите ми на работа, наистина в този план нямам какво да се оплача. Е не успях да запиша магистратура информатика, но това не се дължи на мои лични грешки, а на нещтната бюрокрация, така си продължавам като горд студент от факултета по Математика. В личен план, мога да се похваля с това, че верните ми приятели са все така верни, живи и здрави и си изкарах много приятни 365 дена заради тях. Аз не обичам да съм сам, и затова твърдя, че именно приятелите ми помагат да съм винаги хилнат (с една перверзна според Драго усмивка). В никакъв случай няма да тръгна да изброявам имена тук, защото не искам да правя мегабайтов пост, а от мисълта да изпусна някого ме побиват тръпки :-), това са всичките ми супер приятели в България и многото ми добри и верни дружки тук в Германия. Запознах се и с много нови и интересни хора през тази година, познанства, част от които се превърнаха в приятелство, други пък не оправдаха очакванията ми, трети пък бяха просто познанаства в делови план, които ми отвориха нови врати. Родителите ми винаги са били зад мен, подкрепяйки ме с любовта си, съветите им и конструктивната им критика, когато това се е налагало.

През годината имаше много напрегнати периоди - когато се местех, няколкото изпитни сезона през зимата, пролетта и есента, времена които ме изморяваха доста, но пък завръщанията ми към България винаги зареждаха напълно батериите ми и така не усещах напрежението като непосилно бреме, а просто като възможност за себедоказване.

Накрая ще направя и равносметката на моя мил Гризач. Събуден за живот в Май тази година той бързо се наложи като централен склад и арена за спомени и шегички на мен и моите приятели. Постепенно от малка страничка израстна в сайт с доста секции и почвайки от нулата сега той дневно прави по около 30 посещения и върти трафик от около 300-400МБ на ден. Радвам се, че така успявам да дам още една възможност да поддържаме сплотеността помежду си силна дори когато ни делят хиляди километри един от друг. Поддръжката му ми даде възможност да науча много нови неща за Линукс и за администрацията на една машина, която едновременно трябва да е отворена за света и с това де не е ханджийска порта за всеки да влиза и излиза. По рано не бях държал машина пусната нон-стоп с месеци и не бях обръщал внимание на честотата с която разни script-kiddies и троянци брутфорсвт за пароли и незащитени CGI-и и други дупки в сигурността. Сега съм далеч по-наясно с реалната опасност в интернет, но се старая въпреки това да държа параноята си в границите на разумното.

Мдаа стана малко сухичък пост, но това ми лежеше на сърцето сега и това и написах, просто искам да имам това и за себе си да мога след години да сравнявам тогава vs. сега.

Понеделник, 1 Януари 2007

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! МНОГО БЕРЕКЕТ И ЗДРАВЕ НА ВСИЧКИ! И СЕ ДРЪЖТЕ ЕСТЕСТВЕНО :-)

След традиционното посрещане на новата година вкъщи с шампанското му, баниците, мезетата и пииването, се завтирих за Смока, където тази година (миналата и тази) беше мега хипер новогодишният купон. Беше здраво фраш от хора. Всички от нашата агитка бяхме там имаше здраво пииване и хапване. Озвучаването беше на ниво с няколкото яки колони, мисля щедро представени от Бойко. До към 1 се събрахме, пуцнахме две бутилки шампанско, една кутия пиратки, част от които изяде мокета на смока май. Единствената леко неприятна част беше наличието на няколко навлека, които неизвестно как се бяха докопали до купона без нашето изрично съгласие и най-вече това на домакина де. ТЕ си бяха решили, че ще се слуша каквото на тях им харесва, където леко влязоха в конфликт с нашите виждания и за щастие се разминаха само с няколко словесни сборичквания с някой от нас. Именно заради това на следобната ни сбирка да почистим малко къщата след купона се реши, че догодина ако купона е пак там, ще се влиза само с покани и предварителни резервации. За по-oпасните дори и парична гаранция.

На вас какво ви се падна от баницата? Аз извадих веднъж колата и веднъж къщата, и един път някакво менте - парите, ама не парата, ами написан късмет. Айде, колата ясно - ще се изчука калника, къщата ясно трябва да си наемам квартира в Мюнхен, ама това менте с парата да не е на даване нещо ме притеснява не на вземане. Е поне по настояване на бащата от баницата е бил предварително изтеглен "късмета" бебе или внуче. Много преебаващ късмет, на когото и да се паднеше все аз го обирах. А това не си е никакъв късмет на мойте години. Млад съм още за такива работи.

No entries found for (2007-12-11)

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.