The Diary

Зимата на 2007-2008 в България

Петък, 14 Декември 2007

Тази година пътуването към България премина поочти по план. За гадното време в София закъснението което направихме от около два часа си беше направо мизерно. Дори успях да предупредя Кексчо да не виси на летището излишно. Накрая кацнахме в 12 вечерта и само половин час по-късно бях вече в Строежо. Пийнахме по бира-две-три-шест с Пешо, Ради, Смока и Рали. Много приятно останах от красивите девойки, които се навъртаха из кръчмичката, някак си глътка свеж въздух още с първите ми стъпки на Българска земя. Жалко само, че утре е работен ден и нямаше как да повисим повечко.

Събота, 15 Декември 2007

Сутринта станахме с Иво към 10 и заплануваните ми срещи из София отстъпиха на чайче и сладък лаф за кернели, демони и такива ми ти работи. После хапнахме в Дивака с Надя, тя се похвали че ще сменя работата от нова година с по-голяма фирма и всичките съпътстващи екстри.

Пътуването за Търново въпреки днега мина леко, подминахме само 3 катастрофи по-пътя и почти не закъсняхме. Сега се почват 20тина дена лайф и пак лайф. Търново дръж се! ;-)

Понеделник, 17 Декември 2007

Сутринта наминах през гимназията да се разберем с кица за утрешната ми среща със състезателите и дори се разбрахме деня след това да направя още една пред деветите и десетите класове като миналата година, да им поприказвам малко, какво съм правил, как съм стигнал до там, с дадеждата да се вдигне малко стимула им да учат.

Вечерта пък понаобиколихме заведенията да не вземат да ги затворят заради липса на клиенти :)

Вторник, 18 Декември 2007

Срещата със състезателите днес, поне според мен беше добре. Разгледахме някой задачи от разни състезания, мъдрихме заедно решения на някои от тях, други пък аз им разказах какво си спомням от когато са ги давали, на някой те ми пуснаха някои идеи. Показах им съвсем накъсо какво е симплекса и за какво едно време го имахме за свещения граал на състезанията, и се постарах да развенчая мита. Не, че не е ценен ама е просто неприложим в състезателни условия. Говорихме си около 3 часа и след това се разбрахме с Кица за следващата сутрин и двете лекции които ще водя.

Вечерта направих и първата дискотечка, посещавайки новия Спайдър в Търново. Добре са го направили а и студентското парти си го биваше. Диджея все на ретро го избиваше, така че си направихме яко купона, накрая бях обявен за "лайнар" от Лъчо, когато в 3 казах че си тръгвам защото следващия ден трябва да съм в 9 в училище и ги зарязван насред купона и при тове не съм пиян - безсрамие :) !

Сряда, 19 Декември 2007

Тази година срещите със учениците минаха много добре. Независимо от големия гаф, че нямах слайдове, защото се оказа, че аз тъпчото като съм рестартирал последния ден преди да тръгна гризача, съм забравил да пусна DDNS и още на първата сутрин в БГ усетих кво е станало ама ядец. Пък и ме домързя да ги пиша слайдовете наново за една вечер. От друга страна стана по-добре защото слайдовете бяха писани за 12 клас и насочени в малко по-друга посока от това което си бях решил да говоря на тия класове. Така можах в движение да си преструктурирам словата и някак си стана много плавно и точно това, което исках да предам май и успях. Отново се радвах на тишина и в двата класа, тия които не искаха да ме слушат си чатеха тихо по скайпа, а другите май слушаха или поне се справяха много добре с симулацията, аз едно време далеч не можех така ;). Накрая останах в още един час при кица и се правих на асистент, помагайки на младежта да си пише задачите по C#.

Не ме влече идеята да ставам даскал, но тези спорадични лекции ме кефят. Радва ме мисълта че давам малкото, което мога на училището, което го заслужава и че като ида там има много учители, които ме познават и идват дори сами при мен да поговорим. За мен пък остава опита да говоря пред хора и да научавам нови неща подготвяйки се за беседите. Ха, наздраве!

Вторник, 25 Декември 2007

Вие какво получихте за коледа? Ако сте слушкали през годината дядо Колето сигурно ви е донесъл мноогу подаръци. Мен дядото насима ме влече почти по магазините защото си беше наумил, че ми трябват нови дънки и блуза и между другото ме сдоби и с колан за панаталон официален, че на моя токата се беше побъгнала малко. По-важното е, че моити мама и тате коледа се сдобиха с наистина нужен им подарък Kia Cee'd с разни глезотиики да не се измъчват климатици, сензори за какво ли не CD Changer и изобщо както си му е реда за една съвременна количка. Още не са я докарали до вкъщи но и това трябва да стане скоро, да им е честит коледно-рожденноденния-новогодишен подарък!

Сряда, 26 Декември 2007

Ха да са ми живи и здрава мама и тате още дълго да ме посрещат и изпращат и да дандуркат до време внуци и правнуци, че и защо да не преизпълним петилетката с пра-пра внуци. Обикновено правят нашите купона в Щастливеца за да не се трепят да разтребват и готвят баш на празника си, ама сега да сефтосаме новата холска маса решихме да го направим у нас. Приятно хепънингче стана с бащата изпихме няколко бирички, че вече и за нова година трябва да се загрява, а и тъмното пиво върви в тая зима да му се невиди :).

Четвъртък, 27 Декември 2007

нес беше първия ден от вече традиционното коледно златаришко съборче. За трета година мислим да направим 3 дни на върховен непукизъм за околния свят, вкусно хапване, сладко пийване и купон около камината в на Пац къщата. Този път състава поне първият ден е - Пац и Дени - домакини, Пешо и Ради, Надя, Любов, Лъчо, Генчо, Гери и Дънера (Данаил ва Лъчо братчеда), Калин, Валентина ("Айдълката" ;) ), Добромир и моя милост. Естествено за поредна година нямаше кой да де да напали печките от обеда да се постопли още преди полунощ, и даже накрая стана, че аз и Надя пристигнахме преди домакините и трябваше да пииваме с бащата (шифиорче го раздаваше) кафенце в най-якото заведение в Златарица - Да-Да под звуците на планета, загрявайки за първата вечер. Накрая се събрахме всичките и се почна едно месене на кайми, едно варене на картофи, палене на печки и всякакви такива дейности, които по-късно преминаха в печене, пиене и ядене както си му е реда и дивеене в още по-ранните часове на нощта. Снимков мат'риял има обилен и ще се появи в албумчето до дни!

Петък, 28 Декември 2007

Втория ден започна, както се и очакваше...късно. Станахме към 11 и тук държа да отбележа - тая година сефте не мие нито топло нито студено и можах да си спя независимо, че се гъчкахме с Пешо и Ради на едно легло малко по-широко от персон и половина, а може би и точно зарази това. След това се получи леко разцепление, защото мераклиите за кафенце на центъра бяхме само аз, Надя, Пешо и Ради, а другите заминаха с Лъчо за Елена.

Тия които отнахме в Златарица, също не се оплакваме. Първо посетихме, вече добре познатото ни от вчера Да-Да, където дори мислехме да хапнем, но сервитьора ни светна, че лелчето дето готвела не била на работа баш днес. И на въпроса на Надя "А една палачинка може ли да поръчам?", получи култовия отговор "Мии, ше питам бармана може ли да прави палачинки", което отказа Надя да пробва дали бармана може да прави палачинки :).

От там тръгнахме твърдо решени да ядем на заведение. Опитахме да разузнаем дали има нещо друго совен съмнително изглеждащия ресторант от бай Тошово време точно на площада на центъра с особено прималивия надпис - "Куверт за новогодишната програма 1лев!", но се оказа че май в този празничен ден само това ни е шанса. Все пак не останахме разочаровани, в леко социалистически стил но с нотка на съвременност, заведението се оказа, че за неразглезени до крайност градски чада като нас предлага много добри неща. Аз например си поръчах пържени картофи и две кюфтета - картофите бяха пържени в мас, а кюфтетата очевидно бяха от домашна кайма на скара. За тея които още не са повърнали да кажа, които не е ял пържени в мас картофи не е живял и са сто пъти по-вкусни от тия в олио, просто трябва да се яде бързо, че се влояват и тогава вече не е толкова забавно. Освен това в крайна сметка 4 човека ядохме обяд, пихме бири и кафета и всичко това излезе 12 лева, а само за един мизерен обяд, който дори не доизядох в Дивака ми взема близо 20 само за мен!

Вечерта продължихме по схемата от миналата вечер само че към кюфтетата добавихме шишчета и пилешки пърожоли. В крайна сметка ядене остана, но пък недоволен мисля никой не остана!

Събота, 29 Декември 2007

Сутринта в 8 бях вдигнат по аларма от Лъчо и Любов, че трябвало 2 да се жертват и да тръгнат след 20 мин за Търново с него, защото Дени трябвало да се прибере до 9. И така без монго формалности и само по едно чао след екпресно събиране на партакешите се изнесох за Търново. Интересното е, че не съм много уморен и независимо, че не съм спал невероятно много съм що годе във форма.

Следобеда пък слязохме с бащата да си играем с новата количка, която се оказа, че е дошла вчера. Има доста гъзарийки и е приятно да се кара, но да и свикнем със спирачките ще е леко предизвикателство - които е карал без серво и мине на серво знае как е - е VW-то има серво, но на фона на тая все едно че няма. Просто изисква цялата ми концентрация да не натисна прекалено много педала на спирачката и да закова на място, когато просто искам да намаля. Усеща се, че двигателя е малък (1.4 да е по-икономичен), но и не дразни да е тромава, пък и на тоя сняг с летните гуми не ни стискаше да я тестваме много.

Вторник, 1 Януари 2008

Хайде ЧНГ на всички - много берекет, здраве и щастие, успехи и т.н и т.н. Надявам се и вашето посрещане да е било също така спорно като моето. Почнахме към 8 вкъщи със солидно хапване - руска салатка, вратна пържолка със гарнитурки разни. За пиене почнахме със 3 бутилки сторично със бащата, после изпихме една двулитровка болярка тъмно и със съжаление установихме, че ще трябва да посрещем новата година със светло пиво, защото не сме се записили с достатъчно тъмно, добре че майка и леля ми се решиха да пият вино, че иначе до никъде нямаше да я докараме с бирата. В крайна сметка допивахме на Швейк, което се оказа много добра, и за пореден път ме убеждава че Болярка е най добрата пивоварна в България (даа има и малко доза патриотизъм в това ми изказване, но и наистина считам че бирите на болярка са по-добри от другите или най-малкото не по-лоши).

След като пукнахме шампанското, игорихме мангалския огън и изядохме баницата (от която извадих повишение в службата, както и от другите две днес - видяло се е ще ставам шефче) си извиках едно такси и се смъкнах в Стасито, където започна баш купона. Няма да изброявам поименно, но бяхме бая народ, имаше си пийване, лафче, кълчене и каквото си му трябва на доброто настроене да се престраши да дойде при нас и така до към 6 май беше, когато се натъпкахме 6 човека в количката на Калин и той ни изпоизвози всеки от където е дошъл.

Само 3-4 часа дрямка ми се паднаха, защото традиционното новогодишно посещение на бабите почна към 11 с едната, после обяда към 12 в другата и към 4 се проснах да поспя още 2-3 часа и вечерта направихме леко афтърпарти във сити, за разбор и равносметка или както казват руснаците "похмелка".

П.С. Снимки има в албумчето

Сряда, 2 Януари 2008

Наваксал поне малко със съня, днес ходих малко до ледената, с Смок и Раличка. Смока не го навихме да се качи на кънките, но Рали се престаши и си направи веселото. Аз май съм казвал за ледената в Търново, след като развалиха и продадоха старата да строят блок на нйното място, някакъв софийски далавераджия се нави тая година да направи една временна на игрищата Юнак. Пързалката е малка и леко Оффроуд поради проблеми при замразяването ;) но иначе си е весела като всяка ледена.

Пък и днес като е баш след нова година и народа е още пиян, нямаше много хора и можеше да се дивее повече. Другото, което ме изненада приятно беше, когато едно девойче ме приближи на леда и вика "Ааа, аз тебе те познавам! Ти води лекцията в училище преди Коледа!", е щях да падна, при положение, че бях опакован като за световно и тя ме позна, да не би да си разпространяват тайно мои снимки из училище като на рок звезда през социализма :).

Неделя, 6 Януари 2008

Принципно мислехме да пътуваме на 8ми за София и директно да летя за Франкфурн в един ден. Обаче хубавия, пухкав сняг дето наваля попрецака тия планове. Преди да продължа искам едно малко лирическо отклонение в друга тема...

И така - спрете да плюете държавата мама му стара за скапаните от снега пътища. Може и да може да е по-добре, ама вижте тъпата действителност да му се невиди! Първо наваля сняг, че чак майката си е е**** и даже и в други държави дето имат далеч повече сили от нас биха се задъхали и второ знаете къде идат парите, дори съм сигурен, че половината от вас дето плюете също крадете от тия пари или пък колко от вас се хванаха да грабнат греблото и да изринат пред тях?! Да правилно сигурно се броят на пръстите на единия ми х*** пародон крак! В Германия дето толкова ми я сочат за пример (щото там съм живеел), тука хорицата или си кихат на частно да им чистят тротоарите или като навали снежаца па фанат излязат и си изринат пред тях та светне. Ми да така е! И някъв си сдухляк по телевизията ми го показват и той гордо заявява - "Ей го на, даже трябваше сам да си изрина тротоара пред входа!" - ма малииии, ма недей тей ма душа, ша земеш да са сецнеш нещо, недей, я влез земи си лютата ракия, туршията па теглете една хуубава, здрава българска майна на оправниците, па сипете у печката от прясно откраднатата от снегорина нафта и си е*** жената да ви е здрава родата! Много се ядосван на това! Даже повече и от на некадърното ни управление - то поне си е по default такова, ама нали нацията не е?! Е спрете да хленците и си опичайте гъза, ако не си помогнем сами и господ няма да ни оправи стегнатите цевки!

Та да се върна, и по тоя повод днес е феъруела в Търново. Първо минах по бабите да си кажем чао, после с наще ходихме в Щастливеца. Накрая с Драго и Лъчо се изпращахме във Сити и после още малко в Пепес. И така утре с пуф-паф за София.

Понеделник, 7 Януари 2008

Пристигнах в София към 8, след 5 часа във влака, в купе от немските железници, почти като сегашните тук. На гарата естествено такси не взех, понеже не ги знам там кои са ментета кои не, рекох ще ходя на автогарата. Там 100 човека чакат и иде по 1 такси на 2-3мин. Естествено тълпата се юрва в погото за таксито и които превари той натовари. Аз рекох да почакам 10тина минути преди да предприема действия, после се хвърлих пред две доста нахални баби и си грабнах едно такси и така се докопах до Пешо. Вчерта пък направихме едно Строежче (след 20мин бектрекинг по улиците от дианабад до сторежа в студ.град и около него) с Надя, Смока и Рали, а по късно и Иво. Ааа...да са живи и здрави Ивановците, Ивовците и всички такива в това число естествено най-напред майка ми, а после и Иво и всички Ивановци и Ив.* които познавам!

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.