The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Италия - Болония 2007
Събота, 1 Декември 2007
Стегнах багажа за Италия, както ме посъветва и Джиорджия асистентката (ми ха-ха, не, а на шефа на фирмата) съм взел само една раница и лаптопа за багаж. Даже изкопах една торбичка в която да си натъпча парфюма, афтършеива и т.н., че нали знаете какви тъпи оганичения има по летищата за багажите, път утре ще похвъркам насам натам. А най-жестокото е, че трябва да излетя във 6:50 от Германия, което, заради редкия транспорт през ноща занчи да изляза в 4 от къщи значи ми остават само около 4 часа да се наспя преди приключението.
[ Добави коментар ]Неделя, 2 Декември 2007
Това сигурно е най-дългия ден, който съм описвал в блога си някога. Започна в 3 часа сутринта с трудно ставане и освежаващо но прекалено малко кафе. Добре, че таксито ме чакаше в уречения час под блока, че и времето не беше съвсем в час. После следваше близо 30минути висене с останалите 5-6 нещастници, които трябваше да хванат първия автобус за летището. На самото летище май единствената опашка беше за нашия полет, която естествено вече се беше оформила, защото не млако нещастници висяха сигурно от предната вечер тук. За щастие от някъде изникна една жена която ме светна, че на check-in машините на Air France можело да се чекират и пътниците на КЛМ. Така си спестих висенето на опашката и направо се хибенейтнах на едно столче пред гейта. Интересното е, че холандския написан изглежда доста нормално, но като го слушаш е супер хъ-хкащ език. Се едно имат някаква храчка в гърлото, която упорите но ще да излезе от там. И вкусовете им са доста инетересин - сандвич поръсен със захар, вътре с топено сирене, марулка и...мармалад. Летището във Амстердам е приятно, не видях чак много от него, но явно е добре организилано и се оправих лесно, а може би и брагодарение на дългия опит по летищата на Европа. Полета до италия също беше приятен, даже по едно време едвам се държах да не заспя. Забравих да споне марката на самолетите - Фокър (не, не се бъзикам - Fokker е). Нещо като малък Боинг със 5 места на ред но иначе просторен, но прекалено малък да го закачат на ръкав затова и винаги ни извозваха с автобус до самолета. Най сетне към 11:30 пристигнах на летището в Болония и от там директно на автобуса за центъра...so far so good както се казва обаче на веднага пристигналия след това 87 не се качих, защото пича ми вика: "но билето! билето другаде" и аз съответно останах да вися цял час до следващия автобус за хотела ми. Като цяло усещането е, че антглийския не е силна страна на италианците. Около час и половина по-късно стигнах до хотела си (оо и да споне 15 блъскане на обратно защото автобуса спря едва 2 спирки след тази накоято трябваше да сляза аз) се настаних в стаята ми и се пльоснах като парцал на леглото.
Все пак 30мин по-късно станах защото ми се искаше да хвана светлото за няколко снимки. Идеята супер, обанче засилвайки се за центъра реших да си взема картата ми на Deutsche Bank за всеки случай. Тук карта, там карта, няма карта...дей*** м**** му загубил съм я като съм си вадил парите за билета. Ами сега?! Слязох аз до цънтъра, ама мислите ми все в картата - как няко италианец таман е тръгнал на шопинг тур с нея - те че не зная пина не го знаят ама с подпис ще минат метър все някъде и после върви се разправяй не си бил ти. Накрая не издържах и след кратко ровене в нета (мдаа сигурно 10Евро за GRPS направих в роуминг) намерих телефон на банката за блокиране на карти и я резнах. Така с поулекнало сърце легнах да спя.
[ Добави коментар ]Понеделник, 3 Декември 2007
Станах към 8 и хапнах приятно в ресторанта на хотела, а в 8 без 15 съвсем точно пристигна Джиорджия, да ме вземе към офиса на фирмата. ДОбре, че с нейна помощ успях да разбера някой неща за хотела, които иначе при липсата на един човек говорещ английски сред персонала беше трудно. Даже вчера вечерта като исках да хапна неща, се наложи да прибягна към най-примитивните средства - хванах си картончето на което пишиши какво се предлага като рум-сервиз и им посочих на рецепцията че искам сандвич - работеше ;).
Офиса на фирмата до някъде ме напомни за бизнес парка в софия - макар че е още по индустриално - едно огромно хале и в него направени офиси със алуминиева дограма отделени - два за канцелария и счетоводство, една по голяма стая за дивелъпърите и една за шефовете. Естествено веднага се запознах с всички там - моите най-преки колеги Марция и Ивано, другите програмисти Леонардо, Умберто и Стефано и в канцеларията Стефания и Соня. Деня прекарахме с Марция обсъждайки моята работа там. Хареса ми, че обядват заедно и са наистина сплотени и приятелски настроени един към друг и към мен, макар да се познаваме едва от няколко часа. Определено се и усеща и по-горещата кръв на юга. Следобеда продължихме работата до 7 билзо, когато доидоха Мирко и Макс - шефовете на фирмата и поговорихме малко и стях какво точно мисля да предприема за да им свърша задачата, която искат от мен.
Вечерта пък бяха организирали в моя чест вечеря в ресторант в едно близко малко градче. Имах възможността за се насладя на много италиански вкусотийки и на приятен и разпускащ разговор на чаша шампанско и шоколадова торта. От тази вечер има даже и снимки които са в албума ми вече.
[ Добави коментар ]Вторник, 4 Декември 2007
И днес Джиорджия (м/у другото ударението е на второто и...май никога не съм можел да кажа къде е ударението ама не е като на щата Джорджия де а на другата сричка) пак ме взе от хотела и ме закара до офиса. Работата ден сбеше по-малко, за сметка на доста по-дългия разговор с Мирко относно параметрите на сделката ни. Важното е, че мисля че и двамата останахме доволни от постигнатото и се надявам работата ни да е успешна и ползотворна. Освен това тои ми разказа любопитни факти от бъдещите си планове, които може и да ме засягат след няколко месеця, но нека времето да покаже.
Надвечер Джиорджия, ми разказа как да стигна до няколко интересни ресторанта за вечеря, уви самата тя нямаше как да ме съпроводи заради лични ангажименти, но пък предложението и се оказа супер. Освен това ми дадоха и колело да не бъхтя пеш 2-та километра до центъра на Анзола и да не се ръся за билет до там. Та там ядох може би най-голята пица която съм ял - беше нещо като големия размер на пиците в България, но се водеше нормална, не искам и да знам колко беше голяма голямата пица там.
[ Добави коментар ]Сряда, 5 Декември 2007
Това е свободния ми ден от посещението ми в италия. Оставих си нещата в офиса и след кафето с колегите се смъкнах до Болония да я разгледам въоражен с карта отпечатана от Гугъл Мапс и списък на забележителностите, какот и няколоко особено полезни израза на италиански за всеки случай.
Болония е супер красив град, само това ще кажа и ще оставя снимките да говолят сами за себе си...добре де ще кажа, особено ми харесаха многото тесни малки улички със старинни къщи. Незнам защо но се чуствам много уютно на малки старинни улички, а Болония е бъкана от тях. Освен това има супер красиви сгради със много богати орнаменти и статуи. Двете кули близнаци са също нещо без, което посещение в Болония не е посещение въобще. За 3Евро може да се качи човек в по-високата и все още права кула и да види града от 100м. Качването може да е предизвикателство за тези с по-слаби крака ама просто е незаменимо да видиш града все едно го гледаш на сателитна карта.
Накрая се върнах обратно в офиса, от където Леонардо ме закара на летището и от там се започна пътя на обратно към Германия и последната ми седмица преди почивката в България!
[ Коментари: 2 / Добави коментар ]Коментари
На мен ми казаха, че северната част на страната била по-богатата, но и по-сериозната част на страната. Въпреки това на фона на Германия, ми се стори доста по-близо до нашенското си - викане, смях и ненормално каране определено се почуствах някак си по-удома. А за ходене пак - имам го в плана си - даже ми набелязаха няколко местенца по картата на южна Италия които да разгледам.
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50
Трябваше да отидеш в Южна Италия, за да се запознаеш с другото лице на тая страна :)
Написа Longanlon (email) (www) на 12-Dec-2007 15:28