The Diary

Архив

Петък, 23 Юни 2006

Днес видях нещо, което не съм оаквал, че ще имам възможност да разгледам толкова подробно в живота си - ядрената електроцентрала в Библис - една от първите в Германия с мощност от 2.6Гигавата за два блока правени през края на седемтесетте години. За сравнение 6-те блока на АЕЦ Козлодуй са 1,2,3 и 4 по .44ГВ и 5 и 6 по 1.1ГВ т.е. 3.96ГВ. И съдейки по факта, че тази централа тук стига за 60% от потреблението на Хесен с около 9-10млн. жители - то определено АЕЦ-а ни би трябвало да стига та родината, че и да остава.

Екскурзията ни беше организирана от един от членовете на фербиндунга, който е работил там по рано и имаше още връзки вътре. Първо като пристигнахме ни разказаха някой факти за централата и изобщо за ядрените електроцентрали. Есктествено се повдигна и темата за Чернобил и което много ме зарадва, че човека там ни обясни как и какво е станало там, и че при новите централи такова нещо не би трябвало да се случи. Първо че начина на активиране на ядреното гориво сега е друг и не дава възможност да създаване на неконтролируеми верижни реакции и второ че всъщност аварията в Чернобил не е била при нормална работа на реактора а в следствие на провеждане на експеримент с него.

После ни разделиха на две групи защото бяхме 20 - прекалено много за да се движим из вътре на камара. Ние имахме късмета първи да отидем при реактора. Бааа е това не го бях очаквал - мислех че ще ни покажат съркофага отвън и ще ни кажат това е реактора аре живо здраво. Нищо такова - първо ни накараха да се навлечем с едни гащеризони като на Армагедон, тикнаха ни в ръцете по един дозиметър и полека лека ни прекарваха през няколко дебели по педя стоманени врати. Накрая бяхме точно над реактора на около 20м от него, отделно на една ръка разстояние имаше нещо като дълбок басеин пълен с вода и в него в метални решетки бяха използваните горивни клетки. Вътре беше жестока жега може би около 40 градуса но усещането беше просто брутално супер се изкефих. На излизане минахме две последотелни проверки за това дали сме облъчени. Те стават на устройства извадени като от фантастичен филм. Заставаш в едно като телефонна кабинка и приятен женски глас (btw Windows-ка май даже 95 програмка го управлява) ти казва как зда застанеш и кога да се въртиш и накрая те пуска.

После ни заведоха до машинното отделение където е генератора - както обясни човека "нещо като по-голямо копие на динамо на колело". Хе-хе по-голямо копие?! Ако 30м само бобината а иначе с витлата които го задвижват към 200-300м съоръжение е само поуголемено динамо здраве му кажи. А огромните комини с които са известни атомните електроцентрали са всъщност само за охлаждане на водата направени. Вътре има огромни вентилатори които просто духат нагоре през множество редове от тръби и пушека там е само пара. Накрая ни завъртяха по площадките наоколо да видим по-цялостно картинката.

Накрая имаше и нещо като закуска от сандвичи, като човека направи грешката да донесе 2/3 от тях след като дойдохме ние - първата група, та на втората и остана да се задоволи с остатъците. Те като дойдоха разказаха, че на една от девойките в тяхната група на излизане от реактора провеката дала, че е облъчена и трябвало да си махне жълтия гащеризон за да мине -явно се е търнала някъде където не трябва, ама нищо и нямало на нея де.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.