The Diary

Архив

Четвъртък, 28 Декември 2006

Златарица 2-ри ден.

Станахме доста рано, защото печката беше угаснала и полека студът беше почнал да се промъква в стаите. Така си е винаги първата нощ - стените са още студени и пият топлото много бързо. Аз помня от миналата година, втората вечер ще е съвсем друго нещо дори и за малко да сме без печка. От краткия сън и малко студеното легло сутринта имах лек цепоглав, които след топлото кафенце и аспиринчето изчезна безследно. След бульончето за обяд, което девойките ни бяха така добри да сготвят и когато и последните съмсуляци ги изритахме от креватите се поразходихме малко из гората над златарица. Времето и тази година е много благосклонно към нас. Може да няма сняг за ски, но поне денем става топло и не мръзнем много. От къщата драго и Пац изкопаха едни шапки на БДЖ-то от преди години и се разхождаха из селото баш като селски ергени за женене, чак се чудя как не наизлязоха бащите и младите булки да ги искат за женихи. Ха-ха-ха! Ооо, аз май вчера не казах кои сме тук. Домакините са Дени и Пац, гостите сме Гери, Кети, Любов, Драго, ЛЪчо, Пешо, Калин и аз, а тая вечер дойдоха още Смилен с неговата девойка Ралица и Генчо и Мишака. Вечерта на трапезата бяхме като в ония игрички 15. Помните ли ги, дето имаш на едни плочици числата от 1 до 15 и трябва да ги подредиш по редове с приплъзване. Е така се излизаше и при нас. Само хората до двете врати на механичката, можеха с много зор да се измъкнат и полека трябваше да приплъзнеш всички един по един докато дойде твоя ред да се измъкнеш. Има ли нужда да се повтарям от вчера - ядене, пиене, песни, танци, игрички просто нямаше празно.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.