< HomePage
!!! Понеже знам, че много от вас попадат тук търсейки за съвет свързан с хард- и софтуер вижте Компютърни Хитринки за именно тези постове в блога !!!
<- Предишен запис (2006-12-30) | Дневника | Следващ запис (2007-01-01) ->

Архив

Неделя, 31 Декември 2006

И така дойде последния ден на 2006. Време е за равносметка и преосмисляне на мизерния ни животец на тази планета, които някой много егоистично мислят за единствената населена във Вселената ;-). Накратко през деня не се случи нещо кой знае какво, а какво се случи през времето на празника ще разберете в поста ми от утре.

Равносметката: Почвам от себе си : Доволен съм от годината в професионално отношение най-вече. Свърших с изпитите си от бакалавъра, спечелих стипендия от Сименс, уважават ме колегите ми на работа, наистина в този план нямам какво да се оплача. Е не успях да запиша магистратура информатика, но това не се дължи на мои лични грешки, а на нещтната бюрокрация, така си продължавам като горд студент от факултета по Математика. В личен план, мога да се похваля с това, че верните ми приятели са все така верни, живи и здрави и си изкарах много приятни 365 дена заради тях. Аз не обичам да съм сам, и затова твърдя, че именно приятелите ми помагат да съм винаги хилнат (с една перверзна според Драго усмивка). В никакъв случай няма да тръгна да изброявам имена тук, защото не искам да правя мегабайтов пост, а от мисълта да изпусна някого ме побиват тръпки :-), това са всичките ми супер приятели в България и многото ми добри и верни дружки тук в Германия. Запознах се и с много нови и интересни хора през тази година, познанства, част от които се превърнаха в приятелство, други пък не оправдаха очакванията ми, трети пък бяха просто познанаства в делови план, които ми отвориха нови врати. Родителите ми винаги са били зад мен, подкрепяйки ме с любовта си, съветите им и конструктивната им критика, когато това се е налагало.

През годината имаше много напрегнати периоди - когато се местех, няколкото изпитни сезона през зимата, пролетта и есента, времена които ме изморяваха доста, но пък завръщанията ми към България винаги зареждаха напълно батериите ми и така не усещах напрежението като непосилно бреме, а просто като възможност за себедоказване.

Накрая ще направя и равносметката на моя мил Гризач. Събуден за живот в Май тази година той бързо се наложи като централен склад и арена за спомени и шегички на мен и моите приятели. Постепенно от малка страничка израстна в сайт с доста секции и почвайки от нулата сега той дневно прави по около 30 посещения и върти трафик от около 300-400МБ на ден. Радвам се, че така успявам да дам още една възможност да поддържаме сплотеността помежду си силна дори когато ни делят хиляди километри един от друг. Поддръжката му ми даде възможност да науча много нови неща за Линукс и за администрацията на една машина, която едновременно трябва да е отворена за света и с това де не е ханджийска порта за всеки да влиза и излиза. По рано не бях държал машина пусната нон-стоп с месеци и не бях обръщал внимание на честотата с която разни script-kiddies и троянци брутфорсвт за пароли и незащитени CGI-и и други дупки в сигурността. Сега съм далеч по-наясно с реалната опасност в интернет, но се старая въпреки това да държа параноята си в границите на разумното.

Мдаа стана малко сухичък пост, но това ми лежеше на сърцето сега и това и написах, просто искам да имам това и за себе си да мога след години да сравнявам тогава vs. сега.

[ Добави коментар ]
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!