The Diary

Архив

Сряда, 30 Май 2007

Дойде и деня в които официално ми беше връчена дипломата. В 5 беше церемонията. Не особено помпозна, но на моменти забавна, като изключин едночасовата реч на един от нашите професори на тема преследването на еврейските математици през третия райх. Човека беше се подготвил много, но според мен това не е подходяща тема за такова мероприятие. Прекалено е сериозна, а се очаква хората там да са екзалтирани и весели, а не да трябва да се чустват гадно за това, че толкова много математици са били изгонени, убити или самоубити през и около втората световна. На самото тържество с мен бяха Конрад с Аудра и Верена, която се беше барнала здраво за повода. Жалко, че не може да дойде и на купончето след това, но поне пийнахме по едно шампаско на бюфета след церемонията.

Веднага след това се прибрах колкото да се преоблека и да хвърля хлебчетата във фурната и вече първите ми гости звъняха. Първата партида се състоеше от Томас, Франк и Андреа, а по късно се присъединиха Конрад, Айлиин и Аудра. От Конрад получих за подарък една много яка пура. Която се оказа много мека (Не, аз не съм пушач! Аз съм просто ценител.) и дори нямаше типичния тежък и гнусен послевкус на повечето пури, но това може да е било и защото аз си правех чести промивки с бира, пък и до този момент вече бях промил около 4 бири през мене. Мене ме изкефи как мина, тъпичко е да говоря от името на гостите си, но си мисля че не са скучали и те. Може би интересни моменти да се отбележат са, когато двете ни девойки организираша интересно боричкане на диванчето с еротични елементи и разни провиквания от рода на "ще те оближа", макар никой да не беше сигурен и въпросната девойка яростно, но доста неубедително да го отричаше после. Помня и избуването на неконтолируем смях у Франк от едно мое вмятане в нещо което Конрад разправяше, но не мога сега да се сетя какво. Накрая също беше забавно когато Андреа реши да пробва къде може да закачи по тялото си ципфела ми (за това какво е трябва да го видите на снимките, трудно се обяснява, но важното е, че има една халка накрая която е като обеца - нормално се закача на халка за колана на панталона). Първо си го сложи като обеца, после си го закачи и на мястото на пиърсинга на пъпа си, от което ако не си бях пиинал достатъчно вече, щеше да ми стане лошо сигурно, но God bless the beer! Утре ще е God bless the Aspirin ;-)

P.S. Снимки има много тук.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.