< HomePage
!!! Понеже знам, че много от вас попадат тук търсейки за съвет свързан с хард- и софтуер вижте Компютърни Хитринки за именно тези постове в блога !!!
<- Предишен запис (2007-06-06) | Дневника | Следващ запис (2007-06-08) ->

Архив

Четвъртък, 7 Юни 2007

Оказва се, че и днес било почивен днес за няколко провинции в Германия и, ах, какво чудо! Хесен е сред тях! Знаех си аз, че не съм избрал грешната провинция. Та бяхме се оговорили с колегите да ходим да катерим днес и така и направихме. Към дванайсет ми звънна Марио да съм пред института в 2 и след като близо 40минути приказвахме празни приказки и се чешехме по главата къде да идем под лъчите на поне 30градусовото слънце (не, не се оплаквам аз си бях доволен от слънчицето, ама щеше да ми се разтопи огромната милка която бях повлякъл), накрая се запътихме за Хойбах (ха-ха Кекси знам си аз какво си мислиш МПС-ар такъв). Там има някакви много яки скали. Купени от няколко години от месните алпинисти, преди това са били каменоломна. Около 30-40метра отвесни скали на места супер гладки, на други приятно накъдрени, изобщо избор за всеки. Оказа се че имало 5 евро "вход" (няма как да има вход като няма ограда или поне не е затворена, но се предполга че си плащах, а и проверяваха). После пък смъмриха нашия човек, дето е член на алпиниското дружество, че можел да вземе само 1 човек, а ние бяхме 6 външни. А да споменах ли, че на работата имаме 2-3катера, дето си катерят често и са напреднали. Те се качваха първи и осигуряваха маршрути, а ние аматьорите се катерехме след тях. Всъщност това съм ви го разказвал като ходих веднъж пак с тях преди около година. Та аз се пробвах 4 или 5 пъти от тоито един път изкатерих цял маршрут около 25-30м, другите пъти не успявах да стигна до края на въжето, ама аз съм си аматьор де, а и не съм във върхова форма трябва да призная. Как да е тръпката си е яка, да се отпуснеш назад на въжето на 30метра от земята си е ментално предизвикателство, аз и преди го бях описал, но тогава бях на 10тина метра сега вече, този който ме осигуряваше на земята ми се стори доста далеч от мене. Пък и това наистина е супер спорт за тиймбилдинг, защото наистина трябва да свикнеш с мисълта, че ако не живота ти, то поне инвалидност трета степен ти виси в ръцета на някой от колегите ти. Има доста снимки в албумчето, който иска да гледа и да се намузва. Аз съм убеден, че ако ми се отвори възможност в скоро време няма да пропусна да ида пак.

Снимките са тук.

[ Добави коментар ]
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!