The Diary

Архив

Неделя, 8 Юли 2007

След като с доста зор станахме към 10 и нещо и се поусвестихме с закуската (която продължи до 1 почти) изпратих Исия до Карлсхоф и се разделихме с надеждата, че може да се видим пак скоро, но и с вероятноста да не се видим и по-дълго от тая година която делеше последното ни виджане. Последвалите ми опити да се изнасиля да уча естествено удариха на камък, мозъка ми беше като дунапрен и нещо не засмукваше знания, както и очаквах де. Тъкмо се чудех да тръгвам ли вече към Фраунхофер за проверка на пощите и така нататък и се звънна на вратата. За моя изненада беше Исия, оказа се, че нейната позната където ще преспи днес още я няма и затова тя искаше да си остави куфара пак в къщи и да се пошматка из града докато стане време. Аз пък отидох да поджиткам малко интернет. Към 5 тя ми звънна, че вече е свършила и ще дойде да си вземе куфара, даже успя да ме изпревари да доиде преди мен пред къщи. Следваше още по-тъжна раздяла с много емоции и малко уиски. Към 8 се завлякох при Конрад да видя най-сетне тоя DSL.модем ли е причината или жицата както подозирах аз - естествено бях прав оказа се, че модема си бачка като пич, така че вече предчуствам утре какъв трогателен разговор ще има с O2 и се надявам на бързи резултати. Ако тегля чертата вчера и днес бяха два дена със много положителни емоции и стръкче тъжни за цвят и сега съм направо изстискан емоционално отвсякъде, дано доза стабилен сън да ми върне формата бързо.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.