The Diary

Архив

Вторник, 16 Октомври 2007

Отдавна не ми се беше налагало да отида на лекция, за да бачкам. Бях позабравил, колко е отпускащо - отиваш на лекцията, разпъваш лаптопа, закачаш се на wireless-а и се потапяш в работа...и така 2 часа докато тропането за края на лекцията не те извади от транса. Незнам, може би и в къщи изпадам в същия тран но понеже съм си сам няма как да го осъзная. Аз по принцип често споменав праволинейността в мисленето си, но и не спирам сам да се удивлявам от нея. Даже преди няколко дни с Исиар отново си говорихме на тази тема, и пак не стигнахме до консенсус, тя мисли, че проблема не е на пола а на някакъв инстинкт на мъжете да се правят на такива, а аз съм много убеден, че поне при мене не е никакво правене, просто явно като бебе съм бил буутнат в сингъл юзър режим и без ресет (разбирай прераждане, не здраво хлопване по главата ;-) ), ще съм си все такъв. Ето говоря си с наще по скайп никак неангажиращо занимание, решавам да си пусна един apt-get update и хоп за няколко секунди ме няма в разговора просто не мога да продължа да говоря, независимо дали знам какво искам да кажа или не или пък от това, че командата и със затворени очи мога да я напиша и няма какво да и мисля. Странно нещо са това мозъците.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.