The Diary

Архив

Четвъртък, 10 Януари 2008

Понеже си бях объркал СИМ картите като съм ги приготвял м България, днес трябваше да си играя да ги разменям по телефоните и така и така бях отворил сонито (ужасно е неудобно за отваряне това p990 - много здраво влиза, а няма удобна хватка да го отвориш) и се хванах да го пимпна. Махнах му блока с цифрите, които се отваря за да разкрие пълния дисплей и qwerty клавиатурата. Сега телефона е винаги фулскриин и си имам винаги пълна клавиатура и тъч-скрийн. Пък благодарение на това, че съм му сложил едно протективно фолио не ме е страх, че може да се одраска екрана.

Сага вече мога и за gdesk да кажа пак две три приказки - в този режим програмата е много по полезна. Голям проблем преди беше, че като е затворен телефона и можеше да се навигира само със стрелките и софт-клавишите, но това не е начина за които е мислена програмата. По-скоро авторите са я мислили да се работи с директна итеракция с иконите и така се разкрива наистина лекотата на работа с програмата. Хванах се да си аправя и един собствен десктоп със повечето програми които ползвам често и повечето неща от управлението на телефона като WiFi, Blootooth и звуци са на иконки достатъчно големи и на удобни места да се блъскат с пръст дори и когато телефона се държи с една ръка.

Все пак другите големи проблеми с телефона които още не отстранени от Сони с рестартирането в мрежата на О2 и забиването при набиране наистина нервят много здраво принципно поне веднъж на ден ми се налага да рестартирам телефона заради тези бъгове.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.