The Diary

Архив

Сряда, 6 Февруари 2008

Случвало ли ви се е да си облечете якето на работа с мисълта, че след 10минути сте си в къщи, и само да наминете до коле[га|жка]та на съседния компютър и да останете там близо два часа. Е на мен ми се случва и днес беше такъв ден. Уж минах да събера един лаптоп да го тунинговам вкъщи вечерта. То стана да се пробвам да му пусна WiFi-то, после пък Габи ме викна да видя нещо и така близо два часа се пържих с якето, защото мислех, че след минутка излизам.

Вечерта пък реших да зарежа предпазливостта, с която обикновено карам кънки и успях да се изтърся много зрелищно цели два пъти - единия път тъкмо бях постигнал перфектния баланс на един крак и си представях как правя така почетна обиколка на площадката и изведнъж центъра на тежеста ми се оказа на метър зад мене и естесвено ме повлече след себе си, а втория реших да видя колко бързо мога да карам с двата крака един пред друг в една линия и се оказа, че също е само около 10тина секунди. Е това второто изръсване беше по-бруталното - изръсих се като гнила дюля и се татрузих 2-3метра по задник, което още го усещам на едната буза даже успях да накарам няколко души да се обърнат - половината се разсмяха (cool), другите ахнаха (е споко де жив съм), но като цяло се оказва, че няма нужда от чак толкова предпазливост - да паднеш на леда не е боли много, а си е яко да правиш разни чалъми за кефче.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.