The Diary

Архив за Ноември, 2006

Сряда, 1 Ноември 2006

Започнах от рано днес с лекциите и много гордо ще заявя издържах до края без да пропусна нищо (поне тялом де ;) ). Даже покрай едната лекция която посещавам намерих сайта на една девойка която също я пощева и ме респектира силно - казва се Джина (Gina), а сайта и е www.foosel.net. Мога само да и сваля шапка, това е още един истински Freak в женски род. Дори се поучих две неща от сайта и които по рано не знаех - как да си наглася 8те бутона на другата ми мишка да работят и как да се направя ssh-а така че да не трябва да гледам по 1000 опита на ден за брутфорсинг.

Друго нещо което ме зарадва днес беше малка случка в изпитния секретариат. Та отивам аз днес там и заставам пред вратата на жената, която отговаря за моята специалност, че исках да коригират едни грешки в досието ми. Тя говореше по телефона и аз зачаках отпред. И както си блея чувам отвътре "...да, да, за фак номер 1175918 се отнася...да г-н Пастърмов..." хехе и миналия ден ми разказваше, че някой се бил интересувал от мен дали свършвам наистина с бакалавъра и днес пак, нещо май съм влязъл в топ тен на търсените хора. Само дано да не е Wanted dead or alive :).

Вечерта запалих пак една пръчица и седнах към 11 да бачкам и откарах до към 1 и 30. Много добре се получи, чак аз не очаквах, че без предварителна подготовка пак ще съм в добра форма за нощна сесия сериозен бач.

И понеже отдавна не съм писал по съдържателно на компютърна тематика тук ще вмъкна накратко разказче на тема каква е идята за защитата на ssh порта. Всичко се състои в тей наречения port knocking, тоест на някаква зададена от потребителя последователност от tcp и или udp портове се пращат SYN пакети. Вероятността някой случайно да уцели последователността е супер мизерна а и портовете не е нужно да са отворени в firewall-а защото демона ена още на транспортния слой. Когато се направи "почекването на портовете" демона изпълнява зададена команда - да кажем отваря ssh порта в firewall-а и после може да го затвори автоматично след даден таймаут пак или с друга дадена комбинация от портове.

Четвъртък, 2 Ноември 2006

След като вчера си подкарах wireless-а в унито поне не скучах днес по лекциите, макар мче на MAchine Learning-а се беше нафрашкало и трябваше да седя на перваза на един прозорец. След това мина Верена да и покажа някоя и друга хватка с Excel, еми какво да се прави добра душа съм и не мога да отказвам, тая седмица поне половината ми (свободно) време мина в помагане на един или друг човек за нещо. Не, не се оплаквам приятно ми е да помагам, и с малкото изключения на не много брилянтното студентче на работа което трябва да водя за ръката за глупости, които той би трявало отдавна да е научил беше удоволствие за мен да не скучая сам в къщи. Вечерта щяхме да се събираме с Конрад и Франк, но Конрад се оказа зает пак и се разминахме с срещата. Но пък аз пак поджитках Quake 3.

Петък, 3 Ноември 2006

Макар деня да започна с не много обещаваща лекция по програмиране на микроконтролери, която би била забавна ако пича не разправяше неща които в голямата си част ми бяха ясни или поне приказваше малко по-незаспало. Добре, че беше лапито с мен и че дени се появи по едно време онлайн а и Пешо беше както винаги на линия. Даже по едно време чак стана конфузо защото си говорим нещо весело с Дени и аз съм се хилнал като тиква и чаткам поклавиатурата, и по едно време профа ме загледа кръвожадно като незаситен вампир на кръводарителска акция, и дори хапенето на устните и медитацията не ми помогнаха и продължих да си се хиля. Поне се радвам, че имам толкова много поводи да се смея. Просто не мога да си представя как бих се сдухал ако нямаше защо да се смея. Е поне и най-малкото нещо е в състояние да ме разсмее. Вечерта отидох на Moonlight Shopping, някаква измишльотина на един от големите магазини в града, които в опита си да привлекат клиенти преди наближаващата коледа бяха разпратили ВИП покани на регистринатие си клиенти (хех като мен ;) ) и можеше да се пазарува с 10% намаление и да се възползваш от безплатен коктеил с чаша подарък, моята се оказа нащърбена :(, но как да е нали е чаша :) все е кяр. Там пък докато бях ми звънна Конрад викайки ме на купонче в студ общежития. Реших уж да се отбия само да му кажа здрасти, а то отиде до 2. Оказа се, че това е било празника на мъртвите за ацтеките на тоя ден и наистина го бяха направили доста страховито окрасено и музиката подобаваща, излишно е да казвам, че ми хареса.

По късно разбрах, че всъщност днес в България е била Задушница. Факта че православната дата на Задушницата съвпада с празник на хилядолетна цивилизация намирам за доста фрапиращ и ми е трудно да го определя като случаен. Но по важното е, че ако приемем че празника е бил определен като дата преди походите на Колумб и последователите му е много странно съвпадението, а като се има предвид, че много от християнските празници са "кавъри" (не се дразнете от думата не напразно съм избрал нея и не е просто липса на речник от моя страна) на много по древни езически ритуали на европейските племена идва въпрова е за "синхронизацията" на празниците на транс-континетално ниво. Нещо което е доста трудно обяснимо. Това е една област в която съм чел не малко квази-научна литература защото намирам за особено забавна и показателна за възникването и развитието на религиите и тяхното влияние в и повлияване от конкретните политически сили за дадените региони. Защото всеки който погледне малко по-глобално на религиите не като чиста вяра в нещо нематериално или духовно, оставена гола институцията на една религия (в нашия случай църквата) е апарат на властта - било то за добро или за зло. И особено нашата религия, казвам особено защото нея познавам най-добре исторически е много силен пример в това отношение. Пиша тези си размисли като лично мое мнение и се извинявам на всеки, който може да се почуства засегнат по някакъв начин от тях, но и ще се радвам ако подтикна четящите форума да изкажат своето мнение по този въпрос. Аз го намирам просто за интересен и за добра тема за разговор.

Коментари

Наистина много интересно, но не чак така трудно обяснимо или твърде научно..
просто някога света е бил много по-"концнтриран" и "празниците" и ритуалите на са се различавали особено.
интересно е това, което написано като притча в библитята за това как са се появили езиците.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B2%D 0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D 1%83%D0%BB%D0%B0 (виж тук, за да разбереш за какво говоря)
мисля, че донякъде това обяснява някои неща като ми се иска все пак да подчертая, че религиозната есенция на този разказ може да бъде пренебрегната.
друг е въпроса с летоброенето и времето като цяло, които, струва ми се, твърде често са променияни и "стъкмявани", за да се самовъвличаме в прекалено дълбоките дебри на историята и да търсим някакви велики обяснения за нещата :)
но благодаря за тази тема- много ме провокира :)

Написа Geri (email) на 08-Nov-2006 13:14

---

Да, Гери, съгласен съм с теб за концентрираността, но все пак да не забравяме, че и самата Библия е документ на една религия, и е до някъде напасната да съдържа това което религията приема. От друга страна ти се позоваваш на стария завет, който наистина е доста по независим от конкретната религия, взаимстван и пре(до)-писван от други подобни книги. Така че съм склонен да приема част от твърденията в него за достоверни исторически факти, макар и разкрасени с малко фентъзи за да се получи нужната мистика.
Радвам се обаче, че си решила да коментираш по темата, защото е една от малкото ми по-дълбоко филосовски излеяния в блога.

Написа ___Jul___ (email) (www) на 08-Nov-2006 14:05

Събота, 4 Ноември 2006

Започна изпълнението на програмата по посрещане на нашите. Днес съставих плана за действие, и започнах да го привеждам в действие, като изпрах и изгладих, после и напазарувах нещата за първите два дена. Мисля да ги посрещна с сочни пържолки на фурна, полети с гъбен сос и картофено пюренце към тях, салата от царевица и риба тон с ролца от раци и десерт от шоколадов пудинг. Естествено богат набор от натурални сокчета, спрайт и бири, мисля в понеделник да взема и едно уиски да има. Вечерта привлякох и матрака на който мисля аз да спя докато те са тук, все пак ще им предоставя спалнята си да се разполагат.

Вечерта дори ми останаха сили да направя една доста дълга серия от лицеви и упражнения за рамене и гръб. След приятния и ободряващ горещ душ, дойдоха Аудра и Конрад, поръчахме си пици и гледахме филм. Филма май беше The Longest Mile или The Last Mile, не тоя с тъпия бял рапър а един друг, който се оказа забавен, не беше комедия както каза конрад или беше, но в стила на Click по-скоро с по-дълбока фабула и повече мислене от простодушна комедия. Той и актьора е същия дето игра е в клик.

Неделя, 5 Ноември 2006

Деня започна с още една сесия по чистене и лъскане из апартамента, домързя ме да израм едно упражнение пък то си беше и тъпо де. После наминах през работа да се видим с Габи след връщането и от щатите и да и наколадя студентчето, но тя се беше убедила и сама в неговите възможности. Вечерта се хванахме с пешо да префасонираме едно сорсче за неговото домашно по численни методи и накрая той от благодарност ми подари 80 фрагов сешон на Q3, вече тотално отцепваме ботовете с по 40 фрага много сме се зарибили.

Коментари

И от мен благодарности за числените методи :). Сорсчето стигна и до мен и много ми помогна и за моята задачка и си получих пълния брой точки :).

П.С. Умното си е умно...

Написа Natasha (email) на 09-Nov-2006 09:33

Понеделник, 6 Ноември 2006

Сега откривам къв съм склерозирал, писал съм за понеделник това което се случи в вторник. Което значи, че историята на днешния ден се е загубила някъде в матрицата. Е явно в този свят не се е случило нищо съществено този ден или поне злите машини са ми изтрили мозъка, или може да е бъг в последния софтуер с които си ъплоадвам знания в главата. Но добре че е неуспоримата действителност и бордовите дневници (логовете ми от кю-то) да възстановява зеи инконсистенции ;) Хайде сори още веднъж, че ви подведох.

Вторник, 7 Ноември 2006

Сутринта се вяснах на лекцията по софтуерен дизайн, която завърши с доста интересна случка. Не си спомням вече писах ли тук, че чрез сайта на лекцията попаднах на страницата на едно момиче което също я поещава и бях удивен просто. Тя е тотален Freak - дебиан фенка, настроила си 8бутонния A4 Tech SWOP15 мишок да му работят всички бутони и търкалца и дори видях един полезен трик за ssh от нейния сайт. Та след лекцията се засякохме на изхода и и похвалих сайта и майсторлъка с Дебиана, и стана дума че са малцина дебианците в днешно време (тук е мястото да отправя поздрав на Пешо за моето дебианизиране) и тя ми вади от джоба си една шапка с туксче отпред и ми се хилва тотален Freak. После даже початихме малко за дебиан и протоколи и т.н. може някой път с пешо да направим едно скайпче, всеки може да понаучи по нещо. После се отправих за летището по церемонията по посрещането на нашите. На път пък срещнах Конрад на гарата с които убихме 10тина минутки. Следваше малко шматкане по терминалите докато се решат къде ще кацат - първо беше 1-B1 после стана 1-B2 но те са си близао де, я да беше 2-Е. Накрая кацнаха и се измъкнаха от багажното (на летището не на самолета ;) ), следваше веселото срещане и всички останали салтанати и накрая с рейса до Дармщат и с F-а до нас и после докато ми разопаковат всичката контрабанда от БГ - кафе, мента, бонбони, вафли, шоколади, супи и т.н и т.н. и стана време за хапване. То стана доста прилично както го бях замислил, че даже не ни остана място и за пудинга и мезетата, но ще ги опапаме и тях нататък. Вечерта за малко се вяснах на компа, но да не смущавам нашите се угасих рано рано, ама трудно заспивам така утре мисля да стоя до по късно, но само с четене, така че след 11(ЦЕВ/CET) нейде не ме търсете много много онлайн.

Сряда, 8 Ноември 2006

Сутринта заведох нашите до центъра на града да се поразходят докато аз чуя една лекция, следобеда пак бях за малко до унито, но после остана време да се разходим малко заедно по центъра макар и с не особено конкретна цел освен шматкане по магазините. Но пък решихме, че утре ще се ходи до Франкфурт, освен това днес е по старому именния ден на дядо ми, което скромно поляхме. Може би тук е и мястото да се похваля че бях снабден от нашите и с една бутилка зеленаксче (Зелен Собиески) много много приятно. Заредиха ми и една ментичка за коктейлчета.

Четвъртък, 9 Ноември 2006

Заведох нашите днес в Франкфурт. Времето беше много на наша страна и макар, че беше сравнително хладно, слънцето грееше през голяма част от времето. Първо посетихме палмовата градина на Франкфурт. Място препоръчано ми от хората в туристическото бюро Тракия, от където винаги си купувам билетите за България. Найстина мога да съм им благодарен за препоръката. Градината се оказа комплекс от няколко оранжериини корпуса. Първия е същинската палмова градина, същинска джунгла от доста големи палми от всякакви видове, ефекта беше подсилен от малко езерце с шарени рибоци и два гривести папагала, които не си пестяха крякането. После следваше друга оранжерия с кактуси. Тя най ми хареса защото обичам да гледам огромни кактуси. Имаше такива високи по 4-5метра други кръгли и големи около 50-60см фи. После влязохме в една много мокра и влажна част пълна с разни джунглови растения (м/у които и кафе - има го снимано). Накрая следваше една част с субарктически растения - доста по скромни и дребни, но също интересни. Освен това има и голям цветарник, пълен най вече с орхидеи. Всичкото това разположено в парк със също така богата растетилност макар и типична за нашите ширини. Направих около стотина снимки, за около 3те часа които обикаляхме вътре. После обядвахме в Макдоналдс защото не намерих по-добрите Бъргър Кинг за съжаление. От там ги разведох по центъра и най-вече за разлика от предишния път с майка ми - ги заведох до така наречения Roemer Platz - Римски площад - едно от живописните места в центъра на ФРА с старинни къщи и църкви отвякъде. Пътя ни мина и по брега на Майн и естесвено покрай небостъргачите (за европейските разбирания де) на банките. Накрая за капак с бащата се разходихме и до Praktiker докато има билет за на всякъде, да вземем за мен едни шпилки да си оправя лампата и за тях шнур за ютия.

Вечерта кекса ме зарадва, че вече са качили част от филмите за OpenFest 2006, доста от които ще прегледам с удоволствие. Остава само да тръгнат и по бързо да се теглят, че с тия 3к няма да стане скоро.

Снимките вижте на http://grizach.servebeer.com/photo-album/main.php?g2_itemId=7985

Петък, 10 Ноември 2006

Основна цел на нашите днес беше да ме снабдят с зимно шушляково яке. Аз пък се опъвах до последно и като крайност не взехме нищо. Но имам няколко набелязани цели и не се знае до края на посещението ми при мен дали ще ми се размине покупката. Проблема и голямата дилема се състои главно в различните ни разбирания защо трябва да го имам. Те сикат яке с което да ходя в студените дни насам натам по улиците, а аз искам якето предимно за спорт, нали съм се навил да джиткам ледени кънки и евентуално декември да се помъча да се пребия още няколко пъти с ските ако има сняг докато съм си в БГ. Та за мен е важно да е топло и меко, а за тях по-представително. Аз не виждам как един шушляк може да е представителен и честно казано не се виждам облечен с шушляк по улиците. Затова и си харесах засега 2 единия на Umbro синичък с еди бели ивички дето е супер дебел и другия не помня на каква фирма жълтичък, все прилично намалени на под 40евро. Има супер якета за спорт - много тънки със разни екстри против запарване и т.н. ама да изкихам 200 еврака за яке ще ме прощават.

Иначе малко да ви върна в час с постиженията на компютърната техника, че отдавна не съм писал по въпроса. Първо днес имаше нов пач за 2.6.18.2 кернела под номер 5 и освен това оправиха пак Апаха 2.2. Аз май не ви се оплаках но оня ден при поредния ми apt-get dist-upgrade пак се събори сървъра този път (отново) заради php модула. Сега сървъра пали но SIGSEG-ва на всеки опит да зареди php страничка. Добре че 1.33 си стои винаги готов за бой и само с един бърз '/etc/init.d/apache2 stop & /etc/inid.d/apache start' съм отново на линия. Освен това се позапознах с 8800GTX картите на NVidia - DX10 native, SM 4.0 PCIE 16x изобщо доста добре изглежда. Според едно ревю обаче не могли да подкарат SLI конфигурация с новия четириядрен Интел и според инженерите на NVidia това сигурно било проблем с захранването та те препоръчвали поне 1000ватово такова. Шегувах се с Кекса, че ако върви тей скоро ще си вържем комповете на трифазния ток в къщи. Все пак според официалните спецификации 8800 трябвало да върви и на 650вата стига 12волтовата шина да носи на около 30ампера натоварване. Ама предвид цената от около 650долара засега нямам намерение да се сблъскам с този проблем.

Събота, 11 Ноември 2006

Сутринта пратих нашите да се разходят по магазините и без това май само им преча, понешже безкрайното ходене по магазините е доста уморително най-вече психически за мен. През това време им сготвих една супичка и малко папане под формата на Швейцарско кълцано свинско с гъби в сметанов сос и ориз (добре де това е полуготова гозба, за която само се приготвя яхнията в микровълновата и се вари ориза). Следобеда се опитахме още веднъж да ми изберем яке, което завърши с това, че взехме яке за бащата и с решението, че якето ще си го купувам сам друг път. Вечерта им направих по едно коктейлче Синя Лагуна с много лед и всичките му салтанати, за да им демонстрирам принадлежностите си за коктейли и като компенсация че не се разкарвах днес с тях.

Неделя, 12 Ноември 2006

MПоследния цял ден на нашите в Германия уви прекарахме в Дармщат пак, независимо че имаше идея да се ходи до Хайделберг, просто времето беше цял ден дъждовно. Сутринта помайсторихме с бащата да оправим лампата в коридора която висеше лошо и имаше опасност да падне някой ден и единия ми курниз който беше отскубнал едната видия с която се държеше. Заведох бащата и да види къщата, която ни приюти преди 3 години като дойдох ощи морков в Германия, даже и заек не бях.

Следобеда се смъкнахме в града, като за голям късмет на нашите днес е някакъв си празник тук и магазините (бе то си е чист маркетингов трик преди Коледа) бяха отворени следобеда, та майка ми свари да си купи някой дреболиики още. Абе аз споменах ли, че преди два дни се сдобих с миксер. Даа миксерче даже с пасатор, доста изгодно и със сигурност ще ми влезе в употреба, например за домашно приготвено картофено пюре или палачинки или кекс. Та да се върна на днес. Заведох нашите и в един Ирландси Пъб в Дармщат, където често ходя с БГ колегите, защото е дота уютен и имат happy hour тъкмо когато ние бяхме там. Има малко снимки в албумчето при тези от палмовата градина. На връщане намерихме един доста приятен и запазен стол изхвърлен пред един блок, които взехме и почистихме да земени кухненския ми дърт стол. Накрая звънна и Лъчо с които поговорихме половинка час и ме зарадва, че можело догодина най-сетне да ми/ни посети в Германия. Накрая за голям мой яд вместо да приготвя гала вечеря за заминаването на нашите доизядохме каквото имаше разни порции останало от предишните дни, не че беше лошо яденето просто щеше да е добре да им предложа нещо по специално като за прощална вечер.

Понеделник, 13 Ноември 2006

След като изпратих нашите на летището днес и се върнах обратно в нас се почна с лудницата. Събрало ми се е толкова много за наваксване, че нямам време да се врътна даже днес - работа, лекции, разни упражнения ненаправени, мебели да се купуват. Накрая ми писна и посъкратих малко програмата като си спестих една лекция и сбирката в къщата вечерта, за сметка на това да се чуя с нашите, че са си пристигнали в къщи по живо по здраво и един Quake с Пешо. Той иначе ми пратил едни приятни линкчета за procedural textures, нещо на което доста наблягат в литературата за GPU програмиране напоследък. На бърза да спомена за да зарибя навярно някой да хвърлят едно око става дума за генериране на текстури, не като си ги запазим като картинка, или 3Dmap на харда, а чрез даден набор от формели и/или векторни обекти дефинираме в компресирана форма и генерираме при изпълнение на програмата. Така 1 се пести обем на харда и 2 се дава възможност за безкрайни вариации чрез рандомизиране на генериращите алгоритми. Най-бруталноно е пичовете (те са германци м/у другото) от бившата farbrauch са направили игра 3D Shooter които е няколкостотин килобайта и въпреки това има убииствена графика с тотално процедурно генерирано тектуриране и обекти. ПТия още от едно време набутват в 64к това което някой не могат да турнат в гигабайти, това са ми кумирите на днешната демо-сцена. Карат ме да съжелявам, че не се занимавам с демо програмиране повече иначе бих дал мило и драго да се включа в група от техния ранг. Ето и линковете които кекса ми даде

http://en.wikipedia.org/wiki/Kkreiger

http://www.bit-tech.net/gaming/2006/11/09/Procedural_Textures_Future_Gam/1.html

Вторник, 14 Ноември 2006

Основна задача днес беше ремонтната дейност в дома. След като в неделя си откъртих масата в кухнята от стената трябваше да се бодне обратно на мястото, освен това е крайно врме да си оправя радиатора който не работеше и да си взема мебелите които набелязахме с нашите. За всичко това имах възможността да ползвам помоща на Томас, с който първо се шматкахме близо два часа по магазините да купим мебелите и чарковете за поправката на масата, а после още два часа майсторихме. Масата се оказа много зле закачена от предишния наемател - беше ползвал дюбели за гипсокартон на итонгова стена и освен това беше избрал грешните видии за тези дюбели и практически беше скапал дюбелите с дебелите си видии. Даже и винкелите бяха всичките наобратно.

Накрая масата стана толкова стабилна, че по думите на Томас можело да седнат три девойки (стиага да немерели място върху нея) едновременно и не казвал четири защото нямало да се съберат 100%. Аз го успокоих, че ако случайно се намерят 4 девойки които едновременно да искат да седнат на масата ще пратя поне една към него така че да не се притеснява. После се хванахме да обезвъздушаваме радиатора защото мислех, че това е проблема. Отвихме обезвъздушителния винтил и от него протече не въздух а вода. След като източихме адна кофа, водата в разиатора се стопли, но радостта ми че се е продухал беше кратка защото няколко минути по късно пак беше студен. Томас отви спирателния кран и се оказа, че той е залепнал но от налягането в системата водата е влизала през тръбата за източване.

Важното е че сега съм със 100% работещо отопление. Към 11 изпратих Томас и преди да си легна се хванах и почти зглобих едното шкафче, което си взех за до бюрото - на колелца 2 чекмедженца и едно отделение с вратичка. Другите две шкафчета ще ги сглобявам утре, че съм гроги.

Сряда, 15 Ноември 2006

Днес беше ден за майсторене пак. Първо досглобих шкафчето за до бюрото, а после сглобих и другите две - едното 110см високо като библиотечка, а другото 85см високо с вратички за всякакви боклуци дето не е да се виждат на открито (трупове например хехе). Първата ми идея беше да сложа библиотечката до вратата на стаята а другото до вратата на банята, което беше функционално много смислена, защото библиотечката беше одбре сиуирана а до банята е добро място за неща, които основно са си за в банята, но имаше и големите недостатъци, че едно закриваше ми единия ключ за лампата, две стесняваше вратата на банята с близо 15см и като цяло изглеждаше малко тромаво. Майка ми обаче предложи решение което се оказа доста рационално - шкафчето с вратичките до вратата а другото под телевизора, като така освобождавам дори масата на Конрад, която той май би могъл добре да използва. Единствения недостатък е, че малко се губи уюта на телевизионния кът защото ако масата не изглеждаше много като специална маса за телевизор, то библиотечката е още по-далеч от подобен имидж. Но какво да се прави не може всичко да е идеално. Поне сега имам така нужнто ми мвясто за доста неща които стояха разпилени или заврени на доста неподходящи места.

Днес имам и още една добра новина (за мене де :P ) - вече мога да ползвам MSDN AA лицензийте за студенти от нашеот уни, което значи че докато съм студент ще мога да ползвам легално доста продукти на Micro$oft, което от гледна точка на лапето ми е доста ценно, иначе за двете ми други машини ми е през шнорхела малко, понеже те са си на OSS софтуерче. Е един win на главната машина за игрички също не ми е излишен, но може и home да си взема за нея.

Четвъртък, 16 Ноември 2006

Бързам съвсем накратко да разкажа за днешното ми посещение в EUMETSAT фирма или по-точно международна non-profit organization, която е автор и управлява 4 метереологични сателита в космоса от Дармщат, където е централата. Та бяхме на посещение там , уви снимането беше изрично забранено, а и самата презентация не беше много на ниво, но пък да се чуят някои подроббности около сателитите си беше интересно. Най-ценно инфо за мен беше, че те сканират растерно и поредово земята, по старите по един път на 30мин, по новите на 15мин. А последния е такъв които не се върти по екваториална орбита, а минава над полюсите. Той се върти около земята 14 пъти на денонощие (това си е нещо около час и 40мин за една обиколка на земята - с тази скорост бих си идвал до БГ за около 6мин, хич не бих отказал) със скорост от малко над 7000м/с. Той е и доста близо до земята само на 830км ако си спомням правилно, докато другите са на много повече, но не помня колко, защото се улових че помня над 70000км но това е посто невъзможно, по скоро е било нещо от порядъка на 10000-30000км но разликата беше огромна.

Сега да мина и на по важното за днес. Отново имам нещо за Компютърните хитринки. От много време ме мъчеше, че като си пусна VPN-а към работата и ми се прецаква нета защото той слагаше като стандартен gateway машината на другия край на VPN-а с което практически ми скапва нета защото аз нямам достъп до интернет като съм тунелиран в локалната на работата. Това ми скапва чата и мейл клиента и не мога да браузя и затова трябваше да бързам да спирам тунела веднага като си свърша работата. Но сега открих как да подкарам и двете едновременно. Та:

АКО И ВИЕ ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАТЕ CISCO VPN БЕЗ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ ПРЕЗ 
НЕГО ЕТО КАК ДА СИ ПОДКАРАТЕ ВСИЧКО ЕДНОВРЕМЕННО:

1. Вижте каква е подмрежата на локалната мрежа в която се логвате през ВПН-а.
Да кажем че е 10.10.0.0/16. Това трябва да ви е ясно от преди това или 
пробвайте с IP-то на gateway-а когато сте пуснали ВПН-а. Това може да видите
с командата route -n в реда с default назначение.
2. Ако не ползвате kvpnc, когато е спряно тунелирането, вижте си какъв 
е маршрутът по подразбиране. Тоест пак с route -n в реда с default 
назначение. Да кажем че е 
192.168.1.1.
3. Ако ползвате директно vpnc клиента при извикването му добавете като 
подразбиращ се gateway това което сте открили по горе в файла с настройките за
свързване. Как точно не мога да ви помогна защото не съм го правил и не ми попада
в man-а на vpnc. Аз ползвам, ще го препоръчам и на вас kvpnc frontend-а за 
доста различни виртуални мрежи. Там в настройките ще намерите опцията за
Cisco VPN - "Keep default route" тя трябва да бъде отбелязана. Сега в 
настройките на страницата за команди след свързване отбележето полето за активиране
и добавете
route add -net 10.10.0.0 netmask 255.255.0.0 dev tun0
а за команди за след прекъсване на връзката :
route del -net 10.10.0.0 netmask 255.255.0.0 dev tun0
така на ръка добавяме път за достъп до ЛАН-а от другата страна на тунела.
Естесвено имайте в предвид да си сложите верния IP и маска към него.

Така при всяко стартиране се добавя специално маршрута за лана и не се обърква
подразбиращия се към интеренет път. Имате си нормално интеренет и само за 
локалната мрежа минавате през тунела.
Нужно ли е да споменавам, че ставате мишена за пробив на реалната мрежа зад
VPN-а, защото сте открити за света а сте в мрежата. Който ви докопа ви държи
за орехчетата и не само вас ами цялата ви мрежа. Така че като правите това
си опичайте акъла да не сте отворени за света като швейцарско сирене през 
това време. Аз не нося отговорност за вашата глупост и още по малко за щети
произлезли от нея при неправилното използване на този съвет.

Петък, 17 Ноември 2006

Петъка напротив на общоприетата максима, че е часто от уикенда беше най-плодотворния ми ден от много луни насам. След като станах в ранни зори към 10:30, към 11 се почнаяко дебъгване, рефакторинг и писане на малко нов код. Равносметката един голям проблем беше решен и вече според моите представи, най сетне единия проект по който работих последните две години може да се обяви за stable. И това само след около 6-7часа бачкане на мах. Под на мах това и имам предвид - 1литър кафе за гориво замина и относитлено малко ядене. Това последното го усетих като отидох след това до магазина, крайниците ми бяха като гумени, главата все едно е пълна с хелий, а стомаха ми правеше салта напред назад из мене. Как да е важното е че предвидение bloody ages work за събота и неделя за мое щастие ще се превърнат в една спокойна почивка.

Събота, 18 Ноември 2006

ДНЕС ПОСТЪТ ОТПАДА ЗАРАДИ НОВИНА КОЯТО НАУЧИХ ПРЕДИ МАЛКО, 
НА ОКОЛО 12 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПОЧИНА МОЯТ СОМ. ЗА ТОВА ВРЕМЕ
МАКАР И НЕ МНОГО ЧЕСТО ПРЯКО ОБГРИЖВАН ОТ МЕН САМИЯТ, ТОЙ
СЕ БЕШЕ ПРЕВЪРНАЛ В ЧАСТ ОТ НАШЕТО СЕМЕЙСТВО И ОТДУШНИК НА
МНОГО МОИ РАЗМИСЛИ, КОИТО НЕ БИХ МОГЪЛ ДА СПОДЕЛЯ С НИЩО 
ДРУГО ОСВЕН НЕГО И СЪВЕСТТА МИ. НЕКА ПОЧИВА В МИР В ВАЛХАЛА
НА РИБИТЕ!

Неделя, 19 Ноември 2006

Е това не мога да го повЕрвам чак. По принцип не се вържа на такива залъгалки но ме учуди че това нещо уцели не просто диапазона а истинската ми възраст.

***You Are 22 Years Old***

20-29: You are a twentysomething at heart. You feel excited about what's 
to come... love, work, and new experiences.

Иначе днес се занимах с сайтчето малко добавих към челната страница (корена на сървъра) най-отдолу един фийд от www.last.fm с последните песни които съм въртял на тази машина. Винаги прясна информация. Освен това пописах малко и по LCDHype4L след като вчера най сетне разбулих мистерията как се изчита процентуалната заетост на процесора. Оказва се, че лекциите по Operating Systems не са били чак толкова безполезни. Всъщност разковничето се сътои в /proc/stat . Този файл при мен например в момента изглежда така:

thor:~# cat /proc/stat
cpu  3434155 1994373 633743 1062573185 1964997 76183 190210 0
cpu0 2028783 1032220 407495 530257344 1445273 76183 186136 0
cpu1 1405372 962153 226247 532315840 519723 0 4073 0
intr 1516112465 1338485598 3 0 0 0 0 3 0 0 1 0 0 3 0 188 0 0 0 0 ...
 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 ...
 0 0 0 0 0 0 0 61 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 ...
 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 ...
 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 ...
 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 169979090 0 0 0 0 0 ...
 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 ...
 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 7647516 0 0 0 0 0 0 0 2 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 ...
 0 0 0
ctxt 204007127
btime 1158621007
processes 520762
procs_running 1
procs_blocked 0

За пълно описание на полетата в този файл вижте чудесния документ http://www.linuxhowtos.org/System/procstat.htm. Аз само ще спомена че полетата които за мен са важни са първите 3 от реда cpu. Те са съответно броя timeslots които sheduler-а на системата е назначил на user/nice/sys процеси от как е стартирана системата. Просто системата заделя винаги еднакводълги отрязъци от време за всяка малка частица време когато даден проце е наред. Макар даден процес да не използва цялото време да кажем заради sleep() извикване, то пак си остава резервирано за него. И така на i386 линукс кернела е компилиран с scheduler настроен на 100Херца. Тоест с 100 таймслота на секунда. Значи ако за последната секунда имаме 20 увеличение на първото число то 20стотни процесора се е бъхтил с вашите програми. Това число обаче хич не е винаги 100 (честотата на менаджера на процеси) дори на някои BSD машини може на буут да се бърника. Та то се взима с функцията sysconf(_SC_CLK_TCK) . Значи ни остана да прочетем стойностите през даден интервал от време и да извадим от по-новата по-старата мярка и да разделим на мерната единица (броя слотове за секунда по броя секунди между двете четенета) и получаваме процентуалната заетост на процесора (по-точно на системата) за този интервал от време. Това описание стана малко по дълго от колкото очаквах, не съм имал за цел да го слагам в секцията комп хитринки защото е прекалено специфично, затова и не го пиша в pre както правя с статийте си по принцип, но си мисля, че би било интересно за любопитните читатели.

Коментари

Аз излязох на 20 :)

Написа Natasha (email) на 20-Nov-2006 12:44

Понеделник, 20 Ноември 2006

Още един железен пример за квантовата теория. Дебиан. На повърхността всичко е стабилно и неподвижно, променя се веднъж на 2-3години, но колкото повече към нестабилните версии отиваме, хаотичната природа на съставящите го пакети почва да проявява свойствата на кварките и да подскача насам натам неуправляемо. За тези си мисли не би било лошо да ми тикнат някоя нобелова награда май. ;-)

След малкото лирично или даже философско отклонение да кажа две думи за деня ми. Ми ден като ден. Освен че пак висяк пред всякакви секретариати да се опитам да резбера как аджеба ще уча информатика магстратура и не се приближих кой знае колко към целта, все повече усещам че това е като посещението на безплатни порно сайтове в интернет. Като търсиш в търсачките откриваш нещо. Там обаче е списък с препратки към "много яки сайтове с 100% free съдържание" ти цъкаш и те те препращат към друг подобен сайт и тъкмо си мислих "Охаа!! Е тука ударих кьоравото" и хоп пак препратка - цъкаш и там, и хайде пак на страницата от която почна. Естествено всяка брънка печели че си и посетил страницата но ти си оставаш само с цъкането. Е същото е и тука - 100 служителя им плащат да "обслужват" студентите, а те само ги връткат по между си да отчитат посещаемост.

На работа поне всичко е мирно и тихо, ей за туй съм доволе, че попаднах в Фраунхофер, има каво да се прави, но работата е това което на мен ми харесва и никой не те прави на луд с глупости, колегите ми са приятни хора изобщо да ти е кеф да отидеш на работа.

Вечерта отпразнувахме рожденния ден на Франк, с по биричка-две-три и малко раздумка. Приятен завършек на вечерта макар, че се разотидохме доста рано, но вторник - работен ден какво да правиш.

Вторник, 21 Ноември 2006

Днес следваше заснемането на епизод две от голямотопътуване, или как да се пошматкаме между различните канцеларии отговорни за записването на студентите. Е този път май направих пробив. ПЪрво попаднах на една жена в службата за чужденци, която ме успокои да си приготвя документите за прeхвърлянето и да взема една бележка от фака по информатика, че ме искат и съм готов. После минах и през фака и там до голяма степен ми го потвърдиха и така утре ще вървя да си ги подавам докчетата там.

Вечерта ме зарадва колетчето от EMP.de с двата плаката и чашите. Аз очаквах само една чаша а те се оказаха две, но в това не виждам нищо лошо. По-долу са и снимките на плакатите и на чашите. Чашите са еднакви просто картинката е термо картинка и става червена само когато чашата е гореща.

Сряда, 22 Ноември 2006

Надявам се, че в най-скоро време ще почне пак професора по ОС да си води лекцията сам, защото асистентите му, макар че са много кадърни хора нямат още достатъчно усет за воденето на лекциите и ги правят убийствено скучни. Съвсем друга класа беше вечерната лекция, организирана от фербиндунга с един от нашите Алтен Херени, Петер Хаман. Човека говори за историята на медицината и аспектите на нейното развитие през вековете. Звучи скучно ,но Петер е много забавен и наистина умее да говори. След лекцията, която беше в унито, се пренесохме в къщата и на по биричка поговорихме още.

Четвъртък, 23 Ноември 2006

Сутринта докато чаках пред канцеларията в факултета по информатика, да подам заветните документи за магистратура. Дойде да чака някаква девойка, която би могло да се каже беше доста красива, но имаше кофти излъчването на манекенка, единственото което наистина ме накефи много бяха ужасно сините и очи, ако не бяха лещи това са с голяма убеденост най-сините очи които съм виждал до сега.

Така намузен направих един ден на здраво бачкане, макар и да не успях да коригирам проблема които имам изцяло, успях да налучкам ваксата как ще стане. Остава утре да го довърша. Вечерта наминах покрай Аудра да и пусна Интернета, което беше бързо и безболезнено и накрая с съвсем малко закъснение, което останалите бяха така добри да изтърпят и изчакат (е добре де трябваше да бодна оня триетажен сандвич с саламче, топено сирене, кашкавал и кисели краставички) се замъкнах в къщата. Там един друг от нашите Алтен херени, който работи в IBM ни разказа накратко за себе си и организацията на фирмата в общата част. После естествено използвах случая да поговоря с него, не само от любопистство, а и защото да се направят контакти в IBM си е манна небесна, все пак да си служител на дълбокото синьо си е голяма работа. Още повече пича се оказа ръководител отдел за североизточна европа, само с 3 шефа над себе си освен оправителния борд.

Коментари

"успях да налучкам ваксата" страхотно идиомче :)) много му се зарадвах,дано знаеш къде се използва :Р сега ако оправиш и "оправителния" ще е възможно най-добре :Рр

Написа Pateto на 29-Nov-2006 14:58

---

Хмм, мисля че знам как се ползва ;) ти все пак не издържа да не коригираш нещичко а :Р Но за лафчето определено си го бива то е едно от най често използваните от мен заедно с "никой не го бръсне за слива" и още няколко все тъй колоритни. Пък "оправителния" ще гледам да го "управя" ако не забравя. 10x

Написа ___Jul___ (email) (www) на 30-Nov-2006 01:18

Петък, 24 Ноември 2006

Ако вчера беше ден на здраво бачкане, то днес беше на още по яко бачкане. Двърших планираните за тази седмица неща. Надвечер намина Конрад да пийнем по кафе и на лафче, той си е взел сега едно ГСМ-че Сони от тия беличките с оранжевко дето са. Има яки игрички и като гледам не е по назад по процесорна мощ от NGage ,макар че аз знам само за по старите нокии от тази серия, сега сигурна са с двойно ядро и те вече. Това го казвам щото го разцъках здраво де. Вечерта имаше и бразилско парти в 603. Добре че Конрад от скука беше излязъл навън, та с малко олигавяне успяхме да откопираме печата му за вход на моята ръка и минах гратис - 4евро са си 4 евро или две бири който както иска да ги смята ;).

Събота, 25 Ноември 2006

Прекарах днешния ден в почти блаженно моткане. Единствените смислени неща които свърших бяха да си напиша първото лабораторно по ОС и голяма част от това по дизайн (софтуерен). Всъщност по ОС проекта беше дори забавен - касае се за писане на драйверче за линукс, което показва текущия час като файл в /proc. Много интересна задача предвид малкото документация по въпроса в нета. Ех не че е проблем за мен, де малко ровичкане из нета и четене на сорсовете на кернела свърши работа и си написах проекта, просто ми е странно какво са целяли лекторите, или не знаели за това или пък са имали в предвид някой ресурс за инфо неизвестен за мен.

Съвсем случайно се чух и с леля ми днес, тя се оказа в нас като пратих едно смс-че на нашите да се чуем на по кафенце в скайп и тя беше таман там. Сполучливо съвпадение бих казал.

Надвечер се разбрахме с Франк и Конрад да звъннем на Анджи в мексико, която има рожден ден денс. Това е приятелката на познатата на конрад което го посети в къщата преди година. Двечките останаха пи нас близо два месеца по ред странни причини и обстоятелства, достойни за роман. Но всъщност, бяха много приятни гости и по никакъв начин не ни притесниха с дългото си гостуване. Даже в действителност ние с Франк се изявихме като домакини тогава повече от Конрад, който тъкмо почваше работа и беше постоянно напред назад. Все пак както казах имам само приятни спомени от това гостуване. Та именно като бяха тук тя си празнува РД-то с нас и затова и знаехме да я поздравим. Е опитахме се да я поздравим, но нея я нямаше, та се размина само с класическите имейли стил Happy Birthday to you тра-ля-ля. Тъкмо преди да изляза се обади Исия в чата, не я бях чувал от месец и повече, но Конрад и Франк ме чакаха на вратата, пак си беше късмет че чух бълбукането на копетето, че някой ми пише. Е разбрахме се да се покаже пак по скоро и да си поговорим, пък и ми е пратила мейлче за четене.

Неделя, 26 Ноември 2006

След като сутринта си седнах на задника и си довърших работата за унито (добре де сутринта е малко разтегливо понятие станах към 11 и нещо) открих сайта на ледената пързалка в Дармщат. Даа от вчера го дирих и днес чак го намерих. Хубавото е че се оказа, че тя работи и днес и аз веднага се навих. Даже и безплодните ми опити да си намеря дружка не ме отчаяха и в 4 бях на леда. Супер яко преживяване да стъпиш отново на леда след повече от 10 години отстрани. И дори не паднах нито веднъж за целия час пързулкане. Е веднъж ме блъсна една нахална лапетия и ми се размина на много тънък косъм да целуна леда. Като изключим този инцидент беше много приято и отпускащо. Е добре де ще помрънкам още малко - независимо, че взех кънки номер 44 който би трябвало да ми е добре - обувките ми бяха яко тесни и ми убиваха на 100 места. Обаче е сигурно всяка седмица ще съм на леда до заминаването ми за БГ. Бих бил и по-често ако не стуваше 4еврака входа и 3.50 за обувки.

И тук е мястото за "Happy Birthday to you^2 Dear Keks Happy Birthday to you^3" айде сега да почерпиш, че иначе няма да те сполети щастие в следващите 10мин, или ако не препратиш това на поне 1000 души от черния си списък поне по 100 пъти ти си знаеш какво ще ти се случи ;)

Понеделник, 27 Ноември 2006

Много незапомнящ се ден, освен че отидох на една лекция да си дръпна най-сетне полагаето ми се копие на Windows като студент в унито. Вечерта с много зор намерих Конрад в тях само да ми каже че бил много зает и нямало да го бъде да се видим. Въпреки това вечерта внесе лъч свежест с появата на Исия в чата, която не бях чувал от много време и преди няколко дни когато се появи, а аз трябваше да излизам се бях примирил с мисълта, че ще я видя в нета след месец най-рано. Поговорихме към час, наваксвайки поне малко с материала кой какво, къде. Дори получих покана, на която просто нямаше как да кажа не в небуквален, но близък до оригинала превод беше "Като дойда пак в Германия трябва да се напием много здраво и да отидем някъде където има яка музика, аз черпя!". Е как да кажеш не, още повече да откажа на една дама така или иначе не мога ;-)

Вторник, 28 Ноември 2006

Още един скучен ден в календара, колкото повече се приближавам до връщането ми толкова по тъпи вземат да ми се струват дните, мерака ми за работа клони към минус безкрайност, и единствените смислени неща, които правя са планове за почивката ми. Разнообразие днес внесе пазаруването на подаръците за нашите - бащага ще се сдобие с новия Жилет Фюжън Пауър - 5 ножчета плюс едно отделно за тънки места барабар с пяната за бръснене на Жилет. Аз и преди 2 години му подарих Жилет Мач 3 Пауър и сега когато вече той се появи в България е време да го обзаведа с следващата генерация, която сигурно ще дойде след година две в БГ. Честно казано политиката на Жилет да ни смятат за туземци малко ме отблъсква ама самобръсначките им наистина са добри. Майка ми пък си знам най се радва на парфюми от мен за подарък, след огромния 100мл Бял Eternity лятото сега и взех На Армани Червения парфюм защото знам, че го харесва да го има за разнообразие от време на време. Аз самия макар да не ползвам постоянно парфюм, също се кефя напоследък най-много на Армани Code много приятен тежък мъжки парфюм, не гейски фруктови мирисченца.

Сряда, 29 Ноември 2006

Върхът на сладоледа на моя мързел за тази седмица май беше днес. След като станах що годе навреме не успях да се изнасиля да отида на лекции и си загубих сутринта да си залепям за тавана един светещ маркуч, което изяде към 2-3часа , само за да го видя 3 часа по късно да почне да се отлепя и до 10 вечерта да падне целия. А исках да си имам малко коледна окраса. Аз май забравих да спомена вчера, че го взех много тънко тоя маркуч от Media Market. Дори опитите ми за работа бяха само жалки напъни без голям резултат. И вечерта съвсъм предвидимо завърши с това, че с Конрад гледахме филм Bloodrayne - доста приятно филмче за вампири, където главната вапирка или по точно дъмпирка (щото беше ъпргредната, а в последсвите съвсем се доъпгрейдва) е всъщност тази която играе лошата терминаторка в Терминатор 3 - Кристина Локен, а пък другата главна вампирка е мексиканката Мишел Родригез - това момиче ме кефи, винаги играе някакви роли в които е намръщена, зла и недружелюбна, а сигурно както и Арни в реалния живот не сваля усмивката от лицето си. На дивиди-то имаше и трейлъри на 15тина хорора на някаква компания за хорор филми, кой от кой по-брутални, дори си набелязахме едно две заглавия за гледане, когато приятелката на Конрад не гледа с нас, че тя нещо не е много фенка на хорорите. А сега се сещам и за друго интересно в филма - до края типично за Холивуд всички прекалено брутални сцени са само загатнати, но в едни момент точно преди края на филма, виждаме как в главата на Рейн (нашето момиче) всичко минава пак като на лента, ама нецензурираната версия с яко кървища и хвърчащи крайници - забавно.

Четвъртък, 30 Ноември 2006

Невероятно бързо ми дойдоха кънките, и вече нямам търпение да скоча пак на леда. Тоя уикенд ще го посветя на това 100%. Поне днес ми помина и мързела малко и най-сетне посвърших малко смислена работа, можеше и повече да е но пак не е зле с тридневната мързелна криза в която бях изпаднал. Иначе сутринта когато трябваше да е МОМЕНТЪТ на истината, дали ме взимат в фака по информатика, ме светна отговорничката за магистратурите, че декана нямал тая седмица време да разгледа кандидатурата и ме увери, че до следващия вторник 100% ще имам така желания отговор. Ха дано!

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.