The Diary

Архив за Декември, 2006

Петък, 1 Декември 2006

Почна се декември месецът на Коледата и Нова година - след две седмици живо здраво се прибирам за Родината. Дори и днес в чест на доброто ми настроение пак посвърших туй онуй за работата ми, жалко само че няма да мога да присъствам на коледния банкет - винаги е толково як и има месенце от диво прасе мммм, глиган, обичам. Ще се става ловджия някой ден като намеря време - просто дивечовото месо си е несравнимо.

Вечерта пък в къщата имаше РД на един от новите живущи там (не съм имал честа да ми е съквартирант, защото се изнесох преди неговото нанасяне. Ама беше приятно макар и не екстремно, хапване имаше, биричка имаше дори мойте хора бяха там.

Използвам случая да уповестя и добрите данни че сайта ми за последните 3 месеца удвоява броя на уникалните си посетители и този месец те достигнаха 337. Макар м/у тях да има мазни спамъри (за щастие неуспешни) и разни други паразити, в общия случай факта, че числото расте пропорционално е важен. Факта който не ме зарадва много обаче е че с появата на IE 7 се вижда ново лашване на масите и сега IE води на другите браузъри почти двойно. Абе хора вие фурнаджийски лопати ли сте?! За близо 10 години в нета съм сменил браузърите точно 3 пъти. Почнах с Netscape NAvigator 3.5+ версиите. Когато той поувяхна, а 4 го развалиха минах на IE 5.5 и после 6 и от както Firefox е стабилен минах полека на него. И докато той не вземе нещо да предаде фронта нямам намерение да го сменям. Просто ми върши работата която се иска от него - прехода ми от Win на Lin мина без смяна на браузър какво да искам повече?

Събота, 2 Декември 2006

Ха познайте какво правих днес? Даа, бях на ледената пързалка с новите си кънки. Беше много яко както винаги, но веселяците на сайта са послъгали малко, че кънките са шлифовани, защото въобще не кантят в леда. Утре ще ги дам да ми ги минат на шмиргела, макар че си мислех, че ако се науча да карам яко така, ще бъда абсолютното профи като ги шлифовам.

От днес всички страници на моя сървър имат закачен модула на Google - Analytics. Така мога да следя разни статистики от къде са ми посетителите и колко дълго са висяли по сайта. Не че не получавам тази информация от access.log-а на apache ама това на Гугъл е с доста добър и пълноценен интерфейс и затова ме грабна. Най-ми хареса модула където върху картата на света слага мехурчета в градовете, от които имам посещения и ги оразмерява пропоционално на броя посещения. Освен това е доста по точно от awstats geo модула и показва не просто държави ами и градове. Ех товари малко щото е JavaScript и естествено няма да отчита нищо на клиетни с забранена Джава, но поне е красиво и хич не беше трудно за интегриране.

Неделя, 3 Декември 2006

Малее това шлифоване на кънките се оказа манна небесна. След като ми ги търнаха и извадихме късмет да стъпим на леда след като току що го бяха загладили, направо не се удържах. Кънките фъркат и ми пасват много удобно на крака. Пък и този път не бях сам, а с Конрад и Аудра, така че беше доста по забавно. Дори не стоях само час както правя като съм сам, а висяхме поне 2 часа, дори пийнахме кафенце и побъбрихме. Изобщо добър спортен полуден стана.

Така намузен дори намерих сили за добра сесия по бачкане. Музата ми дойде и към 1 вечерта тъкмо като спрях да чета и мислех да заспивам. И до 3 стана ползотворна нощ след която съм доста убеден, че ще предам преди нова година проекта над който работя.

Понеделник, 4 Декември 2006

Трябва да взема да пиша от ден за ден, че колкото по наближава да си пътувам за България, толкова повече дните се сливат в един дълъг и безкраен ден и нямам спомен днес какво съм правил вчера, пък камо ли 2-3дни назад. Това сигурно е и заради факта, че освен работа на кило, спорадични дребни весели случки и други не особено зарибяващи като за блог неща няма какво да разкажа. На всичкото отгоре днес имахме събрание в къщата, което се проточи от 8 вечерта до 2(!!). Ако не беше касата бира незнам как щях да оцелея психически до края, защото не само че нищо смислено не се реши, ами и половината хора дойдоха от кратка почерпка с греяно вино и само мънкаха нечленоразделно, но държаха неминуемо да изкажат позицията си. Уф и вурстчетата дето чакаха в кухнята поуталожиха гнева ми по пропуснатите часове за четене на книжка ;-).

Вторник, 5 Декември 2006

Най-сетне превзех първата крепост на бюрокрацията в университета - факултета по информатика. Отивам аз днес там към 1 следобед както ми беше заръчано. Вися си пред кабинета и чакам. Точно в 1 се шмугва някакъв там (дето се оказа декана :) ) и стоя близо 15 мин и по едно време тръгва да излиза и бърза да ми затръшне вратата под носа и ми вика "сега не е приемен час", но аз го резнах че имам час и се вмъкнах вътре. Та шефката ми вика, че то май нямало да стане, аз не съм бил учил практически никаква информатика, незнам си какво си, ама аз и казах, че не схващам аргумента и че до колкото моята специалност е "...и информатика" би следвало да се класирам за нея. Тя ме заряза малко, ходи при декана, после с него пък ходиха някъде другаде и след 20тина минути се върна и ми вика, че да имало спогодба м/у двата факултета и съм можел да запиша информатика, само че с някакви си припавнителни, което не плаши въобще. И така стискайте палци да мина в четвъртък и в службата за чужденци и здравей магистратура!

Сряда, 6 Декември 2006

Първо да е честит рожденният ден на баба ми, да е жива и здрава и да почерпи най-вече като се върна след седмица в България ;-) !! Иначе и днешният ден премина в общата мъгла на сивото ежедневие преди празниците. Толкова е трудно човек да се концентрира върху работата си, когато всяка една част от теб крещи: Искам почивка! Искам просто да седна на по чаша бира с приятели в притъмена кръчма или да се отпусна просто на дивана в къщи в блаженно нищонеправене (мале тия думосъчетия определено са някакво вредно влияние от немския). Хубавото е че при мен тези мисли за дома не водят до сдухване, а даже напротив повдигат ми...настроението ;), само не и мерака за работа.

Четвъртък, 7 Декември 2006

След като тази вечер за всеки случай направих годишния си отчет пред шефа, за в случай, че не се засечем следващата седмица и за пореден път получих уверението, че ще бъда пак желан април месец отново при тях и си пожелахме весело прекарване на празниците, се ориентирах към запразняване. Понеже с моите БГ хора тук видяхме, че на 8ми Декември ще е трудно да се съберем, защото има много различни мнения къде и как и дрън дрън, та решихме поне в тесен и дълбок приятелски кръг да се съберем на 7ми вечерта и да посрещнем поне заедно празника. Той кръгът се стесни много повече след като застреляха единия гей (ха-ха това беше от един виц)... исках да кажа, че Зузи ми прати 30тина минути преди уговорената ни среща СМС, че и било зле, Сашо бил здухан нещо, Асен пък се измъкна, че утре трябвало да става в 6 и така останахме само ядрото - Мони, Краси, моя милост и още няколко Дийбургски фенове и девойката от Габрово, която се оказа че се е сгъстила с единия от Дийбург и така беше сред нас. Та по стара традиция в 11 немско време или 12 българско, вдигнахме наздравицата за началото на празника. Все пак празника е български и следователно се празнува по българския часовник, дори и да съм в Япония или в Калифорния пак бих го празнувал когато в България е този ден! Интересното беше, че и на отиване и на връщане попадах на някакви странни шофьори в рейса. На отиване тоя ми тикаше по едно време някакво ягодово бонбонче в ръцете, макар че аз упорито се дърпах, и се опитваше с думи и жестове да ми обясни къде ми е спирката, защото явно немския му беше доста лимитиран. На връщане пък попаднах на някакъв руснак с който си побъбрихме малко и той разказваше с умиление как едно време много се кефил на коняк Плиска, цигари Стюардеса и Ту154 и на българско вино. Жалко само че утре пак трябва да се става към 9 и не можахме да направим купона както трябва, а и бяхме толкова малко и увяхнали...а сигурно отаряваме вече, все пак това е четвъртия път да празнуваме 8ми. Мале как минаха 4 години не се усети.

Петък, 8 Декември 2006

Да е честит студентският ни празник. А дано всички да имат успех по сесиите и берекет по празниците и поне за ден да забравим ежедневието. Аз самият няма да празнувам днес, но както се вижда от вчерашният ми пост, вече го направих поне мъничко. За сметка на това днес вечерта е коледното парти във фербиндунга. Самото парти не беше толкова специално, главно защото за мен се състоеше в наливане на бира (забележете наливане НА бира, не С бира :) ). Един момент от вечерта предизвика дива радост в малкото свидетели на случката. Към 10 свърши първия кег с бира, Давид се хвана да закачи за апарата за изстудяване и наливане вторият ни 50литров кег. Оплътнението му обаче се оказа дефектно и станахме свидетели на бирен гейзер. Все пак 50 литра бира добре разтръскана докато дигнем кега на поставката му и още повече под доста по голямо налягане от колкото в една бутилка прави доста красив и труден за спиране с голи ръце лепкав фонтан. Та три пъти Давид изтърва дупката, като всеки път от кега изхвърчаха по 4-5литра добре разпенена бира. Още първия път, докато той не го очакваше и се беше надвесил изцяло над кега, той беше тотално залят от горе до долу с бира, един от следващите гейзери обля леко и мен, но май никой не остана тотално сух. След краят на официалната част с Томас си разменихме по един от "ордените" (никак неточно определение, но нямам по добро) символи на приятелство, посветен на 2 години комшийство. За информация Томас е този, който живееше в съседната стая когато отначало отидох в Германия. Той се изнесе една година преди мен, но ми е бил най-дълготрайния съквартирант. С него сме прекарали доста добри часове в игра на Moorhuhn Kart 1 и 2 и режейки и дупчейки кутията на моят компютър.

Събота, 9 Декември 2006

Съвсем естествено използвах последната Събота, която съм тук да покарам отново кънки, но се убеждавам, че с компания карането прави доста повече кеф. Сам трудно издържам повече от час и малко, докато с компания въобще не усетих миналата неделя как минаха почти 3 часа. Вечерта обаче бях като парцал след като трябваше да стана в 8. За това и не отидох на испанското парти в общежитията, а си останах да гледам (за втори път) The End of the Days с Арни, където той спасява света от сатаната, който по доста човешки начин иска да втвърди присъствието си на земята. Филмът е с доста плитък сюжет за мен, но Арни както винаги се прави добре на мъж и пуца здраво на кило.

Неделя, 10 Декември 2006

Както казах вчера карането на кънки с компания е много по-забавно. Днес това се препотвърди, защото бях на ледената пързалка с Томас, Кирстин и Аилийн (последните две са женски имена да отбележа все пак, че може да не е очевидно за някой). Първо спортиня ми полуден започна с бегом марш от къщи до центъра, след като си изтървах рейса, при което освен другото, ми се изръси едната кънка от раницата и си нащърби канта. Та отидох запъхтян там само за да висим 20минути, чакайки трамвай 5, който се оказа временно спрян заради някакъв инцидент. Все пак половинка час по късно се тътрузехме насам натам по леда. Кирстин и Айлийн, който разправяха как не били карали отдавна и сигурно нямало да може да карат, се оказа почти фигуристки в сравнение с мен и Томас. Дори по едно време с Кирстин си направихме един драг рейс (не това не е автобус който е драг, а drag race хе-хе) . Падна здраво дърпане 2-3 обиколки. Брех че е бързо това момиче, краката ми бяха като кремвирши после. Дори вместу после цяла вечер да вися на компа пишейки задача по дизайн, се оказа, че колегата ми е свършил всичката работа и можах да се отдам на Need For Seep Underground. Играта изрових от прахта на забвението, причинена най-вече от скапания Windows който до сега имах, и който беше замемен от прясна и супер тунингована нова инсталация. Пешо явно си е играл добре защото е половин CD инстал и буутва за 10сек някъде. Естествено и едно Q3 под линукс за приспиване на Пешо не пропуснахме. След това, О, Чудо! Хванах се да препрочета постовете от последине 2 седмици и да ги коригирам поне малко от грешките които бяха много набиващи се на очи, че станаха вече поне 3ма души всеки път вместо да видят красотата на цялото да се захващат за тук ми липсвало тирето на по или най, там пък съм бил разменил една буква. А ние големите философи сме така, не можем да се впишем в дребн(ав)ите рамки на правописа ;-) .

Понеделник, 11 Декември 2006

Днес бях ядосан яко за пръв път от доста време насам. И то естествено заради службата по чужденци, (тук си представете най-мръсната гадост която можете да им пожелаете, ако не ви стига речника мога да ви помогна). Отивам си аз днес плика в ръка, за който си загубих близо месец да получа, че може да уча информатика. Добрата женица си вади обаче една книжчица и ми чете: "Мда имате си писмото, имате си извадка за оценките, предали ли сте и сертификата за DSH?". Какъв сертификат бе братче, какви 5 лева, нали уж можеше без, ама неее не може ето тук си го пише. Да ви е... писаното. Освен това ми сервираха, че срока да предам тези неща не бил до Април ами до средата на март, а аз резултати от изпита преди края на март нямам шанс да имам. Изобщо май това ще е с информатиката.

Но май всяко зло за добро както са казали умните българи, защото след като си седнах пак на задника и прегледах обновените правила на нашия факултет установявам, че имаме една специалност която се казва Математика с не-математическа задълбоченост - разбирай може да се избута 65% инфо и 35% математика. Тоест долу горе същото, а и в информатиките ще получа малко по голяма свобода на избора. И това ще е накрая. Все пак ме ядосаха, че за 2 месеца разкарване нищо не постигнах освен да ме върнат в точката която бях преди 4 седмици. Как да е де живи, здрави ще се видим с тях пак за докторантурата ако току виж се навия и ако и тогава ми извадят довода, че след 6 години в Германия ми трябва сертификат за език ще им откъртя някой кенеф в главата.

Та това е за днес съжелявам, нищо по весело и яко днес, дори в нета не можах да намеря никой ни за малко лафче в скайп, ни за едно Q3, ни за едно не се сърди човече. И сега изнемощял отивам да се потопя малко в магиите които се вихрят в книгата ми.

Четвъртък, 14 Декември 2006

Това не е точно поста, който ще опише този ден, просто искам да се извиня за това, че вече повече от месец не съм писал нищо. Твърде много неща се случиха през последните 30тина дни и много от тях с удоволствие ще разкажа тук. Така, че незнам до къде ще стигна тази вечер но ако трябва и трета (айде за четвърта незнам, че утре ще се става рано) бира ще отворяно ще попиша малко. Поне за България да ви разкажа. И без това мога да обобщя последните дни в Германия преди да си отида преди коледа минаха спокойно, с малко каране на кънки излизане малко и някоя и друга сбирка в къщата.

Петък, 15 Декември 2006

Пътуването ми към България се очертаваше напрегнато от една седмица насам, новините за мъглите в София така и не престанаха, така че беше ясно че днес вечерта ще е забавна. Та първо дойдох 3 часа преди полета на летището, заради слуховете, че ще има опашки от чакащи от отменените полети. И опашки наистина имаше, за щастие аз се наредих 6ти и така си гарантирах качването на самолета, а дори и добро място. Но опашката се изви по продължение на доста голяма часто от огромния инаме първи терминал. Такава чудовищна опашка още на това летище не бях виждал. Опашката не тръгна докато не казаха от София, че самолета е зилетял, а той тръгна с около 2 часа закъснение, след това ни раздадоха ваучерчета за 10евро хапване на летището. Ние с Краси се натъпкахме много зле в Макдоналдс и това се оказа много добър ход презвид развитието на вечерта. С влизането ми в самолета попитах леко повяхналата стюардеса дали има шанс да кацнем в София, а ня съвсем искренно ми каза, че са много малки и най-вероятно ще кацнем в Пловдив или Бургас. Е, Бургас си е е**** *****та, рекох си, 6-7 часа път с автобус до София, отиде ми Строежо тая вечер. Е тъкмо по времето като по моя преценка прелитахме над София, пилота каза, че летището там е затворено и ще се каца в Пловдив. Шанса за Строежа още не беше загубен! Кацнахме в Пловдив към 10, там пълен хаос никой няма идея кой рейс е за нас кой какъв е, накрая ни натовариха в един и към 11:30 потеглихме. Последните ми надежди за Строежа бяха за около 12 и нещо. На рейса му падна бронята, шофьора я търси около 30 мин по пътя и в крайна сметка пристигнахме в София в 2 часа през ноща, а с това умряха и надеждите ми за нощния живот на София. На аерогарата естествено такситата не искаха да качват, само някакви мошенници искаха по 20лв да ме карат до студ град и добре, че съвсем случайно едно момиче което летя с нас ни се притече на помощ и ни покани да ни закарат с тяхната кола. Много благодаско, ако четеш това ела в Дармщат някой път да те черпя, когато пожелаеш!! Е остана само да се прибера при Лъчо и да се наспя.

Събота, 16 Декември 2006

На следващата сутрин дойде Надето с Иринчето да ме видят, та закусихме с тях, поразходихме се малко, в опит да изберем бални одежди на Ирина, дори и предложих ако и трябва кавалер за бала услугите си ;-). После хапнахме и с Кекса и Иво пак в Студ град и после се отправих поживо поздраво за Търново, където ме чакаха вече нашите да ме отведът в топлото вкъщи, аххх.

Неделя, 17 Декември 2006

Днес ми е първата от двете визити в училище. Макар да съм говорил вече нееднократно пред аудитория, искренно се вълнувам. Аз не възприемам разликата в възрастта м/у мен и учениците, но помня как ние възприемахме студентите. За ученика студенка е като учителя, целта му е да си върши работата, да изпитва, преподава и при това се натяга, защото ще му пишат и на него оценка. Е аз нямам намерение да влизам в тази роля - искам просто да разкажа на тези, които настина се интересуват, защо си трува да се учи информатиката и да се стреми човек да бъде по-добрият.

Отидох около час преди времето в която се бяхме разбрали. Кица ми предложи да разкажа накратко на един клас математици, които тогава имаха част това което ще кажа на другите. Това не мина много добре, нито аз бях готов да го направя по този начин, нито аудиторията искаше много да им губя времето. Това обаче някак си ме отпусна за истинското ми представяне после. Настроих се да не очаквам много и разказвах спокойно, без да обръщам внимание на най-малкия шум. Обаче напук на очакванията ми, ме слушаха оста внимателно, съдейки по опита си на ученик, мисля че много повече не може изобщо да стане тихо в една стая с 50 човека. Първо им говорих около 2 учебни часа, за информатиката, състезанията и работата в тая област. Мисля си, че се получи защото видяха, че нито аз тях ще ги изпитвам, нито мен някой ме изпитва. Освен това си позволих малко по-свободен език от приетия за нормален и така се постарах да скъся дистанцията. Именно тая дистанция - която за мен и без това не е дълга. Бях си говорил преди дни с една позната, че аз като бях на 14 се чуствах на 18, на 18 пак се чуствах на 18 и сега на 22 пак се чуствам на 18. И това много ме радва... Та обратно на темата. Последния час им "предадох" Greedy и Dynamic Programming техниките. Там имахме малък конфликт с Кица. Тя им каза, да слушали, че щели да ги изпитват на това, а аз изрично бях обещал, че няма да кажа нищо, на което да ги изпитват. Но те пак си слушаха (сигурно примера с Фафличките беше добър ;-) ).

Като цяло мога да кажа, че съм доволен и бих го направил отново, дори всъщност бях поканен да го направя отново и обещавам да стане така.

Коментари

От страна на така наречената 'аудитория' мога да споделя, че беше много сполучливо представянето ти ! :-)

Написа Yosif (email) (www) на 27-Jan-2007 23:40

---

Хей мерси много за коментара. Радвам се да получа отзив от тебе и се надявам да е имало наистина микроскопична част във фантастичното ви представяне на състезанията!

Накрая извинямай, че ти пускам коментара толкова късно, но нещо скрипта да ме светва за нови коментари за удобрение беше позадрямал. Е обещавам да му хвърля едно око ;-)

Написа ___Jul___ (www) на 15-Mar-2007 00:07

Сряда, 20 Декември 2006

Днес беше втората ми среща в училище - този път само със състезателите. Макар и да не ги познавам добре, изглежда ми, че имат идея за какво иде реч. Не съм мислил, че ще кажа нещо нечувано, но мисля, че предадох добре идеята на това, което исках да кажа. Като цяло наблегнах на факта, че силната теоретична подготовка не е достатъчна, ако човек не е готов да се бори истински. Освен това попрехвърлих малко темата за подготовката на работното място преди състезание - някой типични грешки, допускани на състезание, както и донякъде личните ми виждания за правилната организация на времето по време на състезанието. Надявам се поне малко от това, което казах, да е имало стойност за момчетата (мдаа, за съжаление състезателКА още нямаме по информатика в ПМГ, а напоследък момичетата въобще не са за подценяване в информатиката). Като цяло мога да заключа, че съм доволен от педагогическите си прояви тази зима. Научих и аз със сигурност нещо ново.

Неделя, 24 Декември 2006

Най сетне се събрахме! Всички временнопребиваващи в чужбина Търновци сме тук: Дени, Пац, Калин и Аз. Със това, заедно с факта, че всички останали също са в Търново за Коледа прави групата ни тази вечер цяла. Май само Надето се изниза за село, но ние си знаем, че духом е с нас. Така сефтосахме пълна сбирка в Ситито, която все пак приключи по-навреме, предвид, че е Бъднивечер и че Дени и Калин тепърва ще отпочиват от пътя истински. И все пак празничното усещане определено вече ме е обзело с пълна сила. Очертава се як сезон, Задава се и Златарица, малиииии.

Вторник, 26 Декември 2006

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МАМО И ТАТЕ! Да сте ми живи и здрави още много много години да ме посрещате в топлото вкъщи! Аз пък ще се постарая да продължа да бъда това което ви кара да се радвате, че съм ви син.

Естествено вечерта бяхме в Щастливеца с пълния род в ТЪрново и хапвахме и пиивахме здраво. Защото само като полееш здраво един празник ще се изпълнят пожеланията за празнуващите.

Сряда, 27 Декември 2006

Златарица 1-ви ден.

Започнаха се най-най-яките дни от тая ваканция. Тая вечер след като за сефте леко си чукнах колата се почна празника...то с колата си беше едно премеждие от самото начало. Първо не щеше да ми запали цял час и ни накара да я бутаме до дерето на пишмана почти. Накрая запали и аз пък успях да и чукна калника по особено идиотски начин - то ще звучи като оправдание от мене, но после си мислех, че най-вероятно спирачките са ме изиграли, защото те си плачат за обезвъздушаване отдавна. Просто няма начин да не съм натиснал спирачката в тоя тъп случай. Как да е поне стана повод за ебавки с мене вечерта, но аз го приех за част от купона. Естествено до ранните часове на нощта това беше забравено, скъсахме се от кеф, хапване, пииване и приятна музичка. Запалените навсякъде печки дръпнаха студа полека от стаите и ги изпълниха с аромата на горящо дърво. Супер романтика, просто селския живот за няколко дни е жестоко нещо. Предполагам, че ако трябваше да стоим там дълго щеше да ни се увиди, пушека и липсата на елементарни удобства, но за няколкото дни които сме тук е просто върхът, да се отпуснем малко и да се върнем към корените си.

Четвъртък, 28 Декември 2006

Златарица 2-ри ден.

Станахме доста рано, защото печката беше угаснала и полека студът беше почнал да се промъква в стаите. Така си е винаги първата нощ - стените са още студени и пият топлото много бързо. Аз помня от миналата година, втората вечер ще е съвсем друго нещо дори и за малко да сме без печка. От краткия сън и малко студеното легло сутринта имах лек цепоглав, които след топлото кафенце и аспиринчето изчезна безследно. След бульончето за обяд, което девойките ни бяха така добри да сготвят и когато и последните съмсуляци ги изритахме от креватите се поразходихме малко из гората над златарица. Времето и тази година е много благосклонно към нас. Може да няма сняг за ски, но поне денем става топло и не мръзнем много. От къщата драго и Пац изкопаха едни шапки на БДЖ-то от преди години и се разхождаха из селото баш като селски ергени за женене, чак се чудя как не наизлязоха бащите и младите булки да ги искат за женихи. Ха-ха-ха! Ооо, аз май вчера не казах кои сме тук. Домакините са Дени и Пац, гостите сме Гери, Кети, Любов, Драго, ЛЪчо, Пешо, Калин и аз, а тая вечер дойдоха още Смилен с неговата девойка Ралица и Генчо и Мишака. Вечерта на трапезата бяхме като в ония игрички 15. Помните ли ги, дето имаш на едни плочици числата от 1 до 15 и трябва да ги подредиш по редове с приплъзване. Е така се излизаше и при нас. Само хората до двете врати на механичката, можеха с много зор да се измъкнат и полека трябваше да приплъзнеш всички един по един докато дойде твоя ред да се измъкнеш. Има ли нужда да се повтарям от вчера - ядене, пиене, песни, танци, игрички просто нямаше празно.

Петък, 29 Декември 2006

Златарица 3-ти ден

От начало мислехме да останем и тази вечер тук, но девойките ни взеха да се разболяват с oбезпокотелни темпове. ПЪрво беше Кети, последва я Любов, която спа с Пац в коридора - много лоша идея и то като имаш предвид, колко свободно място имаше. ТОй и Пац не беше съвсем във форма след проветривия си сън. Така решихме, че няма да рискуваме повече жертви и ще вървим. Жалко само, че пък Надето се обади, че би могла да дойде, а ние тръгвахме. Но решението беше взето и в ранния следобед изкарахме кервана от 4 коли с които бяхме там. Първо изпратихме Генчо и Мишо, а останалите три коли се водихме и дърпахме до Търново. ДОбре де, с Драго се дърпахме с жигулите, Лъчо само трябваше да ни изчаква тук и там. Тая вечер ще се спиии! Гроги съм, но съм доволен, заредих се с енергия да скъсам ушите на пичовете в Мюнхен, само да ми дадат бачкането! Освен това имаме поне 3ГБ снимки и видео, част прегледахме още там преди да тръгнем, други тепърва предстоят, но като цяло са много здрави и ще ми топлят душата още дълго като ги разглеждам.

Събота, 30 Декември 2006

За пръв път от както завършихме преди 3 години видях на едно място 20човека от класа ни. Невероятното постижение се дължи изцяло на Надя. Просто нямам думи как е успяла да убеди толкова много хора. Наистина бях възхитен. Поговорих с доста от тези, които не виждам често. Интересно беше и мястото на срещата - Тихия Кът в началото на Гурко. Трябваше да бъдем в хотела малко по-надолу но Боев разбрал малко неточно поръчката на Надето. Как да е, макар и малко схлупена механичка, навява много забавни спомени в мен. Това беше мястото където в подготве карахме със Смока рожденните си дни. Там се случиха доста неща, за които и до ден днешен се сещаме с усмивка. Просто да не повярва човек - с тези хора се познаваме вече от 1997 година ще почне 10 година. Как фърка времето а?! Ама не сме още за изхвърляне де ;-)

Неделя, 31 Декември 2006

И така дойде последния ден на 2006. Време е за равносметка и преосмисляне на мизерния ни животец на тази планета, които някой много егоистично мислят за единствената населена във Вселената ;-). Накратко през деня не се случи нещо кой знае какво, а какво се случи през времето на празника ще разберете в поста ми от утре.

Равносметката: Почвам от себе си : Доволен съм от годината в професионално отношение най-вече. Свърших с изпитите си от бакалавъра, спечелих стипендия от Сименс, уважават ме колегите ми на работа, наистина в този план нямам какво да се оплача. Е не успях да запиша магистратура информатика, но това не се дължи на мои лични грешки, а на нещтната бюрокрация, така си продължавам като горд студент от факултета по Математика. В личен план, мога да се похваля с това, че верните ми приятели са все така верни, живи и здрави и си изкарах много приятни 365 дена заради тях. Аз не обичам да съм сам, и затова твърдя, че именно приятелите ми помагат да съм винаги хилнат (с една перверзна според Драго усмивка). В никакъв случай няма да тръгна да изброявам имена тук, защото не искам да правя мегабайтов пост, а от мисълта да изпусна някого ме побиват тръпки :-), това са всичките ми супер приятели в България и многото ми добри и верни дружки тук в Германия. Запознах се и с много нови и интересни хора през тази година, познанства, част от които се превърнаха в приятелство, други пък не оправдаха очакванията ми, трети пък бяха просто познанаства в делови план, които ми отвориха нови врати. Родителите ми винаги са били зад мен, подкрепяйки ме с любовта си, съветите им и конструктивната им критика, когато това се е налагало.

През годината имаше много напрегнати периоди - когато се местех, няколкото изпитни сезона през зимата, пролетта и есента, времена които ме изморяваха доста, но пък завръщанията ми към България винаги зареждаха напълно батериите ми и така не усещах напрежението като непосилно бреме, а просто като възможност за себедоказване.

Накрая ще направя и равносметката на моя мил Гризач. Събуден за живот в Май тази година той бързо се наложи като централен склад и арена за спомени и шегички на мен и моите приятели. Постепенно от малка страничка израстна в сайт с доста секции и почвайки от нулата сега той дневно прави по около 30 посещения и върти трафик от около 300-400МБ на ден. Радвам се, че така успявам да дам още една възможност да поддържаме сплотеността помежду си силна дори когато ни делят хиляди километри един от друг. Поддръжката му ми даде възможност да науча много нови неща за Линукс и за администрацията на една машина, която едновременно трябва да е отворена за света и с това де не е ханджийска порта за всеки да влиза и излиза. По рано не бях държал машина пусната нон-стоп с месеци и не бях обръщал внимание на честотата с която разни script-kiddies и троянци брутфорсвт за пароли и незащитени CGI-и и други дупки в сигурността. Сега съм далеч по-наясно с реалната опасност в интернет, но се старая въпреки това да държа параноята си в границите на разумното.

Мдаа стана малко сухичък пост, но това ми лежеше на сърцето сега и това и написах, просто искам да имам това и за себе си да мога след години да сравнявам тогава vs. сега.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.