The Diary

Архив за Януари, 2007

Понеделник, 1 Януари 2007

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! МНОГО БЕРЕКЕТ И ЗДРАВЕ НА ВСИЧКИ! И СЕ ДРЪЖТЕ ЕСТЕСТВЕНО :-)

След традиционното посрещане на новата година вкъщи с шампанското му, баниците, мезетата и пииването, се завтирих за Смока, където тази година (миналата и тази) беше мега хипер новогодишният купон. Беше здраво фраш от хора. Всички от нашата агитка бяхме там имаше здраво пииване и хапване. Озвучаването беше на ниво с няколкото яки колони, мисля щедро представени от Бойко. До към 1 се събрахме, пуцнахме две бутилки шампанско, една кутия пиратки, част от които изяде мокета на смока май. Единствената леко неприятна част беше наличието на няколко навлека, които неизвестно как се бяха докопали до купона без нашето изрично съгласие и най-вече това на домакина де. ТЕ си бяха решили, че ще се слуша каквото на тях им харесва, където леко влязоха в конфликт с нашите виждания и за щастие се разминаха само с няколко словесни сборичквания с някой от нас. Именно заради това на следобната ни сбирка да почистим малко къщата след купона се реши, че догодина ако купона е пак там, ще се влиза само с покани и предварителни резервации. За по-oпасните дори и парична гаранция.

На вас какво ви се падна от баницата? Аз извадих веднъж колата и веднъж къщата, и един път някакво менте - парите, ама не парата, ами написан късмет. Айде, колата ясно - ще се изчука калника, къщата ясно трябва да си наемам квартира в Мюнхен, ама това менте с парата да не е на даване нещо ме притеснява не на вземане. Е поне по настояване на бащата от баницата е бил предварително изтеглен "късмета" бебе или внуче. Много преебаващ късмет, на когото и да се паднеше все аз го обирах. А това не си е никакъв късмет на мойте години. Млад съм още за такива работи.

Четвъртък, 11 Януари 2007

Дойде време да се потегля пак за Германия. Много хубава ваканция направих, но е време да се заема с дипломната си работа и практиката в Сименс.

Излетях за сефте он новия терминал на летището. Хубавичък е чист и просторен. Само че имат още доста работа да го завършат, не е вече дразнещо незавършен, но липсват някой неща, дори едно кафене няма да седне човек. Полета мина добре почти до края. САмо над Франкфурт един два пъти пораздруса здраво, просто не беше класическото пропадане и край а по скоро беше, че вятъра натискаше самолета надолу и пилота трябваше постоянно да го издига пак и беше леко зигзагообразно приземяването, но аз от тия неща не се плаша а в умерени граници се наслаждавам на адреналина които ме изпълва. Освен това като се спуснахме под облаците над града беше точно в час пик и пътищата бяха като реки от бяла и червена светлина, целия скайлайн светеше още и беше наистина много много красиво, съжелявам че нямаше как да извадя фотоапарата си по това време и да го снимам. Накрая за капак извадих късмет с всички автобуси и за няма час си бях вкъщи. ДОри сварих да си напазарувам и да мина през къщата както бях обещал спорен ден бих казал.

Събота, 13 Януари 2007

Използвах последния си ден в Дармщат, да си напазарувам някой неща за Мюнхен и да си събера багажа, все изникваха разни дреболии, но май посъбрах вече най-необходимото. Ще разберем най-сигурно утре вечер и в следващите дни като видя какво липсва. Най-накрая отидох да се разделим и с Конрад и Аудра. Събрахме се у него и после отидохме в едно мексиканско барче до тях. Пийнахме биричка, поговорихме си, посмяхме се и към 1 се разделихме и с тях до следващата ни среща на дармщатска земя. СЕга е време да се понаспя, че кой знае какво ме чака от утре. Хайде пожелайте ми късмет!

P.S. Специална благодарност на Дени, че се постара поне малко да оправи безобразния ми правопис в тези постове, а и в момента поствам от неиния компютър, защото нямам интернет в къщи. Даа, кофти е без интернет "Божее, колко мъка има по тоя свят боже" - казал Моканина и аз напълно се съгласявам с него ;-)

Неделя, 14 Януари 2007

Започва се голямото приключение. Днес тръгвам за Мюнхен, където ме чакат практика, дипломна работа и подготовка на изпити. Надявам се всичко наистина да се развие така като си го представям, ако не дупе да ми е яко. Натоварих багажите и пуф-паф пуф-паф за Мюнхен. Добре, че влаковете тук са бързи и за около 3 часа и половина се докопах до централна гара Мюнхен (~420km), където ме чакаше Дени. Добре че е тя тук, защото като се има предвид, че не си намерих квартира от преди, сега щях да съм изправен пред жестоката дилема "Ами сега на къде?!". Е благодарение на Дени, знам къде ще намеря подслон на първо време. Тя беше така добричка да ме приеме на гости. Надявам се, че няма да се наложи да прекаля с гостоприемството и. Половинка час в метрото и бяхме в нейната квартирка. Направила си е доста приятно кътче за живеене. Някак си е събрала супер много неща в една доста малка стаичка и пак имаш чуството, че стените не те притискат отвсякъде и е много шарена, а това определено ми харесва. Хапнахме малка тържествена вечеря, като за добре дошъл/заварила. Надух си дюшека и сега ще тествам как е да спиш на плажен дюшек цяла нощ, дано да може че утре трябва да съм към 9 на работа.

Понеделник, 15 Януари 2007

Това със спането на дюшека не е неудобно, имаше само един малък дефект - и най-малкото ми мръдване караше дюшека да скрибуца ужасно и съответно аз цяла нощ стоях на тръни да не събудя Дени. Да стоя неподвижен се оказа особено трудно упражнение, защото аз докато заспивам се въртя много. Чак на сутринта се усетих какво трябва да се направи. Просто е трябвало да го поспихна малко да стане по мек и така не създава ефекта на тонколона. ДОвечера ще се спиии! ;-)

В 9:30 бях на работното място. Посрещнаха ме доста топло. Разведоха ме да ми покажат кое къде е, издадоха ми пропуск, предадоха ми служебната ми машина и ме светнаха какво се очаква от мен като основни технически постановки на работата там. И до обяд ме оставиха да инсталирам на воля. Машинката ми между другото е долу горе прилична - лаптоп Fujitsu-Siemens Centrino 1.8Ghz; 1GB RAM; 80GB HDD; ATI X300 128MB освен това си имам една 19-ка TFT още и нормални клавиатурка и мишка. Тоест съм с два екрана и нормална работна среда. Е да де клавиатурата само е гадна немска, но ще свикна аз вече съм бачкал на такива и свиквам полека с извратената им пунктуация. На обед, ме извикаха да се храня с отдела, това тук както вече при предишното ми посещение се оказа е традиция да ходят заедно когато могат. Даже моя шеф, ме черпи обяда като за новобранско ядене. Да се храни отдела заедно го намирам за особено добре, показва че хората са задружни и извън преките си служебни отношения. Дори след обяд ходят на една кратка разходка из алеите между сградите. Успях и да звънна на фирмата за недвижими имоти, които ми казаха, че сигурно ще ми намерят някакви предложения за квартира за краткото време, за което съм тук. ДО вечерта вече се бяха справили с тази задача и ми бяха изровили цели 15 даже. Невероятно!

Към 5 свърших и се прибрах в общежитието при Дени. Там след вечеря гледахме Шрек. Много забавно филмче, наистина съм пропуснал, че не съм го гледал до сега. Не е просто шаренийка за малки деца, а си има достатъчно хумор за попораснали деца като нас. Сега да видим дали ъпгрейда на дюшека ще е успешен.

Вторник, 16 Януари 2007

С още малко тунинг преди да заспя уцелих точното количество въздух в дюшека, така че нито да скърца, нито аз да опирам в земята. Благодарение на това спах като къпан и в 7 бях свеж като репичка и готов за втория работен ден. Ех, не и преди да си изпия кафенцето за добро утро в много приятната компания на Дени. Сега се убеждавам, че има само едно нещо по-добро от да си изпиеш сутрешното кафе, да си изпиеш сутрешното кафе с компания.

И днес беше спокоен ден за Българската демокрация. Нямах много зор на работа, следобеда отидох да видя, първата си квартира - приятно едностайно апартаментче, на около 15мин пеша от работа. Напълно обзаведено с посуда и всичко. ТОчно на горната граница която съм готов да дам, но те всичките добри предложения са там. Освен това си уредих за утре и второ посещение на една квартира, която път трябва да е що годе близо до Дени. Сигурно като я видя и нея утре ще избера една от двете и това ще е.

Вечерта понеже знаех, че Дени ще закъснее реших, да я изненадам малко, приготвих вечерята - топла крем супичка, баничката загрях във Фурната с масълце да омекне и направих по едно пудингче за десерт. Просто няма как по-добре да се отблагодаря на Дени, че ме подслонява така, мога поне да се погрижа за нея докато съм тук и да смъкна поне това малко бреме от плещите и - хапването.

Сряда, 17 Януари 2007

Нещата на работа тръгват полека. Вече не се занимавам с глупости само, а компилирам всички неща и почвам да навлизам в детайлите на проекта. Мисля че до края на седмицата ще се заема и с малко програмиране от мен. Иначе сутринта посещението ми на другата квартира се оказа пълен провал. Естествено разбра се че имало Amersee улица и в Мюнхен и в някакво негово предградие. Аз съответно се шматках един час напред назад по улицата в града. Накрая дори взех такси, и като показах адреса на шофьора, точно както беше написан на листа, той ме светна за моята заблуда. Аз пък теглих една майна наум, извиних се на хората които и без това се бяха отказали да ме чакат вече и си отидох на работа. Вечерта се обадих на другия човек за първата квартира, срещнахме се надвечер, платих му и си взех ключовете. И така, вече имам квартира.

За да почерпя по този повод - на връщане минах през магазина купих една бутилка Вино, подходящо мезенце, сладолед и ягодки за десерт. Освен това реших да подсигуря доброто настроение на дени, знаейки че я чака тежък ден в Унито с едно смайли направено от запалени свещички. Оказа се, че денят е бил добър и за нея, което пък направи малкото ми тържество още по радостно. Нещо съквартиранта и май не ми се радва много, но аз така или иначе наближава да си замина, така че смятам ще ме изтърпи още ден-два. След хапването гледахме и Шрек 2, е аз гледах Шрек 2 а Дени го сънува май само, но може би нейната версия е била още по интересна. Дори успях да се измъкна и да разтребя лаптопа без да и прекъсна филма, който гледаше насън. Аз също се трупясвам, защото навъртях поне 15км днес напред-назад.

Четвъртък, 18 Януари 2007

Днес малко по спешност се наложи да се преместя в новата си квартирка. Оказа се, че съквартиранта на Дени май хич не му е понесло моето присъствие, съответно мърморил на Дени мизерника. Вместо като има проблем с мене да дойде и да го каже на мене...не му било удобно. Ха! Че как да му е удобно като всичките му проблеми са само в (или май с) главата му. Няма как да го сложа на мястото му, защото само ще навлека още по-неприятен съквартирант на Дени. ДАно поне миряса, че се изнасям и да не я закача нея, защото иначе ще отида да го питам аз, какъв проблем още има. Както и да е важното е да сме ние живи и здрави, няма да берем грижа на психичните отклонения на другите я. Вечерта тъкмо докато се местех, вилнееше урагана Кирил тук. Не беше невиждано силен вятър, но надигаше куфара на един два пъти от земята и бая прах изядохме заради него.

Петък, 19 Януари 2007

Стана ми традиция, винаги като изляза от работа, да си вадя от джоба ябълката която Дени ми дава сутрин и да си я хрупам на път за вкъщи. А тия ябълки наистина хрупат много силно и само събира погледи първата хапка. Като по ония реклами на чипс, помните ли ги, дето едни хрупат чипса и всички се оглеждат какво се кърши. Днес обаче сефте се прибирам в новата си квартира, но пък вечерта излязохме малко до едно българско заведение тук. Казва се РИла. Обслужването са българи, съответно може да си поръчаш на Български, даже имаше в менюто баница, кюфте, кебапче и разни български ракии и вина, но не и българска бира за съжаление.

Събота, 20 Януари 2007

Първата ми събота тук. Сутринта почетох малко за предстоящите изпити. Те малко висящи се оказаха. Аз не казах тогава, ама в сряда тъкмо като ми вреше и кипеше да намеря пустата втора квартира, ми звънят от Дармщат от Унито. Не ми била завършена процедурата по записване за изпити и трябвало на всяка цена да ида ако искам да се явя на изпитите. Та утре ще се пътува за Дармщат даже съм взел Понеделник свободен от работа. Малко поиздивявам в къщи, защото нямам интернет, а аз съм свикнал, че където има компютър там има и нитернет и постоянно посягах към браузъра, линукс ми липсва също. Вечерта пък Дени ме запозна с колегите и приятелите си Българи тук в Мюнхен и заедно ходихме в някакво заведение нещо като много клубове на едно място, имаше всякакви - Диско, Рок, Хаус, Техно и т.н. Ние бяхме в някакво хаус клубче по желание на една част от аудиторията. Хареса ми компанията, става приказка с тях и си изкарахме весело. Дори имах "честта" да опитам наргиле. Не съм познавач, но като дългогодишен пасивен пушач (никога не съм пушил дори и една цигар активно!), дима на наргирето не е и грам тежък. В устата не се усеща нищо, ако не го виждаш да го издишваш няма да разбереш, че го има. Мирише приятно поне, за сметка на цигарите. Не мисля да ставам пушач заради това, но поне знам още едно нещо добро или зло какво е. Като с пурите - сигурно няма да си взема сам наргиле, но не бих отказал като ми предложат да дръпна.

През нощта ходих до Дени да взема един сак от нея да си пренеса нещата от и за Дармщат, че не ми се дават пари утре за билет за всички линии. Естествено вече беше толкова късно, че хванах на косъм най-най-последното метро за нас и към 2 и 30 си легнах, а утре май ще се става рано. Нищо здраве да е, иначе няма да е забавно :-).

Неделя, 21 Януари 2007

Първото ми връщане към Дармщат от както заминах за Мюнхен...не трябваше да е днес а след седмица, мамка му. Тотално ми объркаха плановете тия веселяци от унито, ама здраве да е то за всичко си има оценки, както казваше Иванича. Довлякох се в Дармщат в късния следобед, и само имах време да се чуя с Конрад, уви но не и да се видим, бил зает. Порадвах се на интернета, малко скайпче с тоз-оня, колкото да не забравям как е. Нагледах Гризача, всичкте му важни логове, мястото по хардовете, статистиките на сървърите и се радвам, че не забелязах никакви заболявания по него, здраво си ми е Гризачето. Най-сетне се хванах и да понапиша някой ден в Блога. Дааа знам, бях го зарязал маса време, но нямаше как, като съм в България и не ми се пише. Тоест аз тогава изживявам събитията не ги пиша. Ако си губех времето да ги пиша нямаше да има достатъчно да изживея всичко! Обещавам в най-скоро време отново да върна Блогчето в актуално състояние и да го поддържам в такова до колкото ми позволява липсата на интернет вкъщи.

Понеделник, 22 Януари 2007

Тия от университета ще ги разстрелям ако мога. Отивам си днеска рано рано да видя какво не е наред с изпитната ми регистрация. Те в аперативка. Чакам...чакам...заспивам...неее не заспивам, а си чакам като кон отпред. Идва жената и ми вика: - Ами г-н Пастърмов не сте писали номерата на изпитите тука и не може да ви регистрираме. - Е защо не ги попълнихте нали ги имате. - Ха, че аз ако тръгна на всеки да му търся тия номера, знаете ли колко време трябва да се занимавам. (при положение, че малко преди това ми обясняваха - вие сте първият и единствен засега, които се регистрира за магистърски изпити по време на бакалавърското си следване, грррр) - Ами аз от къде да ви ги намеря номерата? - Ооо, ми де да знам, вървете във факултета и питайте незнам кой си, той трябва да ги има. - Хубаво, ама аз си отивам за Мюнхен след час, как да ви пратя като/ако ги разбера след като съм си заминал? - Ами, че вие можехте и без това да ми ги пратите по Факса... Е тука вече добре че нямаше тежки предмети наоколо, просто вътрешно в себе си виждах апокалиптични сцени, как и късам главата, набучвам я на разни ръждиви и дебели колове, обелвам и кожата като обелка на банан, други приятни сцени от хорори ако ви идват наум сигурно също са ми минали през главата. Аз като я питах преди няколко дни, кажете какво трябва да допълня и може ли по факс? Не, не можело, трябвало лично да дойда! Мамка му! 60 Еврака за тоя дето клати гората. Че и на всичкото отгоре просто излязох, пуснах си лаптопа, отворих страницата на факултета и там с големи букви има линк - "Списък на изпитите на фак. по Информатика", където надлежно в колонки си ги пише - Име - номер бла бла. След 10 минути и ги треснах на едно листче и си заминах поживо поздраво за Мюнхен.

Е не ми беше писано да пътувам с нормални хора. На близките седалки 3 часа пътува едно цигане, което май беше обрало някого щото подхвърляше няколкостотин евро и един GSM дето ме врънкаше да съм му дадял моя да проверяло работел ли неговия. Гейчето явно ме мислеше за наивник някакъв, ама като ми писна учтиво да му отказвам, го сложих на мястото му, той и кондуктора го беше надушил щото вися наблизо почти през цялото време. После пък на неговото място седна един дядка, дето се скарал с бабичката на гарата и я натири да сяда другаде, по-късно пък дойде някакъв друг дядка да го увещава да се върне, оня и него натири и пак си остана сам. Поне като компенсанция, нещо беше бъгнат оригинлния влак, с който е трябвало да пътуваме и резервния, които бяха пуснали, беше само с вагони първа класа с доста удобни кресла. Аз тъпчото да тръгна с батерии с сумарна мощност от 8000mAh и в тях да нямам общо и 1000 едвам със супер икономии изтика лаптопа да свири mp3-ки около 2 часа.

Тука мога само да ви препоръчам една програмка казва се RightMark CPU Clock/Power Utility. С нейна помощ може да си бъзикате SpeedStep настройките на CPUто. Така например аз го бях шибнал винаги да е на множител 6 с минимално напрежение и допълнително да не ползва повече от 33% от циклите си ефективно. Тоест се едно бях с 200Mhz проц., напълно достатъчно за mp3 player. Освен това бях затворил лаптопа да не свети дисплея, спрях WiFi-а, дигнах кеша на WinAmp да зарежда по цели песни, така харда се спира за по 3-4мин м/у песните. Извадих CD-то да не се върти и то и така от 40% батерия изстисках 2 часа - като нормално компа дори и ненатоварен изяжда цяла батерия за около 2:40 часа.

Вечерта Дени ми гостува сефте в новата ми квартира. Сготвихме си малко вкуснотийки за хапване пиленце с ориз и фламбиран банан за десерт с коктейлче за прокарване.

Вторник, 23 Януари 2007

Днес свърших доста добра работа. Понаправих задачите дадени ми за тия дни, че и малко отгоре, сигурно ще жебна някоя червена точка от шефа затова. Освен това си прокарах Скайпа да ми върви на работа, така че вече не съм тотално откъснат от света докато съм там. Все пак да знаете сигурно ще го държа в невидим режим или в DND, но ако има нещо спешно съм винаги насреща. Вечерта минах през Дени да и върна сака и да си взема костюма и малко да я понервя ама май не успях много, много ;-), поне и оставих много мощния медальон за разваляне на черна магия, сваляне на проклятия и заклинания, както и предпазва от мърморещи професори и носи късмет по изпити и изобщо, няма начин да не помогне, най-вече на създателката си ;-)..

Сряда, 24 Януари 2007

Днес имах ревизия на работата ми до тук. Шефа остана доволен, аз също. Вече почвам работа по главната ми задача, която е и основна тема на дипломната работа. Успях за малко да се чуя и с бащата в Скайп за сефте от както не живея в общежитието.

Вечерта отидох да видя Дени, която май е малко понастинала, но иначе изглеждаше във форма, утре трябва да е като нова.

Четвъртък, 25 Януари 2007

Най-сетне и мюнхенските власти ме признаха за студент. С много зор и обяснението каква огромна услуга ми правят, понеже съм нямал верния документ, ми издадоха карта за намаление в градския транспорт тук. После докато бях още по центъра, открих къде се продава ментичка, че да мога в по-масови количества да направя някой път коктейлчета ако се наложи. Наминах и да видя Дени оправила ли се е. Изглеждаше ми добре, дори ми предаде обратно артефакта на силата - медальона с дракона :-) утре ще го тествам дали пък тя на свой ред го е заредила с положителна енергия за мене.

Петък, 26 Януари 2007

Чували ли сте за Quad-Trees. Структура от данни, която по своята същност много напомня 2-d k-d Tree. Това пък за непросветените е балансирано двоично дърво за търсене, което обаче е специално пригодено за многомерни ключове. Тоест примерно ако искате да запазите списък с координати, но се нуждаете бързо да можете за определите дали дадена точка е в списъка или не. Именно тогава идват на помощ тези дървовидни структури. Принципно трика е, че дървото съдържа два вида елементи "хоризонтални" и "вертикални" ако запазим парадигмата, че говорим за координати то "Хоризонталните" елементи делят пространството на ляво и дясно от дадена позиция, вертикалните на горе и долу. Така може с логаритмечен брой стъпки да се провери дали дадена позиция е в дървото. Това дори е полезно ако искате да компресирате картинка с ниска ентропия. ТОест с големи едноцветни области. Защото вместу да представляват отделни точки поддърветата може да са цели области и така ако имате голямо черно петно може да го компресирате в няколко съседни квадратни области. Това дори ви дава една голяма екстра без пари - ако дървото е много голямо и се преточва през бавна среда по слоеве от корена можете да почнете да показвате груб изглед на картината още от рано като при прогресивните jpeg - те дори работят на подобен принцип до колкото знам. Сега да кажа и защо го пиша това. Работата ми сега е да измисля добра структура за пазене на sparse (сори не го знам как е на български) матрици в паметта т.е. такива с много нулеви позиции. Е, мислих доста и засега май това е начина, който мога да измисля с най-добър баланс на всички операции - добавяне, търсене, триене, обхождане по редове и колони. Интересно ми е (макар да не вярвам, че на някой от четящите ще му се мисли въобще, даже тези стигнали до тук да ми се обадят да ги черпя по бира - герои) какви са вашите предложения, темата е интересна, а няма много писано по нея в интернет. Само да предупредя не се касае за матрици 10х10, че да ги пазя като двумерен масив - става дума за милиони редове и стълбове и под 10% ненулеви позиции.

Събота, 27 Януари 2007

Сутринта се наспах за сефте от две седмици много добре. Понеже ми писна да стоя в изолация тук в къщи, тая сутрин най-сетне се реших и си купих сим карта на договор с home зона в която разговорите ми вътре в оператора и със стационарни телефони са безплатни. Това е в радиус от около километър около адреса който съм задалл Така си поплямпах даже веднага около час с този и оня и ми поолекна. После писах по дипломната малко, дори я докарах до близо 10стр. Това си е 1/3 хич не е зле, върви си полека лека макар и с около 0,6 - 0,7 стр на минута, а аз се надявах на 2. Вечерта пък ходихме на кино с Дени и колегите и. Гледахме Бабел (Babel). Интересен филм без една конкретна идея, а по скоро сбор от няколко сюжета уж случайно свързани от разни съвпадения. Във филма има и много сцени, които просто разбиват. Стечения на обстоятелствата, които няма как да очакваш. Накрая свършва някак си по средата, не разбираш за никои от героите какво точно е станало. Все пак, предвид завръзката, края е направо хепиенд на фона на това което очаквах. Интересен филм, струва си гледането, но не и ако просто искате да се отпуснете и да дремете, филма иска малко мислене.

Неделя, 28 Януари 2007

Е днес се сдобивате с първата част от обещаните постове за липсващите дни. Вече има всичко до деня на заминаването ми за Мюнхен. Скоро ще сложа и останалите, но потрай сърце. Това благодарение на Дени, която ме остави цели 2 часа да и тормозя компютъра, а аз за малко да отърва една камара троянци на него. Отварям си аз добре позната страничка и харда почва да стърже, мрежата да свети на кило, а AVG-то веднага се разписка като за световно. В този момент ми светва...НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!! Тъпото IE обаче неебателно си дръпва exe-тата, пуска ги - (това не разбрах защо AVG-то не го предотврати де, а само ми квичеше) и бааам почва се. Тоз троянец - трии, оня троянец - трии и тей до 10 пъти. Накрая само един AVG-то нещо не можеше да го убие, а той се предаде на таск менаджера и аз го изтрих сам, после почистих кеша на IE и след втория тест на целия хард беше пак чист. Ръчната проверка за нови файлове също не показа нищо, ама преживях 5-6минутна нервна криза. Аз, човека на който се вярва че би оправил компа, го тъпче с вируси. Накрая сложих огнената лисица, отворих същия сайт с нея, дръпнах си каквото ми трябваше и нямаше никакви проблеми. Какъв е извода деца? Не ползвате IE ако ви е мил Windows-а. За благодарност дето насмалко не и скапах компа, Дени ми беше направила и хапване през това време, вместо да ме изхвърли през прозореца като мръсно коте. Тая вечер даже ще си припомня веселото спане на дюшека като да плуваш със сал по морето, как ми липсваше повече от седмица ;-).

Понеделник, 29 Януари 2007

Най-сетне успях да докопам Конрад да се чуем. От няколко дни се опитвам да му се обадя, а той все не си е в къщи. Днес обаче го сгащих хехе. Той бедния трябваше втори път да учи за шофьорски изпит защото немците не признават мексиканската му книжка. Похвали се, че го е взел, значи ще черпи като се видим в Дармщат. Ейй това нещо телефона е голяма работа, само дето батерията на моята стара нокийка 3310 сдава багажа за има няма час и половина говорене, разбрах обаче че на леля ми новата батерия дето и взехме за 20лева от Търново, правена в България, уж, държала поне по седмица, така че сигурно ще ъпгрейдна напролет като си ида.

Мале щях да се изям днеска, чак като се върнах от магазина видях, че бирата била намалена наполовина, трябваше да си взема не едно а три стекчета, тц, тц, тц.

Вторник, 30 Януари 2007

От вчера работя с един човек по моя проект. По точно обсъждахме въпроса за най-оптималната структура за sparse matrices, сещате се нали? Той много прилича на Аинщайн, както е на оная снимка - изплезената. Много е умен определено, по своемо е маниак, не като мен и кекса примерно, не е екзалтиран маниак, а тих но се усеща, че вътре дреме злия гении. Та от вчера се надлъгваме с него кое от две решения е по-бързото. Още не съм успял да ги премеря едно с/у друго, но усещам, че надпреварата става трудна. Все пак и аз ще се боря до последно. Утре ще тествам кой кого. Но пъкк ми е приятно да работя с него, независимо че той е един от малкото хора в отдела, на които никой не се обръща на ти, но не е надменен или нещо, просто явно не е от хората, с които да се бъзикаш за губене на времето.

Сряда, 31 Януари 2007

За сега губя надпреварата на работа. Имам още някой козове, които мога да извадя, но съм все още 50% назад в най-важните операции. Има само една операция, която е по бърза при мен и то с много, а и няма евтин начин да се направи бърза в неговата структура без да се раздуе здраво нуждата от памет. А аз дори имам идеи как мога да компресирам нужната ми памет до пренебрежимо малки размери дори и при големи размери на матрицата и огромна степен на запълване. Ще видим утре като рапортувам на шефа какво ще каже той и ще даде ли зелена светлина на моята идея или ще настои основна имплементация да остане тази на колегата :-).

Вечерта намерихме къде е ледената пързалка на Олимпия Центрум, даже мислехме там някъде да пийнем кафенце, чайче, нещо, но времето стана доста хладно и още леко мократа ми коса взе да се втърдява на тила. Затова с малко зор убедих Дени да идем да пийнем по едно топло чайче в нас. За щастие я застигнаха малко добри новини като стигнахме в нас, които дори и телефона и, които аз запратих доста жесточко на земята, не се поинати да и предаде. Заради тях ни се посъкрати соарето, но поне беше весело, пък и за добри новини е малко по-лесно да се лишиш от приятната компания и да се обречеш на няколкочасова скука. Сега остана да довърша последните редове на блогчето и да ги пусна утре за масова консумация. Ликувай народе най-сетне пак четеш пресни новини!

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.