The Diary

Архив за Март, 2007

Четвъртък, 1 Март 2007

Хайде честита Баба Марта на всички! Да сте румени и засмени и бели и зелени и червени и така нататък, сещате се и сами нали. И да чакате да дойдат щъркелите и да цъфнат налъмените дървета и да ви попъплят правките и всички други суеверия свързани с мартеничките, които знаете и незнаете.

След ектремния вчерашен ден не мога да се оплача, че днес беше спокойно. Сутринта полека на работа, вечерта мислехме да ходим да гледаме филма 4 минути, но като се събрахме на центъра и решихме, че груповия ентусиазъм не е много висок затова се пренасочихме към един пъб. Там обаче беше фраш и всичко което направихме беше Пафката да блъсне една сервитьорка и да излее 3 бири на земята и върху себе си. После се изнесохме за Рила - БГ кръчмата тук. Там поръчахме бирите, аз взех едно плато Войводи за мезе (суджучец, луканчица и естествено ПАСТЪРМА), за все още неотеклия се РД. Там даже получихме и по една мартенича подарък и така вече имам 4 на ръката. Само мартеничките от нашите нещо се забавиха. Уж трябваше вече да дойдат, а нещо по жицата ги няма.

Петък, 2 Март 2007

Днес все пак отидохме да гледаме филма. Филма се казва "4 Минути" немски филм е и става дума за едно момиче затворничка, която баче може да свири много добре на пиано. Та една жена идва в затвора да я учи да свири, не се разбира защо, но се зарибява с тая защото тя наистина много ги чева работите. Момичето обаче е бая сприхава, преби един надзирател даже още в началото и какво ли още не, но накрая се поукротява и печели даже на разни конкурси и накрая става доста трагично заради разни неразбории, но тя все пак свири на гранде финале на конкурса, и то не класика, а едно много яко нейно парче. Знам че така разказано е скучно, аз не очаквах да се рибна по филма но ме изкефи. Просто е необичаен, на моменти даже леко хорър отива направо, други пък има такива върли лафови и брутален черен хумор. Малко филми са ме оставяли с чувството като свършат да нямам желание веднага да изкоментирам нещо. Днес след филма почти не ми се говореше след него, не че нямаше какво просто не чуствах че има какво да кажа, което някой в залата да не е усетил и сам.

Събота, 3 Март 2007

Честит празник на всички Българи! Днес ми хареса това което беше написал Калин (онзи калин дето го писаха в Борба, дето работи в САЩ със нобелови лауреати) в Скайпа си : Всеки ден е една малка освободителна борба за БЪЛГАРИЯ и всички трябва да се борим в нея!

Макар че днес ще прозвучи популистко, казвал съм го доста пъти и пак ще го кажа - аз може да съм на 2000км от БЪЛГАРИЯ (да днес БЪЛГАРИЯ няма да я има никъде с малки букви, дори и аз които по принцип съм скаран с главните букви :-) ) никога не съм спирал да бъда Българин и никога не съм се мъчил да го скрия. Всяка едно мое достижение е в името на БЪЛГАРИЯ. И ще използвам деня да пофилософствам малко над тукашното отношение на Българите (студенти - другите не ги знам) към националнта си принадлежност. Радва ме че няма много които се мъчат да го крият. Наистина и такива има, но е тъпо особено когато видиш някакъв сополивко дето дори не може да приказва и на половина правилно немски ама като го питат от къде е и почва да овърта от колко време бил в Германия и как се муствал местен, по дле и от Турците тука с техния брутален немски с бронкски акцент. Другите пък ги деля на две групи - тези които се стараят да се интегрират и тези които не желаят да го направят. Аз мисля че принадлежа къв първите, защото не мисля, че да се стараеш да поддържаш контакти и с немци и с всички други култури около теб е отказ от националната ти идентичност. Не е патриотично да се движиш само сред българи. Сигурен съм, че съм успял да дам поне мъничко от БЪЛГАРИЯ на всеки немец които е пожелал да получи, а те не са малко. Не твърдя че и аз не съм приел мъничко гермавия в себе си, но нима не е хубаво когао културите се обогатяват взаимно - важното е да избереш какво да вземеш и какво не. И важното е да го предаваш и на другите. Не живеем в 16 век все пак. В Дармщат най-големият Български клуб се казва Съединение - името намирам за много красиво, още повече от гледната точка на Българин е и много правилно избрано, защото една лоша наша черта е постоянното цепене на колектива (съжелявам, но дори и мен ме засяга, и аз не винаги желая да съм в компанията на някои Българи които познавам, е поне не желая и да съм в компанията на много другоземци също ;-) ) и името подтиква именно към борба с този проблем. НЕмците обаче го разбират погрешно, като мислят, че идеята на името да подтиква Българите към затвореност и общуване само помежду си - усещане и без това не безпочвено предвид малкото Българи които поддържат връзки с немци. Все пак една от целите на клуба е и популяризирането на БЪЛГАРИЯ тук, а именно затова името не помага много. Ама какво ли ви отегчавам стига съм се разливал - хайде пийнете една греяна ракийка и хапнете малко ситен суджучец и се почуствайте поне за малко MADE IN BULGARIA! ;-)

Неделя, 4 Март 2007

Една особено дълга и досадна Неделя. Мина едвам едвам дори за пръв път от поне месец пуснах пак телевизора. Поне там попаднах на интересно филмче за Лапландия и шейни теглени от кучета и цялата феерия (специален поздрав за смока с тая дума :-) ). Надвечер Дени поне малко ме спаси от скуката като ме навести след работа - дори остана да хапне тук малко спагети (уви не със сос от корени какъвто може само тя да приготви ;-) ).

Понеделник, 5 Март 2007

От днес не съм вече сам в бюрото ми. Дойде някакъв докторант от Унгария. Изглежда метълюга някакъв но още е много наплашен и не реагира много адекватно. Все пак има шанс за него. Тей или иначе ми е последна седмица тук, така че какъвто и да е ще го изтрая още няколко дена. Днес даже се разбрах с хазаина за предаването на квартирата и дори почнах да я попривеждам в оригинален вид.

Вторник, 6 Март 2007

Усеща се как краят на работата ми наближава с всеки изминал ден, все павече време минава в уреждане на разни неща позаминаването от колкото в работа. Почвам да подлеждам и из квартирата, че утре вечер ще идва хазаина да и хвърли едно око преди в петък окончателно да я предам.

Сряда, 7 Март 2007

Вечерта беше farewell партито в къщи. Поканих Дени уж да хапнем по нещо, тя пък не и се хапваше и така си останахме само с гледането на филмче, но въпреки това беше забавно ккто винаге е. А като стана 11, което по нашия мил български часовник значи 12 тоест се почна 8мият ден на месец Март използвах и удобния случай, че имах дама до себе си да и честитя светлия празник и така дори да успея да изпреваря тълпите с поне няколко пилешки гърди напред :-D.

Четвъртък, 8 Март 2007

ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА, ЖЕНИ И МАЙКИ (НЕ В СПЕЦИАЛЕН РЕД) ВИЕ ПРАВИТЕ СВЕТА КРАСИВ И САМО МОГА ДА ВИ ПОЖЕЛАЯ ДА ПРОДЪЛЖАВАТЕ В СЪЩИЯ ДУХ. ЕТО И МОЕТО ВИРТУАЛНО ЦВЕТЕНЦЕ ЗА ВСЯКА ЕДНА @-`-,--

Сутринта беше презентазията ми за това какво съм свършил в Сименс през двата месеца практика. Независимо че не бях тренирал никак за нея мина учудващо добре. Всъщност мина добре, защото в един момент от тъпа презентация се превърна в дискусия, където аз останах само като водещ, но всеки му се приказваше, а това е зарибяващо. Именно затова си мисля, че не са останали недоволни от нея. Пък и не много малко работа беше отикана през това време де.

Следобеда мина в събиране на багаж и транспортирането му към Дени. Вечерта пък се събрахме с Дени, Ася и Пафката да попразнуваме малко дамския празник. В българската кръчма беше естествено абсолютен фраш, така че пак в Nacht Kanitne-то се набутахме, но пак си изкарахме добре. Между другото пих някаква бира дето се води Dunkel Stark сиреч тъмна силна и е 8% а не 5% като нормалната бира и се усеща да му се невиди. Не че съм се напивал ама да усетиш една бира и четвърт си е все пак забележително (добре де може да е било и от бирата която преди това изпих, пък и не бях ял ;-) ). Ама след тежкия ден си ми трябваше подобаващо отпускане.

Петък, 9 Март 2007

Това е днес приключих практиката си. Даже бях там само до обяд. Видях се с ръководителя на дипломната ми, да си лафнем за последно преди да тръгна. Все пак добрите отношения са най-важното което човек оставя след себе си. Следобеда досъбрах багажа, доподредих каквото имаше и в 5 сдадох квартирата безпроблемно. Вечерта се опътих с останалия багаж за Дени, където да пренощувам преди утре да отлетя обратно за Дармщат. Мале като гледам колко багаж имам и ми става зле. Кога сварих да пренеса 2 куфара и един сак багаж?! А и имам да влача два лаптопа още! Утре ще ми се омъни гъза да ги пренеса тия неща ама нейсе аз съм си виновен и пак нищо не ми беше излишно. Или моне не живях спартански, все пак кога съм живял аз натясно ;-).

Коментари

Здравей, може би се сещаш че съм попаднал търсейки
inurl:servebeer.com
Както и да е похвално е че си се обадил на дипломния си ръководител, аз като мишка се крия от моя че още до никъде не съм я докарал с дипломната си работа.
Много ми хареса страницата ти.
Интересно ми е сам ли си пишеш кода и или ползваш CMS.
Ще ми се и аз да имах малко повечко време та да си "скова" прилична страница, а не да я пълня с простотии...
По-какво е изпита че не можах да хвана историята?

Написа Якимов (email) (www) на 31-Mar-2007 15:26

---

Мерси за благия коментар ;-)
Изпита ми е беше по Операционни системи за който съм мрънкал тогава иначе писах дипломна по оптимиране или изследване на операциите както се води в доста вузове май. Обаче не толкова върху математиката колкото разработка на една C++ библиотека за решаване на оптимизационни задачи.
Не не ползвам CMS. Блога е написан от Георги Чорбаджийски и е Open Source самия сайт като дизайн е от Петър Величков а съдържанието си пиша и поддържам сам. Форума ти е ясен phpBB, а аз си пиша само разни дребни php-та като потрябва. Иначе основното ми занимание покрай сървъра е администрацията на самата машина, все пак сървъра е в коридора на квартирата ми :-) Аз скоро ще добавя още дни в Блога и там мисля да опиша последните ми постижения в автоматизацията на корекцията на проблеми с нета, че нещо напоследък провайдъра ми много се скапва.
Защо не можах да отворя твоята страница?

Написа ___Jul___ (email) (www) на 05-Apr-2007 12:19

Събота, 10 Март 2007

Сутринта се позабавлявахме малко гледайки разни кратки филмчета от локалния ftp в общежитията и към 12 се пуснахме към гарата. След часово мръзнене на перона (знаех си аз, че не трябваше да тръгваме толкова рано ама нали да съм сигурен да му се невиди) си потеглих обратно за Дармщат. И така това е КРАЙ...THE END...ENDE...КОНЕЦ. Свърши се практиката. Каква е равносметката? Не мога да се оплача - практитаката макар и не особено предизвикателна не беше безполезна. Научих още за CVS (макар да мислех че той вече изчезва) както и пописах отново в средата на Win. Даже за сефте се старая да компилиам и в VS6, VS2003 и VS2005. Така понаучих малко и за разликите между тия компилтори и се изненадах приятно, че MS се стараят да направят компилатора си максимално съвместим със стандартите. Шефа ми също беше разбран, естествено искаше бая от мене, ама аз се стараех да не разкривам пълния си потенциал за да не ме експлоатират. Така работех на 80% мощност и пак давах желаната производителност без да се правя на супермен. В личен план също не мога да се оплача в никакъв случай - прекарах си забавно повечето време най-вече благодарение на Дени (много много благодаря) и нейните приятели там Мила, Ася и Пафката. Конрад също ми беше на гости. Като цяло ми излезе бая скъпо това посещение в Мюнхен, но не съжелявам и за миг. Хайде ADIOS Мюнхен.

Все пак да благодаря и на Франки, че дойде да ме посрещне в Дармщат и да ми помогне да отнеса всичките си багажи довкъщи. Пък и ме вкара в час със последните клюки отфербиндунга, а май не малко съм изтървал последните два месеца ама го понаваксах с негова помощ.

Неделя, 11 Март 2007

Неделята преди изпита ми гледах поне малко да допрегледам дупките в познанията ми. Пробелма е че темата ми е супер позната и имам много знания по нея, но нали занете как е, всеки професор иска да си чуе неговите приказки, а като не си чувал почти две трети от лекциите как да му кажеш това което иска да чуе. Поне времето и днес се задържа много хубаво направо си е пролет, дано такова и да остане докато съм в Германия сега.

Мале за 10 дена дето сървъра ми беше офлайн са се събрали 2.5гб обновления за Дебиана не е зле.

Понеделник, 12 Март 2007

Изпита беше приличен, след като почти си реших че ще закъснея и все пак се завлякох 2мин преди началото там, за час и половина го опатках, добре че даваха да си тръгнеш като свършиш, че незнам как щях да изтъпея още половин час там. След това отидох до работа и се разбрахме тая седмица да помогна малко като компенсация, че няма да ме има първата седмица от април. Иначе днес врето е просто бижу, направо супер, представям си как си седя на балкончето с коктейлче в ръка. Днеска няма да е ама да остане така и се заканвам, че ще го направя.

Вторник, 13 Март 2007

Днес по навик се измъкнах от леглото още в 8 и нещо. Ходих до гадовете в Аусландсамта да им дам писмото да ме чакат още за оценката на дипломната и после минах през работа да се оговорим със шефа какво има да се прави и да им помогна в тия 10тина дни преди да се изнижа за България. Много ми се иска вече само да лентяйствам но ще стисна още една седмица зъби и ще отрая до заминаването някак си.

Сряда, 14 Март 2007

Днес вече си пролича натрупаната умора от вчера 12 до днес 12 съм спал непробудно, дори и без да си бях пуснал пердето като хората. Явно наистина съм имал нужда от здрав сън. Естесвено днес не можах да свърша много работа, а ме юркат и от Сименс пак. Ама ще чакат, парцал съм и ме мързи на кило. Даже още не съм сварил да дооправя багажа от Мюнхен, а скоро трябва да събирам нещата за България. Добре че поне времето е свястно и дано да остане такова до края. Следобеда ходих и до O2 да ги накарам да ми оправят хомезоната, че я имам навсякъде само не и в Апартамента ми. Уж щели да ми я "оптимизират", каквото и да значи това.

Четвъртък, 15 Март 2007

Е съвсем не ми се бачка вече! Днес няколко пъти започвах някаква работа и всичките се провалиха в трясък и псуване. Просто да минава времето и да си вървя. Съжелявам, че не бях чак толкова полезен в това време на работа но просто нямам вече сили и желание за бачкане. И от Сименс малко ми лазят по нервите с почивката ми ама ще имат да вземат, вече съм планувал две седмици и половина никакъв бач. Лошото е че времето нещо се чумери и то няма да се задържи май безоблачно до като тръгна, ама здраве да е важното е в БГ да е добро!

Петък, 16 Март 2007

Най-сетне на края на седмицата един смислен работен ден и то като по чудо успях да свърша едната задача, която бях поел в Фраунхофер, с което поне малко се отсрамих за пропилените 3 дни преди това. Че и за Сименс им оправих бакиите и с това що годе си осигурих почивката. Остана да използвам уикенда да си събера багажа и да напазарувам подаръците, и в понеделник да си кажем чао на работа, и хей живот здравей здравей.

Събота, 17 Март 2007

Реших да изразходвам натрупаното напрежение в мен по един максимално полезен начин и се хванах днес на голямо пролетно почистване. Списъка е дълъг на нещата за правене. Днес ще е бърсане на прах и пода - първо прахосмук най-вече за килима, после миене на балатума. Следва подреждане на бумагите и изхвърляне на всякакъв род отпадъци. Утре ме чакат банята и кухнята. Освен това имам и да изгладя една огромна камара пране и да подготвя сървъра за дълъг период на самостоятелност, че не искам пак да се срине след няколко дена заради някоя глупост на Аркор. Изобщо си се представям като домакините по анимационните филмчета - въздебела леля с пенюар и ролки в косата и метла или точилка в ръка - хахаха.

Неделя, 18 Март 2007

Довърших почистването и вече домът ми блести от чистота. В банята се разминах накосъм с натравяне, ослепяване и изгаряне на дробовете от всичките препарати и тясното пространство - но поне наистина светна. В кухнята само не сварих да почистя отвътре фурната, но и аз нямам правилния препарат за нея. Останаха и джамовете ама те и без това знам, че нямат чистене - много е захабено стъклото. Вече може да заповяда пролетта и великден.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.