The Diary

Архив за Юни, 2007

Петък, 1 Юни 2007

Днес вече трябваше да наваксам за проспаното време вчера и оня ден и се хванах да поработя малко по-сериозно за всичките си работи и за унито, единственото, което не сварих да свърша беше да ида до Фраунхофер да пробвам нещо на място, но се надявам утре да мога да наваксам още повече утре е събота и ще приятно спокойно там. Вечерта пък пак бях извикан на едно събиране на гости на общежитието на Андреа, изобщо не мога да се оплача от липса на развлечения тая седмица.

Ааа, за малко да забравя - честит празник дечковци и малки и пораснали. Пазете лапетията във вас жива, защото тя ви е шанса да излезете психически здрави от тоя живот, ха наздраве!

Събота, 2 Юни 2007

Серията от последователни купончета продължи и тази вечер. Както мислех най-сетне да ида до Фраунхофер и от там да намина да видя Конрад, той каза като се обадих да го предупредя че, Мартин имал РД. Естествено както става в повечето такива случай се оказа, че може да се присъединя и в 11 и 30 бях на линия в Карлсхоф. Там се оказа, че се беше изсипал целия отбор и си изкарахме доста добре, ама към 2 вече изнемогвах и се прибрах да покъртя някой и друг час.

Неделя, 3 Юни 2007

Най-сетне сварих да прекъсна серията от излизания вечер и се отдадох на висене на работа до към 10. Това ми даде възможност да свърша не малко неща за унито, за Сименс и накрая за Фраунхофер и освен това да гледам много интересен филмче от един симпозиум на Гугъл, където Линус Торвалдс говори за Git. Системата за версиониране на сорс кода, която в момента се ползва от разработчиците на кернела. Много беше интересно да чуя тази реч. Принципно съм сигурен, че Линус не си е намерил само привърженици с крайните си изказмания, че "Those who like cvs are ugly and stupid", но е доста прав. Наисина нещата които описва са ужасно непрактични и трудни с CVS, а SVN не е кой знае колко по топла. Е по-добре е пак, но има какво да се желае. Както той описва тяхната ситема. Тя е децентрализирана система и главно за това, че всеки си има свое repository. Което си е негово и той си прави различните клонове за себе си. И съответно синхронизирането не е на ниво клент-сървър , клиент-клиент и се основава на принципа на пирамида на доверието (или верига както казва Линус). Става дума, аз си синхронизирам моята версия с хората на които имам доверие, а от мен синхронизират тези които имат доверие на мен. Така първо евентуалните проблеми трябва да минат поне през няколко инстанции докато стигнат човека, които пакетира и дистрибутира, в случая Линус. Естествено той казва, че подобна система е трудно приложима в корпоративна среда, заради липсата на ясно видима централизиланост, но пък е много ефективно в средата на отворения код. Вечерта гледах малко в сайта на Git. Наистина е интересно и ще го пробвам някой ден, но ми се вижда сравнително тредно за бърза замяна на друга система от този род. За заитересованите да чуят тази реч сами ето и линк към YouTube.

Понеделник, 4 Юни 2007

Зависта ми, че моите хора в България днес ще слушат Iron Maiden в България, а аз си мухлясвам тук заради безбожните цени на самолетните билети, беше поне малко смекчена от пощальона, който към 11 ми донесе едно колетче весело олепено в жълтото тиксо на Български Пощи. Вътре ме очакваха 4 суджуча и един фърчумак пастърмичка плюс няколко ФаФлички, едно шАкАладче и малко други вкусотийки. Ще кажете, че ням ли си салами в немско и няма ли при вас вафли. Е има и салами има и сладкиши, ама друго си е даси нарежеш мезето на тънко както само един суджук или още по добре добре изсушена пастърмица може. Затова и получавам такива неща от България и с вафлите е същото просто Баровеца си е Баровец (за Боровец става дума де) още повече наистина това на което ние викаме вафли тук не е супер разпространено. Вечерта за да отпразнувам суджука си сготвих една бобена яхнийка с дждодженец и чубричка и лучек както си требе по български и си хапнах бобец и суджучец по чорбаджийски както си му е реда!

Вторник, 5 Юни 2007

Днес като изключим краткия приятен разговор с Исия, която ми разказа че мислела да идва пак към Германия и да се опита да си намери работа тук, май зебевни или поучителни неща не са ставали. Но и само мисълта, че ще има кой да идва с мен в Steinbruch Theater е доста намузваща. И без това малко от хората в Дармщат споделят музикалните ми вкусове. Монката и Краси са си металяги и те, ама все не се засичаме нещо те като се засилят на някои концерт или фест аз не мога и обратно. За това надеждите ми са в Исия току виж с нея уцелим някой момнт да видим нещо, ама да дойде де, че иначе малко нероден Петко става.

Сряда, 6 Юни 2007

Днес след дълги колебания, най сетне се навих и си купих едно дъмбелче с 10кила да върна малко формата на тялото си, че последната половин година хич не се бях сещал да поддържам форма освен някоя и друга спорадична лицева или пък едно-двете ми посещения на фитнеса в България, с които обаче само успявам да задържа сланините да не превземат съвсем месото. В добрите си времена и двойно повече вдигах, ама сега едвам и с тоя тежест се оправям - усещам как ще мина пак през момента на здрава мускулна треска ама хак да ми е като блях толкова време.

Четвъртък, 7 Юни 2007

Оказва се, че и днес било почивен днес за няколко провинции в Германия и, ах, какво чудо! Хесен е сред тях! Знаех си аз, че не съм избрал грешната провинция. Та бяхме се оговорили с колегите да ходим да катерим днес и така и направихме. Към дванайсет ми звънна Марио да съм пред института в 2 и след като близо 40минути приказвахме празни приказки и се чешехме по главата къде да идем под лъчите на поне 30градусовото слънце (не, не се оплаквам аз си бях доволен от слънчицето, ама щеше да ми се разтопи огромната милка която бях повлякъл), накрая се запътихме за Хойбах (ха-ха Кекси знам си аз какво си мислиш МПС-ар такъв). Там има някакви много яки скали. Купени от няколко години от месните алпинисти, преди това са били каменоломна. Около 30-40метра отвесни скали на места супер гладки, на други приятно накъдрени, изобщо избор за всеки. Оказа се че имало 5 евро "вход" (няма как да има вход като няма ограда или поне не е затворена, но се предполга че си плащах, а и проверяваха). После пък смъмриха нашия човек, дето е член на алпиниското дружество, че можел да вземе само 1 човек, а ние бяхме 6 външни. А да споменах ли, че на работата имаме 2-3катера, дето си катерят често и са напреднали. Те се качваха първи и осигуряваха маршрути, а ние аматьорите се катерехме след тях. Всъщност това съм ви го разказвал като ходих веднъж пак с тях преди около година. Та аз се пробвах 4 или 5 пъти от тоито един път изкатерих цял маршрут около 25-30м, другите пъти не успявах да стигна до края на въжето, ама аз съм си аматьор де, а и не съм във върхова форма трябва да призная. Как да е тръпката си е яка, да се отпуснеш назад на въжето на 30метра от земята си е ментално предизвикателство, аз и преди го бях описал, но тогава бях на 10тина метра сега вече, този който ме осигуряваше на земята ми се стори доста далеч от мене. Пък и това наистина е супер спорт за тиймбилдинг, защото наистина трябва да свикнеш с мисълта, че ако не живота ти, то поне инвалидност трета степен ти виси в ръцета на някой от колегите ти. Има доста снимки в албумчето, който иска да гледа и да се намузва. Аз съм убеден, че ако ми се отвори възможност в скоро време няма да пропусна да ида пак.

Снимките са тук.

Петък, 8 Юни 2007

Без да искам днес прецаках лекцията си по статистика, ама се зарибих да пиша за Сименс и ми беше интересно да видя до къде ще докарам нещата. Накрая като се видя, че няма да се ходи до университета, се хванах и да попиша малко за унито, по различните задачи и домашни, които предстояха. Вечерта пък беше някаква годишнина на един търговски център и магазините бяха отворени до 12. Та с Томас слязохме да се шматнем и да видим Андрея, тя трябваше да работи нея вечер. След като повисяхме малко при нея и още толково дълго (не по наше желание!) на едно опашка в Бъргър Кинг, случайно се оказахме висящи още по центъра като почна зарята. То не знаехме, че ще има де иначе можеше и нарочно да останем. Забавното беше, че зарята я пускаха на залпове и изглеждаше все едно все се намира някой дето притичвайки съобщава на тия дето палят фойерверките "Ейр момчета намерих още един съндък муниции в мазата!" и така нямолоко пъти. После бавно влачейки се към къщи на Томас му хрумна брилянтната идея да отпуснем с едно наргиле и чашка Jaegermeister преди сън. Така че се прибрах вместо към 11, както бях го намислил към 3 без нещо в къщи, ама вечерта беше просто брилянтна да яиспусна с безсмислен сън, като ни заровят ще имаме време да си отспим, нали така? :-)

Събота, 9 Юни 2007

Нормално при часа, в който легнах вчера станах към обяд днес, но пък и така деня ми стигна да поотикам по-съществените неща докато дойдат Верена към 2 и после Кристиаан към 4 да наваксаме с пропуснатата среща в четвъртък по проекта. Интересното е, че успяхме да подкараме каруцата, ахам, пардон програмата ми и да получим даже решение! Колкото и невероятно да звучи, дори решението изглежда доста смислено така че може да се надяваме да е вярно, не че ще тръгна да проверявам всичките 600 и косур променливи дали изпълняват всичките над 500 условия на оптимизационната задача и така близо два часа си играхме да ръчкаме разни дреболии докато направим решима система.

А май не съм го направил още, но вече като се има предвид, че работата ми вече е официално проверена и заверена, мисля че като нейн автор имам правото да публикувам дипломната си работа. Нече че е енщо супер ново в областта си, но си мисля, че все още толкова много разработки в областта на ефективното съхранине на големи и слабо заети матрици (е добре де на английски е sparse matrices, а на немски duen besetzte matricen, а кажете ви сега как е правилния термин на български). Моята работа макар и основно на малко по друга, тема всъщност има като лайт мотив именно този проблем. И така работата ми е качена на сайта в категорията "Проекти", или директно линк към нея.

Неделя, 10 Юни 2007

Днес май само се мотках насам натам, нямам спомен да свърших нещо зашеметяващо, нито пък да съм видял нещо такова нейде наоколо. Само дето накрая в 10 и нещо отидох на работа и стоях до към 12 почти. Така е много яко в неделя да се тупнеш почти през нощта на работа когато повечето нормални хора вече спят за следващия работен ден, ама така е по хаксорзко хехе.

Понеделник, 11 Юни 2007

Още една малка стъпка към успеха на изпита ми по финанси прекрачих днес като получих потвърждението от шефа за датата и най-важното новия му учебник по темата на PDF-че на пощатата. Ех, остана само "скромната задачка" да го науча де, щото се оказва че по него имам да мина 300стр, ама халал да са. Вечерта пък Верена намина да правим презентацията за семинара в четвъртък, и с нея откарах до към 11. Добре че преди това вече бях потренирал малко, че последното нещо, което щеше да ми се прави в 11 и половина е да блъскам като гламав.

Иначе новината на деня е има копувач за Жигулата. Да мъчно ми е че се разделям с количката, все пак ми е първата (и единствената ) за сега кола която си се водеше на мое разположение (не не и бях чорбаджия по документи само на практика). Надявам се, че новите и собственици като си я вземат тези дни ще се грижат добре за нея и че тя ще ги вози още дълго. Самата количка си беше в доста добро състояние просто годинките и тежаха и затове на моменти си искаше нейното, но и до последно си вдигаше с 3-ма души 100км по равен път, което за нейните 27години ако не се лъжа си е постижение. Ето една снимка в нейна чест. Признавам с лошо качество но една от първите които нашите ми пратиха с уебкамерката още преди години като дойдох в Германия и посках да си видя колата.

Вторник, 12 Юни 2007

Днес вечерта след като си замина Верена ровейки насам натам из нета попаднах на този забавен тест. Става дума за тест от около 70 въпроса които определят твоята същност по 4 главни критерия, и друг път бях правил този вид тест мисля с подобни резултати, но не беше толкова обхватен като този. Освен това има линкове към сайтове на които надълго и нашироко е обяснено, какво е значението на отговорите, така че ако предополиж, че теста е направен от професионалисти а не шарлатани е доста смислено да се изчете написаното, поне мен ме уцелва мисля - една от предложените ми професии е програмист все пак. На които е интересно да види с какъв човек си има работа ето моите резултати от теста

Списък на работите, които биха ми пасвали;

Едно възможно тълкуване на моя тип;

...и второ тълкуване.

Сряда, 13 Юни 2007

Ураа след дълги битки днес най-сетне се докопах до заветния подпис! Плана ми за магистратурата е вече подписан. Беше забавно, че докато чаках да ми дойде реда, първо изпълзя Хюлия от вътре, през това време се появи и Диана, малко след това и Боряна, а миг по късно и две други българки и се заформи пак малко БГ общество в коридора. Просто в тоя факултет БГтата сме на принципа "Много сме! Силни сме!" (е поне сме много де ;-) ).

Вечерта разбрах от нашите, че вече Жигулата ми е отведена. Дано да е добър новия и собственик с нея ще ми липсва...:-(

Четвъртък, 14 Юни 2007

Сутринта беше изпълнене с моменти ала Swordfish. Трябваше да подкарам програмата за семинара под Win, което включваше светкавична инсталация на Qt 4, изкопаване на soplex за Win и естествено компилиране на програмата с VS 2005. Като на магия за около 20минути свърших и тази дейност, след като преди това 2 часа си бях играл да наглася презентацията. Накрая дори ми остана време да си тегля една косачка по лицето и да хапна малко, за да не припадна от глад на презентазията. Всъщност щях да имам достатъчно време, ако не беше, че исках и да мина през работа за да си отвоювам обратно компютъра от студентчето дето изневиделица се оказа, че още един месец щял да виси в Фраунхофер, и да мина преди лекцията по комп.графика да натисна шефа да посочи дата. Накрая всичко стана като на магия по план и се завлякох навреме за семинара, че дори и успяхме преди това да пообсъдим малко тактиката. Самия семинар мина блестящо, оказва се (ха-ха каква изненадаа :-), ей ама много съм гаден ), че ние сме единствената група с готово софтуерно решение, дори и на половината проблем - другите групи са се залутали дълбоко в математиката и дори там не си личи да са далеч пред нас. Ние може да не сме борили втория проблем на задачата, но пък първия имаме преборен. Друго си е ти да слагаш аршина, а другите да трябва да скачат след тебе. Но това е само благодарение на факта, че сме добре стикована група този път (и че аз пиша софтуера, хе-хе ама и скромен а).

Петък, 15 Юни 2007

Днес е първата вечер от годишнината на фербиндунга - това е тридневнен празник, първата вечер от който, само се събират бивши и настоящи студенти на спокойно лафче и малко хапване, вторият ден е пълен със събрания на различните ръководни групи и вечерта, самото тържество и третия ден има малка служба за берекет и после цър пър. Аз като касиер имам задачата, да оскубя от алтенхерените и перушината в полза на нашата каса и мисля, че тази вечер се справих не лошо, пък и все пак, вече имам опит преди три години трябваше да замествам Томас и пак скубех наред. Самото събиране не беше кой знае колко забавно, защото баш моите хора ги нямаше илибяха ангажирани в други дела пък и утре трябва да съм на линия в 8 така че още към 11 и нещо се изнесох обратно към къщи, не че и лягам навреме де, ама идеята е важна.

Събота, 16 Юни 2007

Сутринта станах в тъмни зори още в 7 и като се замъкнах ни жив-ни умрял в къщата се оказа, че съм единствената балама дето е станала толкоз рано и си рекох, няма да давам жега като ще е тей. Все пак поотиках нещата, само са първото заседанието кафето дойде с 15тина минути закъснение, но дори и това не беше заради моята нарочна забавеност, а защото нямаше нито една кафеварка ползваема наоколо. Поне имаше закуска и за мен покрай тази за събранията. После се измъкнах към къщи да побачкам малко за всичките задачи дето ми висят на главата и не ги бърка годишнина ли е не е ли. И така чак към 3 и нещо следобед пак се замъкнах за общото събрание. От там се върнахме с Джордж до вкъщи, които пак ще пренощува тука (нещо взе да му става навик на туй момче :) ). Вечерта официалната част не беше по-принцир кой знае какво, но ние си я правехме весела с разни бебешорщини, от рода на нарисувай другарчето до теб като карикатура и такива глупости (май не съм споменавал, но на офиц. част не може да се говори по принцип). След като най-накрая се измъкнахме от там, и то най вече най-накрая, защото аз като касиер трябваше да остана да платя някой друга сметка от името на фербиндунга, отидохме в къщата да пристъпим към най-важната за мен, Конрад и Франки част - размяната на ципфелите в името на едно странно събитие. То със сигурност не фигурира в този блог освен някъде мимоходом споменато - гостуването на две познати на конрад преди около две години, когато още живеехме и тримата в къщата...

Защо е толкова специално ли? Ами защото те дойдоха уж за няколко дена а накрая живяха при нас около два месеца близо. Става дума за една приятелка на конрад от Мексико която се казва Марсела и нейна приятелка (отначало и нейния приятел Пойо беше там) Анджи. Първо беше така, че на Анджи и блокираха кредитната карта и трябваше да чака да и я отблокират, освен това техните и приведоха пари на моята сметка, които аз да и дам. После пък не можаха да си купят билет за където искаха да идат и накрая и аз не знам какво беше, може би просто им хареса да живеят в къщата. По принцип те бяха на гости на Конрад, но той точно тогава започваше кариерата си в телевизията и трябваше да пътува много, така че ние с Франки поехме забавлението на девойките. Другите съквартиранти нещо не им се радваха много, но това беше по времето когато Франки беше сеньор (сиреч шефа), а аз консеньор (серич зам.-а) и щом ние казваме може, значи може. Марсела и Анджи пък се оказа супер характери и наистина си изкарахме много забавно във времето, където те бяха на гости и до сега поддържаме контакт в чата, когато се засечем от време на време и имаме изричната покана, когато пожелаем да им идем на гости в Мехико, дори мислехме да го направим още тогава, но по различни причини се провали идеята, а сега какъвто съм одрусан чувал, ще трябва да почакам сигурно да завърша или пък мама и тате да ме спонсорират :). Ето линк към една снимка на Франк с Марсе и Пинче Лесли(както и викахме понякога на Анджи).

...Та обратно на днес. Какво е размяна на ципфел ще попитате? Ципфела е една лентичка от плат със метална емблема по средата и на гърба и може да се гравира някакво посвещение. Самата лентичка т.е. 2 може да са оцветени на ивици в няколко цвята. Така например при нас челната е с цетовете на Мексико, а задната с цветовета на фербиндунга, а посвещението е Viva Mexico!/K Lopes/Jul/Pancho/WS05-06 Цепфела е нещо като спомен за дадено събитие и първия, койти е малко по специален, знак за принадлежност към фербиндунга. Именно от тези причини и решихме, че това е един хубав повод да го увековечим по този начин и след близо две години дочакахме да извъшим церемонията по размяната.

Много снимки от днес има тук.

И преди да съм забравил - ЧРД, Любов! Всички най-добри пожеания, които са пожелавани, ти ги пожелавам и аз, ама ги ползвай спестовно, че за догодина не се сещам какво остана да ти пожелая ;-)!

Неделя, 17 Юни 2007

Днес сутринта Джордж ме изръчка от леглото още в 9 и уви не успях да закъснея за службата в къщата, дори след това естествено понеже никоя балама пак не се беше писала на бара, кой друг е идиот освен мен и Томас да бачка, та изтикахме до 2 на бара. ТОгава вече ни писна, теглихме една майна и казахме на другите, който иска да се хваща ние напускаме. И без това трябваше следобеда да попиша малко за работа и какво ли още не. Малкото забавление беше да преровя снимките си на фотоапарата, защото трябваше за си зачистя картите и открих няколко забавни - тук ще сложа линкове към някой весели или направо техни поумалени версии.

1. Студентски хладилник - (хайде, спокойно, това беше само за бакалавъризирането ми, не съм се опаричил още толкова да ми е вечно такъв хладилника ;-) )

Вижте тук.

2. Малко нови залези над Дармщат с нотка на обреченост в тях - направо нереални, естествено няма грам пост-процесинг в тези картинки -

Вижте тук (последните 6).

3. Една от любимите ми гозби

4. Отново светещия ми компютър -

5. Джул рано сутрин е емо :-) -

6. Птиче при комшиите, беше кацнало един ден и ми позира за тази много на фокус снимка -

Понеделник, 18 Юни 2007

След мъдрото ми решение вчера да си спестя днес лекцията по икономика, се понаспах до към 10 и после се замъкнах на работа. Ако не друго там поне ми върви RSS фийда на слашдот, така че стоя в час с новините иначе не че свърших кои знае колко през този ден. Вечерта пък почти традиционно вече дойде Верена да пише документацията за семинара пък аз си джитках тук по самия софтуер. Покрай другото и полафихме със Кекса за проекта му по Питон или Python както си е. Ама питоня си е питон на какъвто и език да го напишеш. Мисълта че един език може да разчита на отместването за нестинг малко ме плаши ама щом са решили, но пък поне явно не е много труден за учене. Даже Пешо ми пусна по едно време в чата следната мъдрост :

Is Python better or worse than Perl?” (answer: “Perl is worse than Python because people wanted it worse.” -Larry Wall, 10/14/1998

Като стана дума за езици, преди няколко седмици бях отпечатал на 11 страници цялата история на по-важните програмни езици като диаграма, кой от кой е произлязъл и я налепих на стената зад работното ми място във Фраунхофер и виждам, че всеки, който влезе в нашето бюро се спира да позяпа. Е някой бягат отвратени, други обаче висят с минути търсейки любимите си езици.

Вторник, 19 Юни 2007

Днес след като се прее**ах да ида на лекция в 8, която била отменена, поне изтиках един дълъг и пълноценен работен полуден във Фраунхофер. Интересното беше, че се докопах до една играчка която е от има няма месец на пазара и ние сме купили една такава във Фраунхофер - Sony Vaio UX180P 4.5" Ultraportable Micro PC

Тази джаджа има един 1.3ГХц Intel Core Uno процесор 1Гб рам и 30ГБ флаш твърд диск. Дисплея е с 1024х768 резолюция. Естествено нещата са супер миниатюрни, ама Вистата дето е на него му дава по висок рейтинг от на моя звяр тук. Забавно е да си джиткаш на него, макар че клавиатурата му е не по-удобна от на моя P990i. Даже си записах пръстовия оотпечатък като третия човек, който може да логва администраторския акаунт с пръстов отпечатък.

Сряда, 20 Юни 2007

Ровейки из нета попаднах на една забавна статия за комунистите занимаващи се с разработката на DebAIn WrEtch и техните нещастни опитида изкопират продукти като Виста. Няма да ви развалям удоволствието и да преразказвам прочетете го сами кефи определено - http://www.linux.com/articles/114286.

От вчера търся осърдно следната книга - "Network Flows : Theory, Algorithms and Applications". Ще бъда много благодарен ако някой я има и иска да я сподели с мен в какъвто и да е вид, че книжлето инаме струва 100-тина долара нова и то от америка - местния амазон някъде към 100 и нещо евра ми искаше.

Накрая да се изфукам, че днес нападнах и втория сежучец, ммм вкусотийка!

Четвъртък, 21 Юни 2007

Бая напрегнат ден се оказа днес, но пък поне разбрах кога ще мога да се явя на проклетия изпит по програмни техники и така вече съм 99% решен, че ще летя в четвъртък на 26ти Юли. Ще остава този въпрос да пренощува и днес в главата ми и ще действам утре по купуването на билета. Вечерта малко отдъхнах на по биричка с Конрад и Аудра в квартирата му, защото няма нищо по-добро от лек лаф полуизлегнат в креслото на балкона в лятната вечер, ехх кеф...ееее и замирисва на мореее.

Петък, 22 Юни 2007

Ликувай народе! Взех си билетче на 26ти Юли ще се хвърка за София и на 2 Септ живот и здраве на обратно. Днес пратих и мейла честитка на Сименс с информацията да не ме планират за Август в играта и предадох документите за изпита тъкмо в последния момент преди да беше свършил едномесечния предизвестиен срок. Накрая вечерта отидох до работа за малко да пробвам нещо и на връщане видях, че тази вечер ще има Бразилско Парти в "603кв.м". Естествено веднага се организирахме и с Конрад и Франки в 12 без малко стояхме пред входа. Просто бразилските купони не са за изтървани защото тия диванета знаят как да направят добро парти. Това също не беше изключение от правилото, също напук на всички мърморещи колко малко момичета имало в Дармщат, ако бяха дошли тая вечер там, щяха да си променят мнението, защото май девойките бяха повече от момчетата поне докато ние бяхме там. А ние понеже сме вече дърти и одрямани работачи, в 2 без нещо позорно се изнесохме. И след по един дюнер за лека нощ се пръснахме всеки към къщи да къртим.

Събота, 23 Юни 2007

Днес бях следобеда в Щутгарт. Тази вечер еин местен фербиндунг празнума 1-4 годишнината си и ние решихме да им гостуваме с Франк и Роланд. Причина за това решение беше и главно факта, че Джордж живее при тях вече доста време, така че да им засвидетелстваме признателност като фербиндунг, си беше редно. Още повече те се оказаха много свестни пичове. Самата официална част беше доста свободна, даже повече от нашите и като изключим не-лошата като идея но малко скучничка реч беше забавно. Дори ми се падна задачата да завлявам едно 6 месечно бебе с разни физиономии до мен, за да не заплаче от гласа на този, който изнасяше речта. Естествено пийнахме порядъчно биричка(и), даже и една приятелска бирена щафета си спретнахме, уви я загубихме ама whatever важното е участието. Аз към 3 и нещо се трупясах, но Франк и Джордж са утикали до края към 6. Ще сложа някоя и друга снимка в албума като се сдобия със снимките от Джордж.

Неделя, 24 Юни 2007

Естесвено сутринта бяхме като препикани мушката, най вече Франк. Мен ме болеше малко главата, но предвидливо взетото аспиринче свърши своята магия и кафето после на бензиностанцията ме задържа жив до вкъщи. После се трупясах за още час и нещо и след добро хапване бях към 3 и нещо в пълна бойна готовност и поотиках даже не-малко бачкане.

Понеделник, 25 Юни 2007

Е не успях да стана днес в 7 ама какво да се прави, поне пък наваксах за пропуснатата лекция с порядъчно бачкане. Добрата новина е че днес дойде едно мейлче, че са изпратили рутера ми от O2 - така че предполагам утре ще ми е в ръчичиките ;-).

Вторник, 26 Юни 2007

Тия от DHL днеска нещо се излигавиха и независимо че от 5 нататък си бях в къщи никой не звънна а по-късно като излизах намерих листче в пощатата си че уж били идвали. Обадих им се по телефона и се разбрахме утре да минат пак след 5. иначе днес уговорих и 3тия изпит за този семестър за 5-ти Октомври, остана само Графие да туря нейде края на септември и ще съм скалъпил сесията.

Сряда, 27 Юни 2007

След като вчера ме прецакаха от DHL днес най-сетне в 5 и нещо ми дойде модемчето. Естествено веднага го "отпаковах" и го закачих да видя що за интерфейс има. Естествено тотален ребрандинг на О2 иначе самото устройство е ZyXEL N2602 или нещо подобно DSL рутер с 4-портов хъб, 2 телефонни линии и 1 ISDN линия плюс WiFi. Интересно ми беше дали мога да му сменя фърмера с по нов, обаче от няколко форума забеляах, че стандартния от ZyXEL не бил съвместим. Иначе и така настройките му хич не са малко - има си що годе сносен Firewall, NAT, RIP, DHCP и другите му стандартни екстри. Единственото гадно е че настройките на телефоните са по принцип много обширни, но са забранени от О2, само че...случайно попаднах на описанието на telnet настройките на модема и от там мога да си ги барна както ми се иска, тоест ще си направя единия телефон да набира през VopiBuster за да мога да говоря лесно и евтино с Бългърия. Накрая не издържах и да не отворя кутията за да видя що за хардуер е вътре. WiFi-то е стандартна MiniPCI карта, процесора е някакъв забутан май, но според документация е около 200 мегахерца специално за DSP схеми. Сега нямам търпение да се сдобия с новия си интернет и да тествам това онова.

Четвъртък, 28 Юни 2007

Днес се поуспах малко, ама наистина малко - около 30тина минутки. В тези 30 минутки, обаче, сънувах един от най красите ми сънища, които помня. И определно беше цветен. Та шматках се аз напред назад из някаква сграда която уж беше някакво училище и след някакво търчене из коридорите се отзовах в някаква градина-тераса. Тоест беше нещо като градина на много висока скала и долу дълбоко земята. БЕше вечер и слънцето тъкмо залязавше. Небето се оцвети супер красиво в тъмно оранжево, червено и земята също изобщо беше супер. Освен това облаците бяха на нивото на терата и отдолу бяха също обагрени в червено, а отгоре вече тъмни - сиви и виолетови. Много ми се искаше в съня да имам фотоапарат да го снимам, но нямах даже телефона в себе си. Тогава от някъде се зададе Харитонова - класната ми в гимназията и се засили към мен, аз я пресрещнах, че има много красив залез и на всяка цена трябва до го снимам, а тя докопа някакъв ученик и му поиска телефона и ми го даде да снимам, но залеза беше свършил вече ;-(. За смека на това пък по хълмовете в далечината се движеха някакви каруци карани от същества подобни на огретата и големите от WarCraft 3. И докато ги снимах тях се събудих. Вного интересен сън.

Явно добрия сън се оказа и предвестник на никак не лош ден. Освен че свърших поне 90% от предвиденото. Дори се случиха някой не особено предвидени добри събития.

Първото беше, че на работатаоправих май последния сериозен бъг със това което трябва да направя, така че в понеделник ще зарадвам шефа с едно демо.

После отивам със 20 мин закъснение на лекция, влизам си аз, сядам на мястото и виждам кък тъкмо група студенти приключват със някакво представяне отпред и зацепвам: денс нямаше да има лекция, а ще представяма домашните си. Имах време точно колкото да си извадя лаптора, да заредя презентацията си и да я мина бързо с PgDn колкото да се сетя какво съм писал. С други думи, не че нямаше какво да представям просто не го бях поглеждал от поне 10 дена. Като изключим, че ми заби лаптопа (за щастие още преди да почна), останолото мина супер, даже говорих учудващо спокойно на английски, а не го бях правил отдавна. Вечерта само не сварих да побачкам малко за сименс но това се наваксва.

Накрая за спокойно отпускане гледахме с конрад The Fontain, преживяйки една пица и засмуквайки количка и бира. Филма не е лош. Странен и на моменти не схващаш много какво става, но забавен все пак. Според мен от идеята е можело да се измъкне още но и постигнатото не е за изпускане.

Малко преди да си легна, проверих за последно какво е състоянието на мирора на гризача и прехвърлих DDNS-а да редиректва към grizach.sc18.info за времето в което няма да имам телефон и интернет. Хайде до скоро от O2...дано да е до скоро :-)

Петък, 29 Юни 2007

Още сутринта установих, че веселяците от Аркор вече са ми резнали интернета. Добре че вчера към 1 пренасочих гризача, към резервния сървър. Ама бързат ли бе. Поне непритесняван от нищо, напалих яко Disturbed и се заех с ученето. Докато четях между другото ми дойде и новата ми ризка - жълтичка на леки светли и тъмни райета и разни шарени нишки. След това се хванах да направя нещо много важно - след толкова много време без почивка, почистих сървъра - излъсках го от праха от всякъде, проверих за други проблеми и т.н. Апропо дълго време без почивка:

thor:/etc/cron.hourly# date
Fri Jun 29 10:22:16 CEST 2007
thor:/etc/cron.hourly# uptime
 10:22:17 up 199 days, 22:28,  2 users,  load average: 2.47, 1.83, 1.39
thor:/etc/cron.hourly# poweroff

Broadcast message from root@thor (pts/0) (Fri Jun 29 10:23:08 2007):
The system is going down for system halt NOW!
thor:/etc/cron.hourly# Connection to thor closed by remote host.
Connection to thor closed.

Това са последните три команди които THOR изпълни преди да бъде спрян след 200 дни без час и половина без почивка и рестарт.

С леко закъснение се завлякох на лекцията след това за да имам поне час достъп до интернет, че това живот ли е!?

После се продължи с подговката на почвата за новия ми провайдър - разкарах стария сплитер и модем, пуснах няколкото нови кабела на мястото им сложих нивия рутер, закачих го за телефоните и мрежата, само остава да закача пак на мястото му гризача, но той сега ще си почива до неделя вечерта, заслужил си го е.

Вечерта пък в къщата имаше "летен празник" - ха-ха-хааа ЛЕТЕН при тоя дъжд и гнусно време тука си е цял зимен празник да го е...за лека нощ се опитвам да сложа вистата на чисто и ми прави някакви маргъзлъци и не ще да се инсталира на дяла и разправя ми, че компютъра нямало да буутне от него. Да бе! А GRUB-а ми от небето ли пада?!

Събота, 30 Юни 2007

Мале днес цял ден съм без нет - това е много гадно. Не това не е гадно това е отвратително, а и благодарение на факта, че вчера си флашнах телефона, сега нямам и на него настройки за GPRS и съвсем нямам нет, даже да си проверя и пощата. Поне седнах да поуча като и без това нищо по смислено не може да се върши. Следобеда пък дойде Верена да работим за семинара, ама аз по едно време я зарязах в къщи да си бачка, а аз се бутнах във Фраунхофер да поджиткам малко интернет, че това живот ли е!

Днес си купих и един кактус от Plus. Пак бяха пуснали яки кактуси и тънки и даже беше гадно, че имаше доста които ме кефеха. Ето го и новия ми звяр :

Освен това си купих втората по скъпота книга която скоро ще притежавам - "Network Flows: Theory, Algorithms and Applications". Дано да си струва 95те евро, защото само монографията на Кнут ми е струвала повече до сега, но съм горд притежател на Исскуство Програмирования" на руски всеки том беше нещо към 80лева май тогава.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.