The Diary

Архив за Декември, 2007

Събота, 1 Декември 2007

Стегнах багажа за Италия, както ме посъветва и Джиорджия асистентката (ми ха-ха, не, а на шефа на фирмата) съм взел само една раница и лаптопа за багаж. Даже изкопах една торбичка в която да си натъпча парфюма, афтършеива и т.н., че нали знаете какви тъпи оганичения има по летищата за багажите, път утре ще похвъркам насам натам. А най-жестокото е, че трябва да излетя във 6:50 от Германия, което, заради редкия транспорт през ноща занчи да изляза в 4 от къщи значи ми остават само около 4 часа да се наспя преди приключението.

Неделя, 2 Декември 2007

Това сигурно е най-дългия ден, който съм описвал в блога си някога. Започна в 3 часа сутринта с трудно ставане и освежаващо но прекалено малко кафе. Добре, че таксито ме чакаше в уречения час под блока, че и времето не беше съвсем в час. После следваше близо 30минути висене с останалите 5-6 нещастници, които трябваше да хванат първия автобус за летището. На самото летище май единствената опашка беше за нашия полет, която естествено вече се беше оформила, защото не млако нещастници висяха сигурно от предната вечер тук. За щастие от някъде изникна една жена която ме светна, че на check-in машините на Air France можело да се чекират и пътниците на КЛМ. Така си спестих висенето на опашката и направо се хибенейтнах на едно столче пред гейта. Интересното е, че холандския написан изглежда доста нормално, но като го слушаш е супер хъ-хкащ език. Се едно имат някаква храчка в гърлото, която упорите но ще да излезе от там. И вкусовете им са доста инетересин - сандвич поръсен със захар, вътре с топено сирене, марулка и...мармалад. Летището във Амстердам е приятно, не видях чак много от него, но явно е добре организилано и се оправих лесно, а може би и брагодарение на дългия опит по летищата на Европа. Полета до италия също беше приятен, даже по едно време едвам се държах да не заспя. Забравих да споне марката на самолетите - Фокър (не, не се бъзикам - Fokker е). Нещо като малък Боинг със 5 места на ред но иначе просторен, но прекалено малък да го закачат на ръкав затова и винаги ни извозваха с автобус до самолета. Най сетне към 11:30 пристигнах на летището в Болония и от там директно на автобуса за центъра...so far so good както се казва обаче на веднага пристигналия след това 87 не се качих, защото пича ми вика: "но билето! билето другаде" и аз съответно останах да вися цял час до следващия автобус за хотела ми. Като цяло усещането е, че антглийския не е силна страна на италианците. Около час и половина по-късно стигнах до хотела си (оо и да споне 15 блъскане на обратно защото автобуса спря едва 2 спирки след тази накоято трябваше да сляза аз) се настаних в стаята ми и се пльоснах като парцал на леглото.

Все пак 30мин по-късно станах защото ми се искаше да хвана светлото за няколко снимки. Идеята супер, обанче засилвайки се за центъра реших да си взема картата ми на Deutsche Bank за всеки случай. Тук карта, там карта, няма карта...дей*** м**** му загубил съм я като съм си вадил парите за билета. Ами сега?! Слязох аз до цънтъра, ама мислите ми все в картата - как няко италианец таман е тръгнал на шопинг тур с нея - те че не зная пина не го знаят ама с подпис ще минат метър все някъде и после върви се разправяй не си бил ти. Накрая не издържах и след кратко ровене в нета (мдаа сигурно 10Евро за GRPS направих в роуминг) намерих телефон на банката за блокиране на карти и я резнах. Така с поулекнало сърце легнах да спя.

Понеделник, 3 Декември 2007

Станах към 8 и хапнах приятно в ресторанта на хотела, а в 8 без 15 съвсем точно пристигна Джиорджия, да ме вземе към офиса на фирмата. ДОбре, че с нейна помощ успях да разбера някой неща за хотела, които иначе при липсата на един човек говорещ английски сред персонала беше трудно. Даже вчера вечерта като исках да хапна неща, се наложи да прибягна към най-примитивните средства - хванах си картончето на което пишиши какво се предлага като рум-сервиз и им посочих на рецепцията че искам сандвич - работеше ;).

Офиса на фирмата до някъде ме напомни за бизнес парка в софия - макар че е още по индустриално - едно огромно хале и в него направени офиси със алуминиева дограма отделени - два за канцелария и счетоводство, една по голяма стая за дивелъпърите и една за шефовете. Естествено веднага се запознах с всички там - моите най-преки колеги Марция и Ивано, другите програмисти Леонардо, Умберто и Стефано и в канцеларията Стефания и Соня. Деня прекарахме с Марция обсъждайки моята работа там. Хареса ми, че обядват заедно и са наистина сплотени и приятелски настроени един към друг и към мен, макар да се познаваме едва от няколко часа. Определено се и усеща и по-горещата кръв на юга. Следобеда продължихме работата до 7 билзо, когато доидоха Мирко и Макс - шефовете на фирмата и поговорихме малко и стях какво точно мисля да предприема за да им свърша задачата, която искат от мен.

Вечерта пък бяха организирали в моя чест вечеря в ресторант в едно близко малко градче. Имах възможността за се насладя на много италиански вкусотийки и на приятен и разпускащ разговор на чаша шампанско и шоколадова торта. От тази вечер има даже и снимки които са в албума ми вече.

Вторник, 4 Декември 2007

И днес Джиорджия (м/у другото ударението е на второто и...май никога не съм можел да кажа къде е ударението ама не е като на щата Джорджия де а на другата сричка) пак ме взе от хотела и ме закара до офиса. Работата ден сбеше по-малко, за сметка на доста по-дългия разговор с Мирко относно параметрите на сделката ни. Важното е, че мисля че и двамата останахме доволни от постигнатото и се надявам работата ни да е успешна и ползотворна. Освен това тои ми разказа любопитни факти от бъдещите си планове, които може и да ме засягат след няколко месеця, но нека времето да покаже.

Надвечер Джиорджия, ми разказа как да стигна до няколко интересни ресторанта за вечеря, уви самата тя нямаше как да ме съпроводи заради лични ангажименти, но пък предложението и се оказа супер. Освен това ми дадоха и колело да не бъхтя пеш 2-та километра до центъра на Анзола и да не се ръся за билет до там. Та там ядох може би най-голята пица която съм ял - беше нещо като големия размер на пиците в България, но се водеше нормална, не искам и да знам колко беше голяма голямата пица там.

Сряда, 5 Декември 2007

Това е свободния ми ден от посещението ми в италия. Оставих си нещата в офиса и след кафето с колегите се смъкнах до Болония да я разгледам въоражен с карта отпечатана от Гугъл Мапс и списък на забележителностите, какот и няколоко особено полезни израза на италиански за всеки случай.

Болония е супер красив град, само това ще кажа и ще оставя снимките да говолят сами за себе си...добре де ще кажа, особено ми харесаха многото тесни малки улички със старинни къщи. Незнам защо но се чуствам много уютно на малки старинни улички, а Болония е бъкана от тях. Освен това има супер красиви сгради със много богати орнаменти и статуи. Двете кули близнаци са също нещо без, което посещение в Болония не е посещение въобще. За 3Евро може да се качи човек в по-високата и все още права кула и да види града от 100м. Качването може да е предизвикателство за тези с по-слаби крака ама просто е незаменимо да видиш града все едно го гледаш на сателитна карта.

Накрая се върнах обратно в офиса, от където Леонардо ме закара на летището и от там се започна пътя на обратно към Германия и последната ми седмица преди почивката в България!

Коментари

Трябваше да отидеш в Южна Италия, за да се запознаеш с другото лице на тая страна :)

Написа Longanlon (email) (www) на 12-Dec-2007 15:28

---

На мен ми казаха, че северната част на страната била по-богатата, но и по-сериозната част на страната. Въпреки това на фона на Германия, ми се стори доста по-близо до нашенското си - викане, смях и ненормално каране определено се почуствах някак си по-удома. А за ходене пак - имам го в плана си - даже ми набелязаха няколко местенца по картата на южна Италия които да разгледам.

Написа ___Jul___ (email) (www) на 12-Dec-2007 16:06

Петък, 14 Декември 2007

Тази година пътуването към България премина поочти по план. За гадното време в София закъснението което направихме от около два часа си беше направо мизерно. Дори успях да предупредя Кексчо да не виси на летището излишно. Накрая кацнахме в 12 вечерта и само половин час по-късно бях вече в Строежо. Пийнахме по бира-две-три-шест с Пешо, Ради, Смока и Рали. Много приятно останах от красивите девойки, които се навъртаха из кръчмичката, някак си глътка свеж въздух още с първите ми стъпки на Българска земя. Жалко само, че утре е работен ден и нямаше как да повисим повечко.

Събота, 15 Декември 2007

Сутринта станахме с Иво към 10 и заплануваните ми срещи из София отстъпиха на чайче и сладък лаф за кернели, демони и такива ми ти работи. После хапнахме в Дивака с Надя, тя се похвали че ще сменя работата от нова година с по-голяма фирма и всичките съпътстващи екстри.

Пътуването за Търново въпреки днега мина леко, подминахме само 3 катастрофи по-пътя и почти не закъсняхме. Сега се почват 20тина дена лайф и пак лайф. Търново дръж се! ;-)

Понеделник, 17 Декември 2007

Сутринта наминах през гимназията да се разберем с кица за утрешната ми среща със състезателите и дори се разбрахме деня след това да направя още една пред деветите и десетите класове като миналата година, да им поприказвам малко, какво съм правил, как съм стигнал до там, с дадеждата да се вдигне малко стимула им да учат.

Вечерта пък понаобиколихме заведенията да не вземат да ги затворят заради липса на клиенти :)

Вторник, 18 Декември 2007

Срещата със състезателите днес, поне според мен беше добре. Разгледахме някой задачи от разни състезания, мъдрихме заедно решения на някои от тях, други пък аз им разказах какво си спомням от когато са ги давали, на някой те ми пуснаха някои идеи. Показах им съвсем накъсо какво е симплекса и за какво едно време го имахме за свещения граал на състезанията, и се постарах да развенчая мита. Не, че не е ценен ама е просто неприложим в състезателни условия. Говорихме си около 3 часа и след това се разбрахме с Кица за следващата сутрин и двете лекции които ще водя.

Вечерта направих и първата дискотечка, посещавайки новия Спайдър в Търново. Добре са го направили а и студентското парти си го биваше. Диджея все на ретро го избиваше, така че си направихме яко купона, накрая бях обявен за "лайнар" от Лъчо, когато в 3 казах че си тръгвам защото следващия ден трябва да съм в 9 в училище и ги зарязван насред купона и при тове не съм пиян - безсрамие :) !

Сряда, 19 Декември 2007

Тази година срещите със учениците минаха много добре. Независимо от големия гаф, че нямах слайдове, защото се оказа, че аз тъпчото като съм рестартирал последния ден преди да тръгна гризача, съм забравил да пусна DDNS и още на първата сутрин в БГ усетих кво е станало ама ядец. Пък и ме домързя да ги пиша слайдовете наново за една вечер. От друга страна стана по-добре защото слайдовете бяха писани за 12 клас и насочени в малко по-друга посока от това което си бях решил да говоря на тия класове. Така можах в движение да си преструктурирам словата и някак си стана много плавно и точно това, което исках да предам май и успях. Отново се радвах на тишина и в двата класа, тия които не искаха да ме слушат си чатеха тихо по скайпа, а другите май слушаха или поне се справяха много добре с симулацията, аз едно време далеч не можех така ;). Накрая останах в още един час при кица и се правих на асистент, помагайки на младежта да си пише задачите по C#.

Не ме влече идеята да ставам даскал, но тези спорадични лекции ме кефят. Радва ме мисълта че давам малкото, което мога на училището, което го заслужава и че като ида там има много учители, които ме познават и идват дори сами при мен да поговорим. За мен пък остава опита да говоря пред хора и да научавам нови неща подготвяйки се за беседите. Ха, наздраве!

Вторник, 25 Декември 2007

Вие какво получихте за коледа? Ако сте слушкали през годината дядо Колето сигурно ви е донесъл мноогу подаръци. Мен дядото насима ме влече почти по магазините защото си беше наумил, че ми трябват нови дънки и блуза и между другото ме сдоби и с колан за панаталон официален, че на моя токата се беше побъгнала малко. По-важното е, че моити мама и тате коледа се сдобиха с наистина нужен им подарък Kia Cee'd с разни глезотиики да не се измъчват климатици, сензори за какво ли не CD Changer и изобщо както си му е реда за една съвременна количка. Още не са я докарали до вкъщи но и това трябва да стане скоро, да им е честит коледно-рожденноденния-новогодишен подарък!

Сряда, 26 Декември 2007

Ха да са ми живи и здрава мама и тате още дълго да ме посрещат и изпращат и да дандуркат до време внуци и правнуци, че и защо да не преизпълним петилетката с пра-пра внуци. Обикновено правят нашите купона в Щастливеца за да не се трепят да разтребват и готвят баш на празника си, ама сега да сефтосаме новата холска маса решихме да го направим у нас. Приятно хепънингче стана с бащата изпихме няколко бирички, че вече и за нова година трябва да се загрява, а и тъмното пиво върви в тая зима да му се невиди :).

Четвъртък, 27 Декември 2007

нес беше първия ден от вече традиционното коледно златаришко съборче. За трета година мислим да направим 3 дни на върховен непукизъм за околния свят, вкусно хапване, сладко пийване и купон около камината в на Пац къщата. Този път състава поне първият ден е - Пац и Дени - домакини, Пешо и Ради, Надя, Любов, Лъчо, Генчо, Гери и Дънера (Данаил ва Лъчо братчеда), Калин, Валентина ("Айдълката" ;) ), Добромир и моя милост. Естествено за поредна година нямаше кой да де да напали печките от обеда да се постопли още преди полунощ, и даже накрая стана, че аз и Надя пристигнахме преди домакините и трябваше да пииваме с бащата (шифиорче го раздаваше) кафенце в най-якото заведение в Златарица - Да-Да под звуците на планета, загрявайки за първата вечер. Накрая се събрахме всичките и се почна едно месене на кайми, едно варене на картофи, палене на печки и всякакви такива дейности, които по-късно преминаха в печене, пиене и ядене както си му е реда и дивеене в още по-ранните часове на нощта. Снимков мат'риял има обилен и ще се появи в албумчето до дни!

Петък, 28 Декември 2007

Втория ден започна, както се и очакваше...късно. Станахме към 11 и тук държа да отбележа - тая година сефте не мие нито топло нито студено и можах да си спя независимо, че се гъчкахме с Пешо и Ради на едно легло малко по-широко от персон и половина, а може би и точно зарази това. След това се получи леко разцепление, защото мераклиите за кафенце на центъра бяхме само аз, Надя, Пешо и Ради, а другите заминаха с Лъчо за Елена.

Тия които отнахме в Златарица, също не се оплакваме. Първо посетихме, вече добре познатото ни от вчера Да-Да, където дори мислехме да хапнем, но сервитьора ни светна, че лелчето дето готвела не била на работа баш днес. И на въпроса на Надя "А една палачинка може ли да поръчам?", получи култовия отговор "Мии, ше питам бармана може ли да прави палачинки", което отказа Надя да пробва дали бармана може да прави палачинки :).

От там тръгнахме твърдо решени да ядем на заведение. Опитахме да разузнаем дали има нещо друго совен съмнително изглеждащия ресторант от бай Тошово време точно на площада на центъра с особено прималивия надпис - "Куверт за новогодишната програма 1лев!", но се оказа че май в този празничен ден само това ни е шанса. Все пак не останахме разочаровани, в леко социалистически стил но с нотка на съвременност, заведението се оказа, че за неразглезени до крайност градски чада като нас предлага много добри неща. Аз например си поръчах пържени картофи и две кюфтета - картофите бяха пържени в мас, а кюфтетата очевидно бяха от домашна кайма на скара. За тея които още не са повърнали да кажа, които не е ял пържени в мас картофи не е живял и са сто пъти по-вкусни от тия в олио, просто трябва да се яде бързо, че се влояват и тогава вече не е толкова забавно. Освен това в крайна сметка 4 човека ядохме обяд, пихме бири и кафета и всичко това излезе 12 лева, а само за един мизерен обяд, който дори не доизядох в Дивака ми взема близо 20 само за мен!

Вечерта продължихме по схемата от миналата вечер само че към кюфтетата добавихме шишчета и пилешки пърожоли. В крайна сметка ядене остана, но пък недоволен мисля никой не остана!

Събота, 29 Декември 2007

Сутринта в 8 бях вдигнат по аларма от Лъчо и Любов, че трябвало 2 да се жертват и да тръгнат след 20 мин за Търново с него, защото Дени трябвало да се прибере до 9. И така без монго формалности и само по едно чао след екпресно събиране на партакешите се изнесох за Търново. Интересното е, че не съм много уморен и независимо, че не съм спал невероятно много съм що годе във форма.

Следобеда пък слязохме с бащата да си играем с новата количка, която се оказа, че е дошла вчера. Има доста гъзарийки и е приятно да се кара, но да и свикнем със спирачките ще е леко предизвикателство - които е карал без серво и мине на серво знае как е - е VW-то има серво, но на фона на тая все едно че няма. Просто изисква цялата ми концентрация да не натисна прекалено много педала на спирачката и да закова на място, когато просто искам да намаля. Усеща се, че двигателя е малък (1.4 да е по-икономичен), но и не дразни да е тромава, пък и на тоя сняг с летните гуми не ни стискаше да я тестваме много.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.