The Diary
Дневникът на Jul
<- Дневника
Архив за Май, 2008
Сряда, 28 Май 2008
Сигурно се чудите какво става с мен жив ли съм умрял ли съм. Уж само щях да пиша като има нещо интересно, а аз въобще не пиша! Какво ли става с туй момче си викате виел Тук съм и съм жив братя просто наистина не остава време да драсна за чудните неща които ме спохождат. Но обещавам скоро в поредица от постове ще наваксам. Ето и кратко тийзърче какво да очаквате:
* Джул ще ходи пак в Италия...
* Джул беше на много яка почивка в България с силен бизнес акцент...
* Как Джул прекарва свободното си време в четене и гледане на филми (кино преглед)...
* We are all Disturbing creations или как се зарибих по Inside the fire...
и много други, така че останете на тази честота и след рекламите!
[ Добави коментар ]Четвъртък, 29 Май 2008
Преди да се върна назад във времето да напсувам собсвнета си непрозорливост днес. В желанието си да филтрирам порт 1433 на сървърът ни се нацедих в IPSec както вече бях правил, ама тариката вместо да създам ново полиси, тръгнах да барам стандартното сървърно такова, а то е с много тъпи настройки и успях да си отрежа админския клон, а заедно с него и целия нет на сървъра, остана му сама пинга. Неговата мама плаче си за KVM и това е!
Такаа сега отивам да си взема една бира да се успокоя и ще пиша нататък...
Ще започна разказите за миналите дни с кратко стори за разходката ми до Торино в Италия през Април и по точно на 16 до 18. Самият град е много красив също като Болоня, уви времето, което имахме да го разгледаме беше прекщалено късо. Интересното е, че тъкмо докато казвах на Михаел как италианците не говорят много английски и се зверехме в картата къде да идем, към нас се приближи една жена и ни заговори именно на английски. Пита ни какво търсим и дали може да помогне и ни упъти към старинната част на града и дори ни светна за една кръчмичка която се оказа много приятна и доста забавна, а понеже сградата се ремонтираше отвън и нямаше никакъв шанс да я забележим сами. На следващия ден бачкахме в един замък-музей - Венерия Реале, който си струва посещението ако някога ходите до Торино, и в него може да се загуби доста време. Веселото беше, че като отидохме там, вече наистина никои не приказваше свястно английски и още по-лошо нещо не знаеха, че идваме и доста зор се сдобихме с пропуски и при това без всъщност охраната да е съвсем убедена защо изобщо ни пуска. Освен това снимането вътре е забранено а за нас беше част от работата и на всяка крачка ни гонеха от охраната хора да ни вземат фотоапаратите и всеки път трябваше да обясняваме какво и що правим. Вечерта пък като спестовни хора вместо да се изръсим за ресторант си напазарувахме от един супер и си гризахме в стаите в хотела. Михаел, немецът, които беше с мен има много развито чувство за здравословност и ме разби на няколко пъти. Особено като поиска да му сменят стаята в хотела, защото кабела на далекопровод минаваше на метър и половина пред прозореца му или, че си слага тапи на уши още от летището за да не оглушава от самолетите. Накрая да се оплача и от лошото време там. Аз се надявах да избягам от лошото време в Германия там, а то какво стана тук времето се оправило а там беше студено и валеше през цялото време почти. Скоро ще кача снимки от там защото все пак имаше доста красиви неща за гледане и да спомена че след 10 дена пак съм в Италия, но този път отново в Болоня.
[ Добави коментар ]Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50