И тей, искате да знаете нещо повече за мен? Аз съм роден на 20 Февруари 1984год. в най-красивия град на света - Велико Търново! Живях си що-годе весел живот преди да тръгна на училищер и тъй като не знаех още нищо за Компютрите (още Щайгите, Комповете ПиСи-тата както може би ще ги срещнете по-долу) прекарвах времето си в играене на улицата и други безцелни занимания, както и повечето деца (поне тогава). После почна училището и въпреки че аз го мразех бях добър в него. Всъщносто адски добър...опа пак се поолях, ама такъв съм си понякога.

То се случи във втори клас...един ден отидохме до дома на един приятел (Мара Кекси) и аз разбрах - в Компютрите е истината! От тогава съм се възползвал от всеки сгоден случай да се докопам до Комп. Бащата имаше имадин на работата и аз често ходех след училище при него да поиграя. Все още помня, че бях накарал баща ми да преименува директорията с игрите на JR (то нали тогава вървеше Далас и аз си бях избрал за прякор (ник) JR, защото ме кефеше типа от филма) пък EXEто на една игра беше jrp тей че играта се палеше по следния як начин (след като си запалил компар и то не в буквалния смисъл естествено):

C:\>cd jr
C:\JR>jrp

Пък аз дори и не подозирах какво правя като пиша това. Въпреки това се зарибих и поисках да науча какво става зад кулисите. Почнах да чета "ДОС за таш...ъъъ пардон...новаци" и от там научих много. Дори горещо препоръчвам книгите от серията за новаци. Те са лесни за четене и разбиране, забавни са, а садържат много информация, дори повече от това което е нивото на средния юзър. Подредени са, така че и лесно се прескачат нещата които не вълнуват. Ех, аз не прескачах нищо де и тотално бях заслепен от многото неща, които ДОС мажеше да прави... BAT файловете и конфигурирането и всичкото му. После изчетох и ДОС 5 на Питър Нортън и се научих как наистина се "програмират" BAT файлове (тогава го имах за програмиране хехе).

Тогава "основах" и първата си корпорация с един приятел Виктор, наречена Jul&Vik Programm House. Всъщност тя имаше две имена Jul&Vik или Vik&Jul за да се разбира по името кой от нас двама ни бе сътворил последното чудо на информатиката. Малко по-късно намерих у нас на тавана и няколко книги за програмиране на BASIC за 8-битовите Правци. В едната имаше много готини картинки, разни старинни часовници и графики на функции. Реших си, че ще се науча да ги правя тия работи и започнах да се опражнявам с GWBasic интерпретатора за ДОС, който беше най-близо до стария 8-битов вариант на езика. После минах на QuickBasic (qbasic-а както беше по известен тогава). На него написах първата си игра Морски Шах с едни много яки звуци, дето виктор ги измайстори с налучкване на случайни комбинации от ноти дето да звучат добре и сатна супер с невероятната си графика в 640х350и 16 цвята. По късно с един комшия направихме един клонинг на Галага-та с доста приятна графика и бих казал бързи анимации за 4MHz-овата му машена с 8086 16-битов процесор... Май ще е добре да прекъсна за малко разказа за компютърната ми кариера за да разкажа защо не разказвам нищо извън нея.

Не че бях някакъв манияк да стоя по 10 часа на ден на щайгата, но просто не се е случвало нещо кой знае какво през това време. Бях си нормална хлапетия и учех достатъчно да бъда добър. Бях си прекалено малък да се мъкна по кръчми и дискотеки, пък и ме съмнява, че ще развълнувам много някой като му разкажа колко яко съм си изкарал (според представите ми на 12-14годишен тогава) на няколкото зелени училища на които ходих на Вонеща Вода. Дори се бях забисал, бог зане защо, на кръжок (ех, че хубава дума) по Поетическо творчество към пионерския дом (по мое време вече ЦУТНТ, сиреч - Център за ученическо техническо и научно творчество) после ходих и на един много забавен кръжок дето ни даваха всякакви LEGO-та да си правим каквото пожелаем - имаше и от Техниксите супер яко, а и много полезно за развитието на комбинативното ми мислене... и сега специален бонус за тия които четат БГ варианта на този разказ - изречение, което го нема в Английския вариант и никога няма да го има - В задната стаичка на тоя кръжок имаше един осмак с супер як набор от игри - Кегелбан, Змия, Тетрис и още няколко дето не им помня вече имената, и аз май преказвах повече от 1/3 от времето ми на компа и там. Иначе посешавах и курс по рисуване, аз по принцип мога малко да рисувам, макар и да не съм много добър, поне не плаша с моите картинки, предимно графики.

И тъй, да се върнем към компютърната ми кариера... След време разбрах, че BASIC вече не ми дава това от което се нуждая, и че съответно тябва да си избера друг език. Започнах да чета книга за Pascal. Всъщност имаше и друга причина да искам да зережа Бейсик и неговия интрепретатор - исках да пиша истински екзета (exe файлове) както бяха написани истинките игри. Паскал беше по труден от Бейсик, тей като трябваже да направа смяната от не-процедурно ориентиран към процедурен езикр но аз се оправих що годе бързо. После се записах на курс в Пионерския. Там учител ми беше г-н Ваврекр много приятен човек, които ми показа пътя към състезателната информатика. Не научих, наистина, много от този курс, тъй като той си беше курс за много начинаещи, но именно там г-н Ваврек откри моя талант и ме насърчи да развивам способностите си като ми даваше допълнителни задачи да се опранжнявам.

По това време се случи и едно друго събитие което щеше да преобрази живота ми...денят в който позвъних на вратата на комшията ми, да го помоля за помощ. Той се казва Марин Великов, работи като програмист и системен администратор в Търново. Точно в този ден той ми каза "Бе зарежи го тоя Паскал, това е умрял език. Хващай C"(само да кажа това не е С на български а С на английски като Си се чете). Той ми даде Turbo C++ 1.2 за DOS и аз се захванах много ентусиазирано да препиша един от първите примери от книгата "Научете С++ в 101 примера" (книга която баща ми, старнно защо, беше купил около 5 години преди това. Един негов колега му беше казал по този повод "Това за какво си го взел. То е за нещо много трудно което дори и аз не бих казал, че разбирам", и това го казва човек който е доста над средното ниво потребтел, поне за тогавашните досовси времена)...и той не тръгна. И така трябваше пак да потърся Марин, само за да ми каже, че средата която той ми беше дал поп подразбиране беше настроена да запазва и компилира файлове в чист С стандарт, а примерите от книгата бяха а С++ и аз просто тябвало като записвам файла изрично да му дам разширение СРР а не С както беше по подразбиране. И така вече бях готов да почвам да уча. Прочетох няколко книги за езика, между които беше и "Опознайте С", книга която горещо препоръчвам, защото е много добре написана и човек може да научи от нея много за основите на езика.

Именно тогава видях и обявата на вратата на стаята, където карах курса ми по Паскал за конкурс по програмиране. Задачата беше да се направи програма файлов менаджер, като например PC Tools или Norton Commander. ТОва беше пролетта на 1997 когато се захванах да пиша. Условията на конкурса бяха, че по двама от град можеха да отидат на втория и последния кръг, а то търново имаше и без това двама - аз и Светлин Наков. Светлин ми е нещо като идол на информатиката за мен. Дори тук му е мястото да разкажа и друга интересна история с него. Беше около две години по рано, когато един мой приятел, комшия - Цани ми каза, че видял програма наречена NakovTools, която много приличала на PCTools и дори имала повече екстри от тях. След като ми показа програмата, си приказвахме, чеи това трябва да е някой много добър програмист, и си представях човек на средна възраст с дебели стъкла. Картинка която тотално се разминаваше с деиствителността, когато за първи път дългокосия младеж при Ваврек с изтърканото дънково яке и чух името Наков, просто ми беше трудно да повярвам. Идолът - възрастен мъж беше всъщност малко по-голям от мен. И тогава осъзнах, че и аз мога да го направя, не бях още безнадеждно закъснял. Трябва съвсем честно да призная, че научих много от него и съм му много благодарен за всичко, на което той ме е научил и за славата която носи на града ни и България чрез своите знания в информатиката. Но сега нека се върна към лятото на 1997, беше средата на Юли и ние бяхме з Стара Загора, градът в който щеше да се проведе състезанието. Беше точно денят преди защитата на проектите, когато ние получихме рецензиите на нашите работи от журито. Тази на наков беше просто мечтаната рецензия, а аз имах едва няколко ред в моята, кратко заявявайки, че журито не е било в състояние да пусне програмата на техният тестов компютър и нямат никакви впечатления от нея. Тя поне по задание изпълнявала поставените в заданието функции и затова се допускала до финалният кръг. Поне разбрах, че трябва да дам всичко от себе си на следващия ден, за да мога поне да я представя подобаващо... ако тя пожелаеше да тръгне там. Все пак това стана и аз я защитих по един що-годе добър начин, и все пак там имаше още толкова много добри програми, че просто мечтаех да не остана последен. А миг по късно когато беше оповестен победителят и това бях аз...е това беше най-щастливия миг в живота ми до тогава - аз току що бях спечелил първото състезание на което бях участвал! ТОВА беше точката която предопредели живота ми, и ме накара да отдам цялата си енергия и време на информатиката и компютрите. Така те станаха мое хоби. Все пак щяха да минат още две години преди те да се превърнат и моя професия.

През следващите години бях доста активен и по математика. Имам няколко участия на състезания и олимпиади, без обаче да постигна някакви върхови постижения на национално ниво, освен няколко класирания сред първите 5 през 1998р 2000 и 2003 година. Информатиката беше това към което аз истински се стремях. Именно за това там имам над 30 участия на национални състезания. Винаги съм се класирал на позиции над средните, почти винаги сред първите 5 участници, независимо и от факта, че през това време аз вече и работех и все пак трябваше да уча и за училището, което не ми оставяше достатъчно свободно време за перфектното развитие което желаех. Може би донякъде и мързела е оказал роля, но аз все пак бях добър състезател. Насладата да погледнеш конкурентите ти в очите, по време на състезание, когато ти си решил нещо а те още не са, да прочетеш паниката че времето намалява и така да ги деморализираш ми даряваше някакво садистично удоволствие. Професионалната ми кариера, всъщност, започна през 1999 - 2000 година, когато започнах да работя комерсиално. Моят вече бивш комшия Марин беше този, който ми предложи работата. До този миг ние вече бяхме изградили приятелство, което ми даде много знания и той за мен е всъщност "Кръстникът" на професионалната ми кариера на програмист. Още си спомням, как три дена след като бях получил първата си работа, аз още се мъчех да намеря някакво решение безуспешно. Бях на път да откажа задачата, когато попаднах в Интернет именно на информацията от която се нуждаех. Именно тогава и установих, че всичко което търсиш, можеш да намериш в Интернет, стига да знаеш как да търсиш и да имаш търпение да го намериш. Така също открих, че не си струва да преоткриваш колелото, всеки път когато то ти потрябва. За да бъда честен, и преди съм се занимавал с един вид "комерсиални" задачи, но това са били малки проблеми без особен финансов резултат за мен, които по скоро са имали учебен характер за мен.

Следващия интересен момент в живота ми дойде с последната година в училище, когато наистина исках да спечеля добро място на националната олимпиада по иформатика, за да си усигугя прием в СУ без приемен изпит. Но това не беше единствената ми грижа - матурите които ни гласяха по Литература и Математика ми бяха стински трън в очите. Именно за това и всички ние(учинецете от цяла България) се организирахме за протести. Аз бях в организационния комитет на Велико Търново, заедно с още няколко мои съученици. НА мен се падна и честта да прочета протестната декларация на мтинга организиран в центъра на Велко Търново. Стачката не беше с мащаба, който бяхме очаквали, което ме ядоса истински. Беше страшно да разбереш колко много хора ги е страх от системата или не ги е еня какво става с тях... но още по сташно е да знаеш че това е "бъдещето на България". [Тук искам да допълня, че това не е причината аз да не съм в България в момента. Който си мисли, че аз не обичам България е в много дълбока заблуда, просто човек трябва да се научи да разгранчава патриотизма от личното щастие]. В крайна сметка обаче, ние победихме и матурите бяха отложеди за още няколко години.

След като проблема с матурите отпадна, аз се концентрирах само и единствено върху подготовката си за олимпиадата. Все пак задълженията ми към работата и училището отнемаха доста от времето ми. На първия ден от финалния кръг направих много слабо представяне спечелвайки едва около 80 от 300 възможни точки. Все пак този "мизерен" резултат не ме отчая, а по скоро си реших, че от тук насетне нямам какво да губя, а мога само да печеля, и именно личното ми озлобление към мен самия ме накара да се стегна на следващия ден и на доста по-трудните задачи да зкарам втори резултат с 220 от 300 точки, което ме изсреля с много места напред в генералното клаиране на 12 място от около 200. Не беше най-доброто на което бях способен, но не беше и мизерното средно място което изглеждаше, че ще заема след първия ден. Бях набрал около 70% от точките на първия, което според старите правила щеше да ми донесе оценка 5,75 за СУ, но тази година правилата бяха други и аз не получавах нищо. Все пак се носеха слухове, че ще бъат върнати старите правила, но проблема беше, че края на годената наближаваше и аз трябваше да мисля за явяването ми на изпити.

ДОста преди това в мен вече се беше оформила идеята да уча визше в чужбина. Аз дори вече бях пратил документите си, но още очаквах отговор. Именно затова и се хванах сериозно да решавам задачи по математика и дори ходех на курс в училище за подготовка. Все пак месец след олимпиадат ми се обади училката ми по информатика да ми съобщи щастливата новина, че правилата са били сменени и аз получавам моите 5,75 за СУ. Просто невероятно!! Бях пак свободен!! Без повече учене и глупости. Тая вечер беше дълга... Ден по късно се явих на изпит в търновския университет, който взех с 6,00, но на него аз бях много спокоен, дори непукистичен, защото вече знаех, че няма никакво значение за мен. През това време получих и писмо, че съм приет в Дармщадт също. И тъй почнах да се глася за приключението на живота ми. Не ми беше леко. Аз съм заклет традиционалист и мисълта, че напускам не просто родния си град ами и държавата беше доста стряскаща. Но трябваше да го направя - да вървя напред, да се развивам. Дори по късно се появи още една много напечена ситуация, когато казаха, че дипломите няма да станат готови навреме, съществуваше рискът да не сваря да изпратя дипломата си навреме за Германия. Все пак те станаха готови няколко дена преди крайния срок и с няколко прездневни разходки до София успях да свърша всичко нужно навреме и да ги пратя с TNT да летят за Германия. На 28 Август 2003 аз излетях от летище Бургас за Франкфурт...



В момемнта съм студент 5-ти семестър в ТУ Дармщадт специалност Матматика и Информатика, и работя на половин работен ден във Франхофер Институт (да същия от който идва MP3 формата) като програмист в областа на компютърната графика - виртуална и обогатена реалност. Много интересна но сложна работа. Не искам да разказвам много повече за мен сега, тъй като не е минало достатъчно време още, но обещавам че като приключа с бакалавъра ще допълня следващата глава в тази кратка автобиография.

Накрая искам за кажа, че животът ми е бил изпълнен с много щастливи моменти благодарение на моите приятели и семейство. Аз искам да кажа едно голямо и искрено "БЛАГОДАРЯ ВИ!" на всички тях, за подкрепата и радостта с която са ме дарили през годините. Именно затова и създадох секцията "Моите приятели" в този сайт - за да имам място да засвидетелствам уважението си към тях!

P.S.Може да ви е интересно да прочетете това текстче и да сравните с моя живот. Дали няма нещо подобно? ;-P http://www.pbm.com/~lindahl/real.programmers.html