IX “a”

Петър в час по биология: “Аорта – по-добрите артерии.”
                                       /Варта – по-добрите батерии./

Петър: “Ламбев pictures and Данчев records.”

В час по география.
Студентът: “Е, сега за какво ще си говорим?”
Стефан: “Ами например за популацията на кълвачите в нашия клас.”
Смилен в отговор на същия въпрос:”Ще бръснем комари.”

Харитонова: “Това ветрило ми е от сицилианската мафия.”

Кица за бягане от контролно: “Колкото по-късно, толкова по-мръсно.”

В час по литература Петър и Пламен си сменят местата.
Студентката: “Какво правите?”
Петър: “Ротация.”

Смилен: “Който падне сам от стола е пиян и го изключват от комсомола.”

Явор: “Петре, млъкни и вземи се подстрижи малко.”

Чобанска – “неумен”

Иванов: “Смиленье, няма да съ занимавам повече с тебе. 
             Да знайш, ще те размажа ей тука /сочи пода/ 
             и шъ скачам отгоре ти. Вън! Вън!”
             “Стана тя! Шъ упражнявами условен рефлекс! 
             Как може такава проста работа да ни разбирати?”
             “Йордане, действай!”
             “Гледай го пък Стефан – пуска ръце на Даниела в час!”
             “Боев нагълта вудъ, Маргарита шъ му прави изкуствено дишане.”
             “Маргарита пък бееееее.” 
             “Струва ми съ, чи някой шъ затвори вратата отвънка.”
             “Изобщо и въобще…”
             “Ъм тя рабутътъ вечи ясна…”

Спор между Харитонова и Виолета Петрова за кабинета по химия.
В. П.: “Твоят клас докато влезе в кабинета и вече успя да счупи летвата 
на вратата. То си пролича кой руши училищната база. Аз предадох кабинета 
в отлично състояние.”

Харитонова: “Ти може да си го предала, обаче аз не съм го приела. 
На когото си го предала, той да го кове.”

Харитонова: “Йордане, чу ли?”
Йордан: “Чух ами, как да не чуя като Вие го повторихте 10 пъти.”

Филева: “Николайоооо…”

Смилен: “Алгоритъма Нагласич и метода на Натъкменко.”


X “a”

Иванов: “Шъ хвърля саксията.”

Петър за Колев: “Шах, жени и рокендрол.”

Петър: “Колев пешката.”
Колев: “А, не! Аз съм топ.”

Петър: “Ало, ало, Колев.”
Колев: “Ало, ало, заето. Имате грешка, сбъркали сте номера. 
        Ало, грешката е вярна.”

Петър: “СПТУ – серийно производство на тъпи ученици.”

Иванов: “А тъй! Вий ядети, а пък за мене няма, аз само гледам.”
Петър: “Ами и Вие решавате задачи, а пък ние само гледаме, 
        ама не се оплакваме.”

Петър: “Бравооо! А пък сега можем да си купим нафтова помпа.”

Петър: “Грешка, Спасе! Тъз кобила не е наш’та.”

Филева: “Днес бутам масло и не доливам дори.”

Иванов, докато Любов пише на дъската: “Аааа, Любовъ, пиши високо, 
                                       не губи височина!”

Цацинов: “Който е ял сежук, пак ще яде.”

Драго към биоложката: “Защо ме гледате така зловещо?”
Пенкова: “Зловещо ли? Ти колко искаше за срока?”

Чобанска – “обекта на светлите чувства”

Чобанска – “слабо обзавеждане на горния етаж”

Войчев по математика: “Каква е тая анархия? Туй да не ти е при Царя?”

Иванов: “То ургулишката по математика не става, Колевъ.”
Лъчо: “Колев, избирай – или математиката, или шаха.”

Иванов, след като Харитонова е извикала Любов, Вела, Цецка и Надя да 
пишат бележници на края на годината: “Ааа, Харитонова, тъй не може. 
Аз шъ си стискам пръстите цяло лято да не забравя тях четирите да ги 
изпитам на задачата догодина.”Петър вижда по-късно Иванов по коридора:
“Ааа, Господине, не стискате пръстите.”

Кица: “Олеее, Максимов, к’ви са тез смешнити гащи? 
       Бая зор шъ си видял докат ги намериш таквиз."

Студентката по литература: “Тоя час направо ще ме побъркате.”
Петър: “Вие да видите к’во става другия път.”

Петър: “Казва се дистрибутор на Shell.”

Кица: “Надя, да не би да не си си доспала, че мъ гледаш тъй свирепо?”

Студентката по литература: “Ако Синдбад Мореплавателя не беше дошъл навреме…”
Петър: “Ако беше Попай Моряка и не ядеше спанак…”
Студентката: “Виждам, че владееш условното наклонение.”

Иванов: “Тъъъй, опрощаваш го…”

Кица проверява програмата на Надя и въвежда за час 34.
Кица: “Еее, ама, Надя. Трябвало да сложиш контрол на входните данни.”
Надя: “Добре де, госпожо. Че кой идиот ще въведе за час 34?”

Надписа на дъската, след като избягахме от час по английски: 
        “Ний чезвами. Нидей рива за нас, darling”

Весо: “Госпожо, нас няма ли да ни пуснете? Другите избягаха.”
Дацова: “Ами ти защо не си избягал, бе Весо?И на туй ли да ви уча?”
Весо: “Може ли да избягам?”
Дацова: “Може.”

Дацова: “А! Ама вие какво правите тука? Аз си мислех, че сте избягали. 
         Я изчезвайте бързо!”

Лъчо на края на годината: “Няма дневник, няма отсъствия, няма Лъчо.”

Иванов: “Петре, престани да свириш. Юлиане, прибери си го.” 
/Юлиан и Пешо свирят на капачка от химикал./

Кица – “тайп мишмаш”, “келс”, “трю”, “циркъл”

Иванов: “Щом имате свободен час, трябва да караме математика. Това е теорема.”

Иванов: “В учебника са проявили нещо като съобразителност.”

Иванов: “В учебника са го угадили тоз номер.”

Иванов обяснява нагледно задача по стереометрия: “Лъчо, дай точка.”
 
Иванов: “Имат ли такава точка? Няма, и в склада няма.”

Иванов: “Ако имат желание други прави да бъдат перпендикулярни...”

Иванов: “Дал съм доста много упътвания.”

Иванов: “Тихомире, я упръй Сашу.”

Иванов: “С каква идея да атакуваме задачата?”

Иванов: “Айтъз формула има други роднини формули.”

Иванов: “Щом произведението е, щом произведението е, 
         щом произведението е...ей, забоксувах бе!”

Иванов: “Класното по английски лесну – шъ припишиш.”

Иванов: “За списание “Математика” вече казах – 
         до края на месеца от сурваки и от закуски.”

Иванов: “Обосновката върви по Сашовата работа.”

Иванов: “Който не може да си го види – да си го извади.”   
         /правоъгълник от пространствен чертеж/

Иванов: “Изтриваш драсканото и правиш ново драскано.”

Иванов: “Любов, начертай си идеята.”

Иванов: “Теоремата за двамата милиционери и хулиганчето.”

Иванов: “Да хвърлим око на ДМ-то.”

Иванов към Сашо: “Три точки – завърти ги, нидей ги чука.”


XI “a”

Нов речник на физичните термини на 11а:

х=х1+х2                      ->                + по +
х=х1-х2                      ->                - по -
/Юлиан/

люлее се /махало/            ->                лашка се
/Юлиан/

трупче/тежест                ->                кютюк
/Юлиан/

периодични движения          ->                еротични движения

Закон за запазване           ->                Закон за запазване
на енергията                                   на двойката
/Лъчо/

епицентър                    ->                гепицентър

   /ни/                      ->               “v” на мотор
/Смилен/


Албена Цанкова, докато рисува образ на момиче, 
който се пречупва: “И девойката си мисли…”
Ами ако е блондинка?

Албена Цанкова: “Вие какво си мислите, че сте направили на контролното?”
Боев: “Една работа, дето много мирише.”

Драго в един много шумен час по физика: 
         “Втора степен на пиянство – всички говорят, никой не слуша.”

Петър пита кой ще замества химичката: “Малкото зло или Гробова?”

Чобанска: “Талес може и да сте го дъвкали много по математика, 
           но внимавайте той да не ви сдъвче по философия.”

Пенкова: “Мартине, къде си? Липсваш ми.”
Боев: “Липсвам ли Ви? С тези оценки дето сте ми ги написали 
        догодина може още повече да Ви залипсвам.”

Пенкова: “…3 кодона…”
Лъчо:      “Ъ ъ, да убием коня
                с Боев слона
                във Емона
                на пилона.”

Весо: “Митоза и Змейоза”

Петър: “m е прекалено малко, нека да е n.”

Лъчо: “Кой базика баба ми по пъпа?”

Весо по биология: “Еее, госпожо, не сме чак толкова тъпи. 
                   Това дори и Кица го знае.”

Лъчо като кихне: “Наздраве, Лъчо!”

Някой търси Поля по време на час по математика и всички сме много учудени.
Иванов: “Ми що да не я търсят Поля – хем хубава, хем умна.”
Войчев: “Че пък и руса.”

Пенкова: “А сега за милите деца, задача за репички.”

Петър: “Чувай, Пешо, и пълней.”

Смилен към Колев: “Абе ей, льохманоид.”

Иванов: “Еее, Колев. Сложи друга буква. Толкоз ли ти е беден речника?”

Иванов: “Айде, айде, майната му.”

Смилен: “Защо си пуснал пердето?”
Рангел: “Да не ми духа.”
Боев: “Айде бе, хората си плащат да им духат…”

Явор: “Как познахте?”
Мария Бонева: “Шесто чувство.”
Явор: “Много сте чувствена.”

Иванов: “Ама ти пушиш ли? Майка ти знай ли?”

Мария Бонева: “Другият вариант е следващия път да пишете собствените си мисли.”
Весо: “Ако Ви се чете сценарий за порно филм.”

След като многократно са идвали да ни искат гъба на вратата се чука.
“Веско може ли?”
Класа: “Нямаме гъба.” /никой не е чува какво ни питат/
“Веско, Веско може ли?”
Класа: “Ааа! Парцал имаме.”

Петър към Мария Бонева: “Май нещо сте много нервна. Ама как да не сте. 
             Видях Ви аз на терасата, вирнала цигарата…как да не сте нервна?”

Когато ни заключваха в училище Петър се изцепва пред Милка: 
       “Ей, малките, бързо всички по килиите!”

Милка: “Какво само се разтиквате по коридорите. 
        Тука го обърнахте на шкембеджийница.”

Мария Бонева: “Show a little respect.”
Боев повтаря: “Show a little respect, Стефане.”
Войчев: “Аз мога друго да покажа, ама няма да е толкова малко.”

Петър: “Ало, ало, Колев, ало, айде бе, Колев, кажи, че имам грешка.”
Мария Бонева: “Ти че имаш грешка – имаш, но не в телефонния номер…”

Харитонова: “Радвам се, че се радваш.”
Лъчо: “Радвам се, че се радвате за мен, че се радвам.”

Харитонова: “Кой писа дневника?”
Лъчо: “Аз.”
Петър: “Не бе, Лъчо. Не питат за оценките.”

Петър: “Мащаб едно към гьотьора.”

Петър: “Къде е ключа от палатката?”

Иванов: “Ако земежъ … хептен ни съ разбира…”

Забележка в бележника на Лъчо: “Без тангенсоида по геометрия.”

Войчев на превод по английски: “колосални дрехи” /колосани/

Иванов: “Какъв не би могъл да стане?”

Петър: “Отпред, отзад, важното е да влиза.”

Петър: “При Смока ситуацията не е кожа и кости, а кожа и косми.”

Иванов: “…безброй много точки.”
Някой: “брой много точки.”

Чобанска: “Този Демокрит ще дойде наше момче.”

Смилен: “Господине, коя е там оная буква?”
Иванов: “Когато сме я казвали буквата,е била ясна коя е.”

Иванов към Смилен: “Млъкни! Млъкни! Ааа! Акъл ша ми дава! Няма да ми даваш акъл!”

Иванов: “Доообре, Рангел иска по-сериозна задача.”
Рангел: “Не, не съм казал…”
Иванов: “Не, не, разбирам тъ.”

Иванов: “И какво можете да кажете сега?”
Петър: “Един умрял от баница.”
Иванов: “Шът.”
Иванов: “(x-2) ми е възел, а пък ей тъз служнутия…”
Иванов: “Мож’ дъ съ продължи там да си играйкаш. Има такъв ход. 
         Има такива играчки.”
Петър: “Няма не искам, няма недей, щом те изпитвам ставам злодей.”
Иванов за два ъгъла: “И двамата са прави.”
Иванов: “Майката му е аргументът да съ преобразува.”
Иванов: “Чертайм сига една крива права.”
Петър – “вандалщина”
Иванов: “x на отрицателна е много отрицателно.”
Иванов: “Графиката на кубичната функция има вид на високо напрежение.”
Иванов: “Ем мисли зло, ем не.”
Петър: “Абе глупости правим на рояци, ама…”
Студента по литература: “Мащабите на Левски са по-големи.”
Студента по литература: “Когато той ражда творбата…”
Студента по литература: “Идва време Софроний да раздуе, да раздуха…”
Студента по литература: “Тя е будилникът в творбата.”
Студента по литература: “Не смятам, че се плашите от думата “национализъм”.”
Студента по литература: “Една от единствените…”
Студента по литература: “Всеки поназнайва нещо…”

Студента по литература: “Тази опозиция тъмно – светло е прекарана 
                         като червена линия по цялата творба.”

Петър: “Дунав, майна.”

Иванов: “Като идея е идея.”

Харитонова: “Кой е Бакхус?”  
                 - “Бога на виното.”
Харитонова: “Ами Дионисий?” 
                 -  “И той.”
Харитонова: “Каква е разликата тогава?”
“Единият на бялото, другият – на червеното.”

Любов: “Войчев, ти си голям гений, бе.”
Йордан: “Да бе, гений той ± няколко букви.”

Историчката на 20 декември: “Подскачай, подскачай, джудженце! 
               Дядо Коледа ме пренебрегна, явно не е доволен от мен.”

Иванов: “Няма да говорите. Ний решихме задачата.”
Боев: “Аман от простотии, бе господине.”

Смилен за списание “Математика”: 
     “15 лв. ги даваш за тоз дето да не ти казвам к’во прави.”

Хариета към Йордан: “Аз не съм ти се натискала, ти се натискаше.”

Смилен: “Ти го каза.”
Весо: “Ама ти ме пудкукуроса.”

Лъчо: “x по y на квадрат равно е на шоколад.”

Смилен: “От тоз живот жив никой не е излязъл.”

Филева: “…чистачките, стюардеси им викам аз,…”

Филева: “Момичета, хванахме ли го?”

Филева: “einladen, а не Бен Ладен.”

Петър: “Маята прави борбата.”

Константинова по химия: “Химията не е толкова страшна – малко мирише и от 
                           време на време гърми, но иначе…”

Хариета – “чувай, Гергино”

Хариета: “Стефане, шти скъсам дъртите уши.”

За Боев – “трите гипса”

Чобанска – “телесна долница”, “агитка “Росна китка” “

Кица: “Жената е свястно момиче.”

Кица: “Ооо! Аз тогаз бях млада и проклета, не кат сега.”

Иванов: “Натискай, натискай, то с чукане не става.”

Иванов – “ей тоз сметка”, “преход”, “метод”

Петър за Колев:
“Искам да матирам
 всички фенки, фенки…”
“Топа местиш, пешките въртиш
 и кон в ръката си държиш.”

Иванов: “Височината е корен от 3 от 2, умножено по 2.”

Иванов: “Абе Боев, ний правим шоу – ти не гледаш.”

Иванов: “Тука сига, за да не съ развали хигимонията…”

Иванов – “миракландисал”, “рисковаш”

Иванов: “Абе, мани сега…”

Иванов: “Играйкаш ли си?”
Лъчо: “Да.”
Иванов: “Много хубаво.”

Иванов: “Вън! Затвори вратата отвън.”
Лъчо: “Добре, бе. Добре.”
Иванов: “Я са върни.”
Лъчо: “Е, нали да затворя вратата…”
Иванов: “Тя затворена.”
Лъчо: “Еее. Ти не знайш к’во искаш.”

Петър: “Зацапа свещите.”

По немски: “…следваме криво…” /право/

Харитонова – “разфитиличкани”

Биоложката към Драго и Весо: “Аз двама ви ли изпитвам?”
Драго: “Не, ама аз съм съпричастен.”

Петър: “…рагу и зъби…”

Иванов: “…за да не работя с дроги…ъъъ…дроби…”

Смилен по математика: “Под 31 включително…не,не – изключително.”

Иванов: “Рангел си носи прашката.”

Петър: “1,2 и т. н. 3.”

Иванов: “Абе, Боев, само ги сваляш, а пък не можеш да ги качиш.”

Любов решава задача на дъската.
Иванов: “С Любов ще направим графиката с много любов..”
Любов: “Пък като ни стане драго, може да излезе Драго.”


XII “a”

Смилен: “Ще ти се счупят пръстите от писане на SMS-и.”
Боев: “Чат ли си?”
Иванов: “Само за чаткащи.”

Иванов към Пешо: “Чуя ли ти гласа – затваряш вратата отвънка. 
                  Аналогично за Смилен.” 

Харитонова: “Тире ли сме?”

Явор към Лъчо: “Юда.”
Лъчо: “Да, ама на Юда му е голяааам…”

Лъчо към Надя: “Ще изпълня волята ти, зла жено!”

Смока: “Поради значението на тази точка, тя е с голям радиус.”

Пешо: “Недей гледа в канчето на дъртото.”

Иванов: “Сега да видим каква ни е сметката. Числителят какъв знак има? 0.”
 
Боев докато си нанасяме ненанесените оценки в бележниците: 
                     “Госпожо, Лъчо ме псува на родител (настойник).”

Харитонова: “Като погледна колко смотаняци има в нашето училище...
              То и аз понякога съм смотана, ама само понякога.”

Харитонова: “Какво е времето?”
Някой: “Слънчево.”
Весо: “Четвъртата компонента на всяко движение.”
Юлиан: “Времето е векторна величина.”
Смок: “Функция на часовника, нали?”

Харитонова: “Представете си, че аз съм белият лист и пишете.”

Смок: “Доди ли неска някаква наредба от Министерството?”
Харитонова: “Не е додила. Ако беше додила, щях да ти кажа.”

Харитонова към Лъчо: “Облечи се първо да не настинеш, мами.”

Колев вдига ръка.
Харитонова: “Чакай да видя в дневника какво ти е положението.”
Колев: “За “Болница”.”


В час по литература Лъчо се опитва да скубе Надя. 
Харитонова не вижда точно какво става.
Харитонова: "Абе Лъчо, какво сега се мъчиш да поправяш Надето – 
             тя природата добре я е дарила.”

Рангел трие дъската, а Миглена пише. Той я заобикаля, 
          за да изтрие и от другата страна.
Иванов: “Рангеле, тъй съ убикаля млада булка.”

Ангел към Иванов: “Абе господине, не ви ли омръзна бе?”
Иванов: “Омръзна, ама такваз мий професията.”

Иванов: “Математиката не е кеф.”
Лъчо: “Математиката е ключ на цялото човешко знание.”
Ангел: “Ами да, не пише, че е кеф, ама трябва да го добавим.”

Иванов: “Веселине, тихо!”
Весо: “Ааа, джиткам си тука по задачата.”

Новак изпитва Весо.
Новак: “Какво даваш?”
Весо запява: “Сто кила ракияаа давааам.”
Смок: “Давам, давам, давам...”
След малко Новак към Пацата: “А ти какво предлагаш?”
Някой: “Пълна програма.”

Новак: “Кажете ми сега къде се намира Балканския полуостров 
        като географско положение.”
Драго: “На гъза на географията.”

През междучасието Драго казва на Лъчо “педал”, а Иванов е в стаята.
Лъчо: “Господине, чухте ли Драго какви глупости говори?”
Иванов: “Чух, ама...аз ни мий ясно туй понятие “пидал” к’во значи.”

Някой: “ПКТ – проста кучешка теорема.”

Смок: “Дългото ли рисуваш, бе Любов?”
Някой: “Не, Смок – тъпото.”
Смок: “Ти пък го кажи по-културно. Не се казва тъпо, а (90+?).”

Иванов: “Хубаво е да сте ги чували тез работи, 
         че някои от вас може и студенти да станат.”

Иванов: “И шъ кажим, чи сми разумно общество. 
         Няма пари за нафта – стипендии ви дават. Престъпление.” 

Иванов към Стефан: “С математиката майтап няма.”

Явор към Дидка: “Айде ма, кранто.”
Иванов: “Абе Яворе, то няма такива във вашия клас. Всичките са охранени.”

Иванов по повод на това, че няма тебешир: “Плюйш си на пръстити, 
                                взимаш малко прах и пишиш.”

Драго: “Сексът ще оправи света.”

Лъчо: “САЩ ще ги разбият, защото са галфони.”

Иванов: “Ако не си написал нещо, значи нищо не си написал.”

Харитонова: “Боев, голяма комбина сте станали с Ангел.”
Смок: “Боев Шамара и Ачо 1.”

Иванов: “Стефане, нидей прави бела на математиката.”

Иванов: “Общо 16 краведни. Трябва да дойдат и двете крави да ми помогнат.”

Jul: “Тая сламка е от тънките. Смок, я я осмучи.”

Драго: “Профилът на Поля е много хубав на тази светлина.”

Класната: “Мога...гледайки от този прозорец например, който е при Петьо, 
           ...само че при дръпнато перде, да си създам тази картина.”

Класната: “Яворе, не квичи.”
Смок: “То му е вродено.”

Новак: “Мъжете не обичат да им дишат във врата.”
Драго: “Мъжете не обичат да са им отзад.”

Иванов: “Айде бе, Сашо. Щях да кажа нещо, пък ти нямаше да го чуеш.”
Драго: “Ми айде тогава да изчакаме и Весо.”

Иванов: “Даа...ама Зорница има химикал за отсъствия.”

Иванов: “Сега как ще определим знаците на производната?”
Лъчо: “Ще сложим навсякъде минуси и после където са плюсове, 
       ще добавим чертичката.”

Пешо: “Ми че да. От -? до 0  все има едно отрицателно.”

Иванов: “Дет се вика – функцията устно мож да напишим, чи е четна.”

Иванов: “Тихомир.”
Тишо: “Ама аз нямам домашно.”
Иванов: “Тихумире, у вас ни тъ ли бият? Аз шъ гу срещна баща ти.”

Смок: “Как се казва третата производна?”
Иванов: “Терца.”
Драго: “А четвъртата е петдесет, нали?”

Ачо: “Защо се смеете?”
Весо: “Сетих се за обратния глагол на incur – input.”

Попова: “Съсекс.”
Смок: “Абе със секс, без секс...”

Весо и Драго: “Кръстоска между куче и котка: котуче или кочотка.”

Иванов: “Локално значи местно, а глобално – изобщо и въобще.”

Иванов: “Няма кво да пишиш. Пиши сига.”

Иванов: “Това е в унисон с нашите разглеждания.”

Иванов: “Има ли синхрон?”

Иванов: “Правя я успоредна на себе си към вратата.”

Иванов към Ачо: “Тоз минус обаче шъ гу приглътниш.”

Иванов: “Боев, караш мъ дъ съ измъчвам. Значи шси гу върна на теби.”

Иванов: “Изстискай, изстискай, ама хубаво – мъжки.”

Иванов – “Бай Експо”

Иванов: “Юлиане, последно време не си Юлиан.”

Иванов: “Продължаваме започнатото дело.”

Иванов към Смока: “Не искам да ти чувам гласа.”
Смок: “И аз Вашия.”

Иванов: “Като въртим съ получава едно тяло...масур.”

Иванов : Графиката е като лястовичка.”

Иванов: “В задачъта съ пита дълъг  тънък или къс дибел.”
Лъчо: “Т.е. Пацата или Боев.”
Иванов: “Да, Пацата или Боев.”
Иванов след като задачата е решена: “Дибелуту сий дибелу.”

Иванов: “Ако си търками пръста отдолу пу графиката, шъ дращи.”

Иванов: “Смиленье, тъй мъ гледъш, чи мъ каръш да гу напиша пудробну.”

Иванов: “Драго, върви духай.”   /дъската/

Иванов: “Само сфера не сме учили ощи, ама...кой не е ритал топка...”
Весо: “Пък и като се къпя...”
Лъчо: “Ама Боев и тогава не е виждал.”

Иванов: “Не ги ли засичеш по Вийет – изложен си на опасност.”

Боев преди контролното: “Утре ще си проличи кой колко знай.”
Иванов: “Да! Явну Боев ришавал задачи. Дърви съ.”
Боев: “Ама аз постоянно.”

Иванов: “Смиленье, мълчи. Ти ни можиш да кажиш нищу умну.”

Драго: “Да си направи извода.”
Смок: “Аз съм си направил извода, бе братчед.”
Иванов: “Той сий направил извода, бе братчед.”

Иванов, след като “б” клас са избягали от класно: 
          “Калпазани! Изобщо и въобще “б” клас не стават.”

Иванов: “Класнуту шъ гу направим след гулямуту междучасие. 
         Шъ идити, шъ хапнити, шъ пийнити...”
Смок: “Е, чак пък и да пием.”
Иванов: “Е, сига, няма да утказвати пиениту 
         заради едно класно пу математика.”

Иванов: “Шъ прудължавам да смятам дукът ми дойди ъкъла. 
         Ощи ни мий душъл ъкъла.”

Иванов: “Корен S
               равну на онез.”

Кица – “клеан”    /clean/

Иванов: “Смиленье, защо тъй гу начерта?”
Смок: “Тъй си го представям – нали нещата са имагинерни...”

Драго: “Там е “b”.”
Лъчо и Тишо: “Къде ебе?”

Рангел: “Колкото по-късно – толкова по-мръсно.”
Данчо: “Колкото по-рано – толкова по-ебано.”

Иванов: “Някой ей там беше написал...”
Драго: “Женорята.”
Иванов: “Да, женорята.”

Иванов: “Какво трябваше да направим?”
Пешо: “Да докажем, че е шибан куб.”
Иванов: “Дааа, че е шибан куб.”

Иванов: “Тая задача да ви е обеца на ухото.”
Смок: “Да си я сложим в левия крачол.”
Иванов: “Да, в левия крачол. На другото ухо си слагате 
         за обеца следната задача...”

Иванов иска Лъчо да излезе на дъската.
Смок: “Айде аз ще изляза. Аз съм му PR.”
Весо: “Да бе, PR. Ти си направо Пи Ян.”

Доказателството на Пешо, че жената е жив дявол:
women = time . money
time = money
women = money?
money =  evil
money? = evil
women = evil


Любов към Весо: “Пиши с твърда ръка.”
Йордан: “Ама с мека китка.”

Дуца: “Имам чувството, че е Коледа...щот сме малко.”

Иванов: “Лъчо, на класното с Юлиан сте диаметрално противоположни. 
         Тъй чи отсига да знайш да си търсиш друг.”

Иванов: “Мисля, че е по-добре да го вкараме вместо да го вадим.”
        /за корен става въпрос/

Иванов: “Да си бере гайлето който го няма. Шъ мъ гоните, 
         ама мене утре вечи можи да мъ няма.”
Пешо: “Е, господине, не говорете така – млади сме още.”
Иванов: “Можи утре да съ разболея.”
Смок: “Е, сега – ще се излагаме. Пет години не се разболяхте, 
       че сега накрая...”

Сашо решава задача на дъската и е облечен с черния секси потник.
Лъчо: “Мистър Мускул гей водопроводчик.”
Иванов: “Ааа! Всеки смята.”
Jul: “Секса смята.”

Иванов: “Боев, изкара ли синуса?”
Драго: “Боев Синуса му викахме като малък – щото е роден в косинусова година.”

Иванов: “Лъчо, готов ли си?”
Лъчо: “Да. От осемдесет и четвърта.”

Новак към Надя: “Ти какво ще кандидатстваш, бе детенце?”
Надя: “Ами...”
Новак: “Всъщност, така като те гледам, аз, ако съм един мъж, 
        изобщо няма да ти дам да кандидатстваш. 
        За какво да работиш. Ще те затворя вкъщи да ми гледаш децата 
        и само ще си те глезя, глезя...дааа...и ти да ме глезиш...”

Иванов: “Не е важна дължината, а качеството.”    /за I и II срок/ 

Jul: “Той гледа на живота като на приятен гъдел.”

Иванов: “Теб никой не те пита. Ако искаш мож’ да го смениш. Той не се натиска.”
Йордан: “Или поне не на дъската.”

Иванов: “И така i не е нито положително, нито отрицателно число, нито 0.”
Смок: “Аз от самото начало подозирах, че i не е число, а буква.”

Изпитват Войчев по математика: “Айде, господине – той е за 5 и без това.”
Йордан: “Айде, пък след време той ще Ви направи един зъб без пари.”
Иванов: “Аааа... Един зъб – малко. Едно чене. Чене искам!”

Пешо: “Най ме кефят торбичките CD дето пише на тях. 
       Ама то било Кристиан Диор, не били за дискове.”

Харитонова: “Не ми ги е разправяла – помня ги. Ама айде, спирам да се фукам.”
Харитонова към Сашо: “Спориш на празни обороти.”

Харитонова към Ачо: “Ами шамара! Не Мишо – аз.”

Пешо: “Минута невнимание и после цял живот мъртъв.”

Иванов към Колев: “Малко мъ съмнява, бе чувеККК.”

Иванов: “Любовъъ, убърни съ нъпред, 
         чи шъ съ изгърбиш и няма дъ тъ хъресът иргенити.”

Смок към Иванича: “Нямам домашно, щото ми стана зле 
                   и само се примъкнах до леглото.”

Тишо на СИП-а по математика: “Според мен първо трябва 
                              да намерим най-късата права.”
Смок: “Абе Тишка, как ще я намериш като те правите по принцип нямат дължина.”

Харитонова: “То никое средство не дава 100% гаранция.”
Драго: “На опаковката пише 95%.”
Харитонова: “Сега, Драго, не знам ти колко опаковки си чел, 
             вероятно по-малко от мен...”
Весо: “Само тези, които съм му показвал.”

Харитонова към Смок: “Би ли седнал малко по-така...неизхендрено.”

Данчо на серенадата у класната: “Ние шишетата ги сушим в растяща прогресия. 
                               Почваме от “ten” и свършваме на “twenty-one”.


От септември до май

Търново е малък град,
но на училища богат.
Да се учи всеки иска, само трябва да реши къде 
и ако разбира – жълтото училище ще избере.

Кой не знае ПМГ,
кой не е чувал за него?
Ученици ли по състезания,
родители ли във различни здания?
ПМГ е просто мания.

Искахме и ние да сме в него ученици
и успяхме – станахме математици,
                                  информатици,
                                  биолози,
                                  географи
                                  и химици.

И тъй започна наш’то битие
в доброто старо ПМГ.
Хлапаци бяхме първата година,
но детството ни неусетно мина.
Бяхме подгответа малки,
големите ни смятаха за жалки.
Следващите три години натрупахме авторитет
и се отървахме от вековната дискриминация и гнет.
В училище големите сега сме ние,
но това не пречи пак да правим щуротии.

МОН в съда сразихме,
че искаха матури да държим.
Министър Атанасов убедихме,
че можем да се защитим.
Но дали ще се освободим?
Декември е, но още не е ясно,
първо трябва да направим класно.

Вънка вее люта зима,
класно в наш’та стая има.
Всеки вади по един пищов,
а някой консултира се с Любов.
Първата задача я зарязваме – 
не става даже и с подсказване.
Задача номер 2 – 
чат-пат добре,
но виж, задача трета
от Рангел беше взета.
Четвъртата задача е със синус,
значи формулата е със минус.

Петата задача е направо нерешима,
а пък и на мен не ми се мисли в тая зима.
Със матура или без – 
всеки иска 6.
Но Иванича не иска и да чува
и на класното въобще не си поплюва.

И тъй възниква тук един въпрос,
на който отговора няма да е прост:
Как оценките си ще оправим,
математиката щом не знаем?
Тоз проблем момчетата ги не мори,
нали в казармата приемат и със три?!

И както във една поема казал е поета 
за събития от мрачната година 23,
“Септември ще бъде май!”
Но лятото за нас не ще е рай.

Ала дотогава има време
и всеки носи свойто бреме.
Пишеме литературни теми
за вечните мотиви и проблеми.
От историята честичко се чупим 
и ходим в Бирха семки пак да люпим.
По “Свят и личност” редовно си четем,
не искаме със Новак да имаме проблем.
Вървят ни чуждите езици
колкото бродерията на физици.
Математиката – вече споменах,
там сме за пердах.

И тъй година пета
всеки някакси си крета.